09/24/14 06:00
(http://patepis.com/)

От София до Унгария (част първа на „Из Русия с мотор“)

Тръгваме на път за Русия! Започнахме с подготовката и визите, а днес поемаме от София към Унгария.

Приятно четене:

Ден 1,

От София до Дебрецен, Унгария -

14 Юни 2014 г., разстояние за деня 781 км., изминати за 13 часа, температура между 15 и 25 градуса

част първа от

През Русия на мотор

Фози дойде предната вечер от Габрово и преспа в къщи, за да тръгнем заедно от София. Сутринта на 14 Юни 2014 г. станахме рано към 5:45 ч., за да може до към 7:00 ч. да сме потеглили. Оказа се че ръми и цяла нощ е валяло. Този ден по план трябваше да стигнем от София до Дебрецен, Унгария.

Последни приготовления.

Пътят за Видин няма да го описвам всеки го знае, на Петрохан беше доста мокро и хлъзгаво съответно. Взехме голям участък от пътя без да спираме, на около 70 км. преди Видин има бензиностанция Лукойл където спряхме за кратко да заредим и потеглихме отново към границата. Видин го минахме по транзитното шосе и се озовахме на

Дунав мост 2.

От наша страна няма никакво КПП и се качваш директно на моста.

Довиждане България, добър ден Румъния.

Дунав мост 2 – Видин-Калафат*

След като минахме моста, има КПП за паспортна проверка и заплащане на такса за преминаване по Дунав мост 2. За мотоциклети е безплатно.

Спряхме за минута да сложим ръкавиците и потеглихме пак.

Първите 10 – 20 км. в Румъния бяха доста зле, тъй като в момента се реконструираха. От тази гледна точка нашата страна на Дунав мост до Видин е много по-добре, но пък след тези 10 – 20 км. пътя става 10 пъти по-добър от нашия.

Пътят в Румъния просто е песен

като настилка, знаци и т.н., но пък от гледна точка на села нямат равни – през 5 – 6 км. населени места. Тъкмо се засилиш и намаляваш, ограничението е 60 км/ч. Тези населени места се редуваха доста дълго време и ако си с по-слаби нерви на края ще се изнервиш и … за щастие удържахме, но не беше приятно.

Наближихме Дунав и вече се поразвеселихме.

Ето и

Дробета – Турну Северин,

на времето го слушахме доста често по радиото – когато предават данни за река Дунав по програма Хоризонт, хаха.

Следваха леки завойчета.

И отново се приближихме до реката като вече наближавахме Железни врата.

Ето ги и самите тях.

От там на сетне до Оршова пътя става уникален, плавни завои се вият около реката, гледки, красоти нямам думи. Вижте…

Ето стигнахме

Оршова

След Оршова продължихме през един не много голям проход. По едно време спряхме на една отбивка с кафене да починем и да хапнем по един от предварително подготвените сандвичи. Веднага се лепнаха местни мотористи на раздумка.

Това какво е ?

Църква предполагам ?

Видяхме, че има пейки отсреща, около въпросното нещо, приличащо на църква и пресякохме, за да поседнем и да хапнем сандвичите. Не щеш ли се оказа, че било Ж.П. Гара, паднаха ни ченетата направо, де да имахме и ние такива Ж.П. гари.

Потеглихме нагоре, пътя стана равен и сравнително прав без особени завои. На магистралата

около Тимишоара

сдаде багажа първото зарядно за телефона, което е на запалката. Започна да прекъсва и телефона постоянно се плюнчеше, че тука има тука нема ток. Спряхме на магистралата да извадя бекъп зарядното което носех пак от запалка към microUSB. След краткия ремонт продължихме.

След известно време пак спряхме за почивка. Един малък приятел се присламчи.

Пак каране, времето напредва, километрите вървят, но умората и тя се увеличава. Спиранията ги правехме през средно около 150 км.

Поредното спиране след следващите 150 км. и вече наближавахме

унгарската граница

По целия път в Румъния имаше доста камиони и тъй като е малко тесен това натоварваше, но реално в последствие се оказа, че това е най-малкото

Не след дълго след последното спиране стигнахме унгарската граница. Тъй като беше събота и явно унгарците не допускат камиони по техните пътища за почивните дни, преди границата имаше прилична опашка ТИР-ове. На границата минахме сравнително бързо, няколко коли и ние, лични карти, стандартно.

Потеглихме по унгарските пътища, нормални, не мога да кажа много хубави. Това което ми направи силно впечатление беше, че имаше успоредно на основния път двупосочни велоалеи, широки колкото една лента за кола, разграфени на две по-малки ленти съответно за едната и другата посока. Беше доста чисто навсякъде и унгарските шофьори карат точно с толкова, колкото е ограничението.

Дебрецен, Унгария

Стигнахме до

Хотел B&B Panzio в Дебрецен,

който беше със собствен двор.

Заключихме моторите един за друг за всеки случай. Отделно аз си носех под седалката U-lock и заключващ механизъм за предния диск. Въобще така го оключвах всеки път, че не знам ако някоя от ключалките се беше прецакала какво щях да правя. U-lock-а ми правеше проблеми от самото начало, не се въртеше много добре и голямо бурене падаше да го заключа, но пък при отключването се движеше много мазно и продължих да го ползвам в останалата част от пътя. В последствие като се прибрахме го напръсках с WD40 и почна да се върти уникално мазно, но по пътя не разполагах с това.

Хотелчето беше доста прилично и приятно.

Хората бяха получили резервацията ни от букинга, но явно и при тях е малко безконтролно. Предложихме да платим с карти и казаха, че няма проблем но има туристическа такса по евро на човек което си беше упоменато в букинга, ако обаче платим кеш във форинти няма проблем и няма да плащаме тази такса, съответно не получаваш документ. Настанихме се и излязохме да търсим банкомат, от където да дръпнем форинти, които така ли иначе щяха да ни трябват.

Цял ден каране дава странични ефекти

Странични ефекти от мотоциклетизъм ;)

Дебрецен

ни се видя малко спретнато и спокойно градче.

Ето едно училище или детска градина.

Междувременно бяхме си поръчали

вечеря в хотела

и докато се разхождахме хората отидоха на пазар хаха :). Не се готви за гостите често, но пък цената беше прилична и решихме да се възползваме – след 13 часа по пътищата нямаше къде да търсим ядене. Този ден бяхме спечелили един час от часовата разлика, тъй като в Унгария са -1 час от нас.

С вечерята никак не сбъркахме.