09/19/14 06:00
(http://patepis.com/)

Магията на гръцките острови (7 – 2): Остров Тинос

Продължаваме плаване си из гръцките острови с лодката на Димитър. Цикладите започнахме с остров Андрос, а днес сме на остров Тинос.

Приятно четене:

Магията на гръцките острови

или из Цикладите (Андрос – Тинос – Миконос – Сирос) с лодка

седма част

Остров Тинос

втора серия

Отново на нашия борд:

минаваме наблизо до пролива между Андрос и Тинос с посока

град (столицата) Тинос на остров Тинос:

Първият опит да спрем в близост до

гр.Тинос

излезе неуспешен – на метър-два от плажа имаше широк и дълъг подводен ззъб на десетина сантиметра дълбочина и заседнахме; издърпали на ръка лодката, се отправихме към единствения възможен за нощуване плаж в близост:

Tinos, Гърция

плажът „Ставрос”

до параклиса „Свети Марко”…

Минали над 95 км. (или около 51 морски мили) този ден, отпочиваме след прехода:

Параклисът „Свети Марко”:

Остров Тинос, Гърция – Циклади, Егейско море

Св.Марко

Малко по-късно се отправяме

към града Тинос на разходка:

Празните все още улички на столицата:

Сергиите, очакващи наплива на летни туристи..:

Ето малко инфо от туристически сайт, описващ острова:

”Тинос е смятан за свещеният остров на Дева Мария. Ежегодно на 15 август за празника Успение Богородично, десетки хиляди поклонници пристигат тук, за да се помолят или да изпълнят обет, даден на Богородица.
Благодарение на удивителното съчетание на контрастни природни елементи: възвишения и низини, планина и море, диви гори и плодородни поля, островът е любимо място на много пътешественици.

Мекият климат на Тинос благоприятства за развитието на всяка селскостопанска дейност, а в същото време планинските ветрове оправдават неговото второ наименование – „островът на Еол”. Съгласно митовете, обителта на бога на ветровете се намирала на планинския хребет, разделящ осторва на две части – северна и южна.”

Перлата на града е

църквата „Мегалохари” („Голяма радост”) – Църквата на Дева Мария,

кацнала на високо с невероятни гледки към обграждащото острова море….

”През юни на 1822 год. в женския манастир в Кехровуни, Тинос, монахиня на име Пелагия изживяла поредица от видения на Светата Дева. Мария наредила на Пелагия, да съобщи на високопоставените на Тинос да започнат да копаят в едно изоставено поле, а там щели да намерят свята икона. Започнали копаенето и на 30 януари 1823 год. работник, копаейки земата открил иконата.Следващи археологически разкопки установили, че на мястото, където била намерена иконата се е намирала преди древна византийска църква , а още преди това – храм на Дионисис.

Иконата, наречена на името на Пресветата Дева, означаващо още нашата Дева на Благата вест, е красиво изображение на Мария коленичила с наведена глава за молитва. Смятана от учените за по-стара от византийския период, иконата може би е произведение на Апостола и Евангелист Св.Лука. Приема се, че иконата била свещен предмет във византийската църква и била скрита или изгубена около времето на мюсюлманските нашествия. След откриването на иконата,изграждането на новата църква било започнато.Преди църквата да бъде завършена през 1830 год. голям брой поклонници започнали да прииждат към острова от цяла Гърция. Многобройни сведения за чудодейни бързи оздравявания увеличили известността на църквата Мегалохари /Голяма радост/, като резултатът е,че днес свещената икона е най-почитания поклоннически предмет на гръцката нация. Четири важни празници се празнуват на това свято място: 30 януари – годишнината от откриването на иконата; 25 март – Благовещение; 23 юли – годишнината от видението на монахиня Пелагия; и 15 август – Успение Богородично”.

Това е централната широка улица на града, водеща до тази внушителна църква. Вдясно на снимката, зад ограничителите, се вижда тясна пътека, покрита с нещо като тартан. По тази пътека на 15-ти август дошлите на остров Тинос за поклонение пред Дева Мария, пълзят по цялата дължина на улицата нагоре по колене …