Политически въпрос ли е запазването на разпадащият се паметника „1300 години България” и колко силна е носталгията по социалистическото минало? Дали ще се превърне този паметник в това, в което мавзолеят не стана – символ на неспособността да бъдат взети решения дори за най-външния облик на прехода. Ще остане ли да се руши от само себе си и дали някой ще го превърне поне в инсталация с надпис: ”Символ на рушащото се минало”? Той би могъл да отмерва и ускорението на нашия преход, който има дълъг период на полуразпад.