Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (2): Норвегия: Лофотен и Трьомсьо

Продължаваме с пътуването на Любо из Скандинавия. Вече минахме през Дания и Швеция, а днес вече сме в Норвегия.

Приятно четене:

Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг

или

По шосе до най-северната точка на Европа – Нордкап

част втора

Ден 8

Норвегия: Лофотен и Трьомсьо

през Рейне и А

Време беше за навлизане в същинската и най-красива част от

Лофотен

Отделните острови от архипелага бяха свързани със система от мостове и тунели като някои от тунелите слизаха дълбоко под земят а и под водата, достигайки дължина от по 8-9 км.

 

Това е място, където ти се иска да спираш и да снимаш на всеки километър. Ние так и правехме, но в един момент разбрахме, че така до никъде няма да стигнем и ограничихме снимките. Накъдето и да се обърнеш планини, фьорди, плажове, а малките рибарски селца допълваха цялостната картинка. Голяма красота.

Reine, Норвегия

 

Може би най-емблематичното градче беше

Рейне,

разположено на едноименния фьорд.

Мястото беше истински рай с неповторима атмосфера. Множество червени къщички с трева по покривите се подаваха зад всеки ъгъл. Всичко беше прекрасно, но както знаехме още по-прекрасно е да го видиш отвисоко, а тук имаше такава опция и затова се отправихме към близкия

връх Рейнебринген,

който отстоеше на около 1 час по стръмна пътека. Мога да кажа само едно – ЗАСЛУЖАВА СИ! Гледката отгоре спира дъха и се чудиш как ще откъснеш поглед, за да си тръгнеш.

Поседяхме горе повече време, поснимахме и се запознахме с двама сърби, които дойдоха малко след нас. Учудих се, че има сърби тук, а те пък на свой ред се озадачиха, че сме стигнали до тук с кола от България. Аз не виждам нищо чудно. Направили са хората пътища, което значи, че проблем няма – решаваш, тръгваш и идваш.

Като слязохме долу вече се свечеряваше и разпънахме палатката в самото Рейне. Имаше малко заливче с други палатки, което беше идеално за целта.

Хубавото на цяла Скандинавия е, че е рай за спане на палатки.

Разрешено е да се спи навсякъде само да си на около 100 м от най-близката къща. Вечерта на софрата се присъедини един италианец, който почерпихме с лютеница и той толкова я хареса, че нямаше как да не му подарим един буркан да си има. С лютеница съм черпил хора от какви ли не националности и всички остават очаровани (главно говоря за домашната такава). Слънцето отново се беше снишило и обагряше околността в розово.

Палатката гордо беше кацнала на хълма и се вписваше идеално в пейзажа наоколо. Как да легне да спи човек при тази гледка. Отговора е – трудно и затова стана 3:00 ч преди да се наканим. Хубаво нещо са „белите нощи“, но в един момент забравяш да спиш, а постепенно това се натрупва и в един момент на организма му падат батериите.

Ден 9

След закуска събрахме лагера и се отправихме към най-западния град от архипелага, а именно

градчето със сложното и трудно запомнящо се име „А“

 

Интересно хрумване на тези, които са го измислили. Атмосферата беше идентична с Рейне, но имаше по-малко хора нямаше така ясно изразен фьорд. Тук отидоха няколко часа в шляене и после обърнахме посоката на изток, т.е. на обратно. По обратния път спряхме, за

да се изкъпем в Норвежко море

Времето беше топло, водата кристална, а пясъка бял. Наоколо планини и красота.

 

 

До тук добре, ама водата си е меко казано ледена. Нямаше много желаещи за къпане, ама нямаше как да пропуснем, затова се пльоснахме набързо, после повисяхме няколко часа на плажа и продължихме. Трябваше да си кажем довиждане с Лофотен и да продължим на север в посока Тромсьо. Отново посред нощ се разположихме на чудно местенце край едно езеро и цяла ескадрила комари ни посрещна с добре дошли. Много ни се радваха. Ама ние на тях хич. Даже сутрин имаше часовои, които дежуряха пред входа на палатката да не би да ни изпуснат случайно.

Ден 10

Продължихме към

Тромсьо – северната столица на Норвегия

и мястото, откъдето са тръгвали полярните експедиции на Амундсен. Имаше даже полярен музей, който беше много хубав и определено си заслужава да се посети. Полярната църква край града е един от символите.

Но да започна по ред. Вече споменах колко е хубаво да погледнеш едно място от високо. Тук имаше такава опция и затова се запътихме натам. Имаше и лифт за по-мързеливите, но ние решихме да се разходим пеша нагоре. Ходенето се оказа повече отколкото изглеждаше, но си заслужаваше.

 

Разкри се чудна панорамна гледка към Тромсьо с емблематичния мост над фьорда и самия фьорд, обграден със заснежени планински върхове. Времето беше кристално ясно. Решихме да поседим и да се опитаме да попием възможно най-много от заобикалящата ни гледка. Наоколо имаше и хора, които правеха различни дихателни упражнения, йога и какви ли не разтягания на тялото. Мястото беше уникално. Ако живеех тук сигурно всеки ден щях да се качвам на това място.

По пътеката надолу ми направи впечатление колко много хора спортуват тук – главно тичане. Като слязохме от хълма отидохме в центъра на града за опознавателна обиколка.

Започнахме от

полярния музей,

който вече споментах, че си заслужава. После се помотахме в центъра. Архитектурата тук беше различна, някак прекалено северна и сурова, но това я правеше интересна. Града определено имаше облик на пристанищен, а крясъците на чайките огласяха иначе спокойния и тих град. Някъде по улиците се мерна кола със сръбска регистрация, но българи не видяхме.

Всъщност в цяла Норвегия не срещнах българи.

След разходката минахме на връщане по емблематичния мост, който свързва центъра с континентална Норвегия. Продължихме все на север като на следващия ден трябваше да стигнем до Нордкап. Не си спомням колко километра минахме след Тромсьо, но спахме на едно от най-красивите места, на които някога съм спал на палатка. Лагера беше установен на скала, която имаше малка площ с трева в средата точно за една палатка. Наоколо като на длан се виждаше прекрасен фьорд, а зад него заснежени върхове с ледници в най-високите си части. Всичко това се подсилваше и обагряше от светлината на вече снишаващото се слънце.

На това място имахме късмета да наблюдаваме

явлението „midnight sun“

А именно това е явление, при което слънцето дори не се скрива зад хоризонта. В полунощ то е на хоризонта и вместо да зелезе, започва да се движи надясно за известно време и после започва да изгрява (да се вдига нагоре). С две думи, ако вземем движението на слънцето между 6 pm и 6 am, то наподобява буквата „U“. Уникално явление и уникално място за наблюдение!

Седнахме да вечеряме на скалата до палатката и после трябваше да се ляга колкото и да не му се иска на човек да спи на такова място.

 

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Норвегия – на картата:

Норвегия

 

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=49986

Свързани новини: