ГОЛЕМИ ИЗНЕНАДИ ОТ МАЛКИТЕ ПАРТИИ ЛИ?

09/19/14 06:51
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ГОЛЕМИ ИЗНЕНАДИ ОТ МАЛКИТЕ ПАРТИИ ЛИ?

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Големите изненади на предстоящите след три седмици избори в България могат да дойдат от малките партии, твърдят социолози. Истина ли е това и всъщност колко големи могат да бъдат тези изненади – по темата разговаряме с нашия политически коментатор Пламен Асенов.

- Пламен, коя според теб е най-голямата изненада, която може да се очаква като следствие от вота на 5 октомври?

- Възможностите са няколко, Фили. За реализация на едната от тях например има две предварителни условия – малката партия България без цензура да влезе в парламента, което не е невероятно, и нейният лидер Николай Бареков да реализира детската си мечта, като стане премиер – което вече е наистина трудно. Но това е единственият начин да се отвори възможност за изпълнение на скромния предизборен лозунг на партията, който гласи – съвсем буквално – занапред държавата ще се грижи за народа и ще бъдат отворени 1 милион нови работни места. С други думи, ще се реализира някогашната мечта на Тодор Живков социализмът най-внезапно да се превърне в комунизъм. Разбира се, тъй като, от една страна Бареков не казва как точно ще стане това, а от друга – аз съм убеден, че в България наистина всичко е възможно, седнах, помислих и разбрах.Просто новите 1 милион държавни чиновници, защото други, освен чиновнически работни места държавата все пак не може да създава ей така, с лека ръка…..та тези хора ще получават заплата от 1 лев на месец. Така дори само прах да бършат по канцелариите, поне финансовите загуби няма да са огромни. Пък и 12 милиона лева на година лесно могат да се смъкнат от пенсиите на пенсионерите, така че всъщност загуби изобщо няма да има. Ето, това, Фили, е единственият начин, по който може хем обещаното от Бареков да се реализира, хем да се спази и някаква икономическа логика.

- Пламен, шегуваш се, както често правиш, нали?

- Не се шегувам аз, Фили, а Николай Бареков. Шегува се и Волен Сидеров, лидер на руската партия Атака, друга малка формация, която иска да ни докара големи политически изненади. Макар че, за наша радост и ако се вярва на предизборните проучвания, това изглежда все по-трудно. Сидеров също настоява да стане премиер, обаче, за разлика от колегата си и конкурент в популизма Бареков, той само най-общо обещава да вдигне стандарта на българския народ, но не разкрива картите си как ще стане. Макар че ние всички знаем – идеята му е да стане премиер, веднага да извади България от ЕС и НАТО, да я запише в Евразийския съюз на Путин и така по естествен път да вдигне стандарта ни. Защото съгласи се, Фили, че България изглежда бедна само на фона на богатата Европа, в която членува, но на фона на мизерната Русия и още по-мизерната като цяло Евразия, ще стоим доста добре. Поне статистически със сигурност ще стоим доста добре.

- Пламен, но няма ли сред малките партии и по-сериозни – например как стои на терена на изненадите АБВ на бившия президент Георги Първанов?

- Смятам, че АБВ не може да изненада никого с нищо, Фили. През годините българите така свикнаха Първанов, с физиономия и интонация на мъдрец, да им говори откровени глупости, че едва ли някой вече му се връзва. Показателен е фактът, че, въпреки огромния провал на последното социалистическо управление, конкурентната АБВ не можа дори да разцепи БСП както трябва, а какво остава – да привлече периферен електорат. Неслучайно социолозите отчитат сравнително малки шансове АБВ да попадне в утрешния парламент. Дори и да попадне обаче, всички знаем какво най-вече иска тя – непременно и веднага да се построи руският газопровод „Южен поток”, за да може партийната върхушка да спечели най-много от далаверата. Хората на Първанов са толкова откровени, че в сегашната кампания не показват дори привидна амбиция към премиерското място с цел да се погрижат някак за народа, както правят обикновено.

- Пламен, смята се, че шанс за парламента имат още две малки формации – коалициите Патриотичен фронт и Реформаторски блок. Каква роля могат те да изиграят?

- Да, социолозите отчитат възможността те да вкарат малък брой депутати, като поне засега се смята, че шансът за това на Реформаторския блок е по-голям. Според мен обаче ако някоя от двете формации след 5 октомври попадне в парламента, то ще стане не поради нещо, а въпреки всичко, Фили. Причините за това обаче са различни. Тъй нареченият Патриотичен фронт е известен с две важни неща. Първо – на високи позиции в неговото ръководство, както и в листите за изборите, се намират предимно агенти и служители на бившата комунистическа ДС. Второ – „патриотизмът” на този франт е ориентиран изцяло срещу турците и циганите, плюс срещу Македония и Турция като държави, въпреки, че те по никакъв начин не са заплаха за България. И нито дума „патриотите” не обелват срещу истинската и основна заплаха, която идва от Русия. А ако обелват, то е дума в защита на руските интереси тук.
РБ пък минава за десен, защото, покрай няколко формации с неясна ориентация, той съдържа и остатъците от две бивши десни партии – СДС и ДСБ, способни да се поберат всеки в по един файтон. Дали заради тях или по други причини, обаче факт е, че целият този блок страда от вождизъм, болни амбиции, неспособност за работа в диалогична среда и правене на компромиси, нежелание да се приемат реалностите и да се съобразява политиката с тях, а не с фантазии – изобщо, все диагнози, които в политиката никога никого не са довели до нищо добро. Само един пример за илюстрация, Фили. Противно на всяка политологическа теория, пък и на здравия разум изобщо, наскоро реформаторите решиха да реформират първо себе си, като станат единна партия. И насрочиха избора на общ лидер по време на самата предизборна кампания. Естествено, че не успяха да се спогодят, противоречията им избиха със страшна сила и, вместо положителния ефект от постигнатото единство, сега те берат горчивите плодове от своята пълна липса на разум. Ще ги берат до самите избори, а там вече реално ще се види дали крахът им е пълен или ще остане само частичен. И в двата случая обаче това не е добра новина. Присъствието Реформаторският блок в парламента беше единственият шанс за това ГЕРБ да състави някакво правителство, а не властта да започне пак да се търкаля по улицата или – още по-лошо – пак да бъде взета от комунистите в някаква измислена коалиция. Сега, след провала на реформаторите, тази възможност е под още по-голяма въпросителна, отколкото беше доскоро. Само че, Фили, струва ми се, че това не е изненада за никого.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com