Говори Пловдив: DEAR HENRY ALFRED KISSINGER

09/29/14 08:20
(http://asenov2007.wordpress.com/)

Говори Пловдив: DEAR HENRY ALFRED KISSINGER

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Този път уважаемият Хенри Алфред Кисинджър много сгреши.
Не знам как се случи.
Предполагам, че не е заради старческа деменция – наскоро гледах негово интервю по някаква американска телевизия и човекът си беше съвсем в ред. Там не каза нищо дори и наполовина толкова тъпо в сравнение с онова, което изръси броени дни по-късно пред британския вестник „Индепендънт” – че Путин не е Хитлер.
Дали Кисинджър дълго-дълго мисли и чак накрая направи това си не-знам-с-какви-аргументи-обосновано-предположение или един ден просто се събуди, наплюнчи пръста и, като усети някакъв вятър да му минава през главата, си каза – абе според мен т`ва майна не е съвсем като он`ва майна.
И реши – я аз да информирам света за откритието си, докато е време. Защото иначе т`ва майна може да се разлюти и да ни сътвори на нас, на Запада, още по-големи бели, отколкото досега.
Няма да уча уважаемия Кисинджър нито на европейска история, нито на международна политика – пази, Боже. Мисля, че той сам може да си направи справките за нещата, които очевидно е забравил и веднага да си даде сметка защо греши откъм тези две страни на въпроса. Със сигурност обаче мога да го науча на нещичко за онази човешка логика, съчетана с дълбока психология и плод на изстрадан личен опит, която доказва, че който е повярвал на руснаците, още повече – който се е сдушил с тях политически, не е прокопсал.
А ако на нашите жалки източно-европейски доказателства великият Кисинджър не вярва, то да се обърне към най-голямата политическа победа в собствения си живот – насъскването на Пекин срещу Москва през 70-те. Нека бившият американски държавен секретар да сложи ръка на сърцето си и да каже честно – дали успя да го стори, защото е чак толкова добър дипломат или то се случи, защото в онези години Пекин вече беше ясно разбрал, че ако подадеш на Москва пръст, тя задължително ти отхапва ръката.
Поне до лакътя, а често и цялата.
„Големият въпрос е как техният лидер /Путин – бел. авт./ си представя дългосрочните отношения на Русия към Запада в период, в който Азия се трансформира, а ислямският свят е в постоянен катаклизъм” – твърди Хенри Кисинджър в интервюто си за „Индепендънт”.
От моя гледна точка пък големият въпрос в тези негови думи е дали Хенри Кисинджър си дава сметка доколко сегашният, така да се каже, „постсъветският Запад”, е различен от онзи по време на Студената война, е Запад, който включва и доста Изток – например Полша, Прибалтика, че дори и България. Дали си дава той сметка доколко картинката е различна, особено от неговите собствени силни години – периода преди Рейгън, когато в отношенията си с Москва Западът се ръководеше от тъй наречената „политика на сдържане” и на практика беше изоставил нас, хората от Източна Европа, в лапите на гнусната руска Империя на злото, наричана Съветска само за благозвучие.
Или за заблуда на противника.
А иначе на всички е вече известно – явно само на Кисинджър още не е – че никой не може да разбере еднозначно как Путин си представя дългосрочните отношения със Запада. Най-вече защото самият Путин за нищо на света не казва точно как си ги представя. Тоест, понякога казва, но тогава то звучи като да чете от устава на ООН, за да ни натрие носовете и да ни покаже колко Русия е хуманна, миролюбива, свободна и демократична страна, докато всички ние, останалите, начело със САЩ, се мъчим да и отнемем тези завоевания.
Както и всички други завоевания.
Така че след Украйна май никой сериозен човек вече не вярва на Путин, дори когато твърди, че споделя истинските си планове по отношение на Запад-а. И съм сигурен, че дори дипломата на дипломатите, самия Кисинджър да му изпратим да го подпитва, онзи пак няма да сподели най-истинските, а ще излъже. Може би защото истинските не са измислени още. Или пък, било от суеверие, било заради стандартните кагебистки правила, не иска да ги споделя, за да не му се провали цялата работа с реализацията им – кой да ти каже.
Познайте от три пъти коя е истинската причина.
Честно казано, не знам какво да мисля. Трудно ми е да си представя, че човек като Кисинджър би могъл да бъде купен от Москва, за да изразява подобно съглашателско и неинтелигентно мнение в момент, когато светът се нуждае от точно обратното – от обективен и реален поглед към заплахите, които идват от политиката на Москва.
Но, така де, той и Герхард Шрьодер не даваше вид на човек, който може да бъде купен, а беше, при това евтино.
И все пак – Кисинджър…..
Не, не, затова казах в началото, че човекът просто греши.
Въпреки че, както изглежда, тази негова грешка се вписва прекрасно в една поредица от инициативи, която все повече започва да прилича на организирана от Кремъл пропагандна офанзива не само в регионален, а и в световен мащаб. Тя може да е донякъде за разсейване на международната общност, за отклоняване на вниманието и от украинската криза, за допълнително разконцентриране специално на САЩ, които и без това са принудени да играят на много фронтове, при това – със слаб политически капитан като Обама начело на отбора.
Не знам. Може да има и други цели, но всичко засега е в сферата на догадките – нали Путин си трае и не казва.
Но, така или иначе, по времето, когато Хенри Кисинджър е изръсил гореспоменатите глупости пред „Индепендънт”, в ООН стана нещо знаменателно. Първо руският външен министър Сергей Лавров до голяма степен отговори на въпроса какво мисли Путин за Запада и как смята занапред да се отнася с него. Разбира се, казаното от втора ръка не е като казаното от първа, защото оставя вратичка на първата да се отметне, когато е необходимо. Но все пак – Лавров заяви, че е напълно безперспективно да се оказва натиск върху Москва с цел тя да се откаже от своите собствени ценности и разбирания за правда и справедливост.
Тоест, той за пореден път и то от най-високата международна трибуна, защити като висши, национални, руски ценности, диктаторският произвол на Путин и неговата шайка в управлението на държавата, в икономиката, в личния живот на руснаците, потъпкването на всеки глас на разума и разправата на властта с опозицията вътре в страната, с нищо непредизвиканата агресия навън, потокът от безпардонна пропаганда по целия свят, която с нахалството, постоянството и размаха си далеч затъмни постиженията на Гьобелс…..
Да не изброявам всичко, защото наистина ми се драйфа от онова, което Лавров защити еднозначно.
Ето ти един отговор, dear Henry Alfred Kissinger.
Но нещата не свършват дотук. В същото това ООН най-неочаквано, след 15 години липса, се появи отговорен другар от най-човеколюбивата и миролюбива държава на света, Северна Корея, и предложи заради мира на полуострова Северът и Югът да се обединят в конфедерация на принципа „една държава – две системи”. С други думи, на принципа – ние ще ви командваме, вие ще ни плащате масрафа, принцип, обвит в благовидни приказки за единението на отдавна разделения народ.
Сякаш някой друг раздели този нещастен народ, а не самият Другар Сталин, руски император и духовен дядо на сегашния руски император, Другаря Путин, а всичко стана чрез използването на Другаря Ким, северно-корейски болярин и дядо на сегашния северно-корейски болярин, Другаря Ким.
Нали знаете самолетите какви лъскави фалшиви цели изстрелват около себе си, за да измамят ракетите земя-въздух? Е, същата идея е налице с тази внезапна готовност на Пхенян да се прегърне със Сеул. И сега в Далечния Изток като `почнат едни преговори, придружени с фойерверки, всички ще забравят, поне частично, за руснаците в Изтока на Украйна, незабележими, защото никакви фойерверки не използват, само истински оръжия.
Но ще ги забравим, казвам ви.
Та, dear Henry Alfred Kissinger, ето още един отговор – какво има да ни каже Путин, добре де, да не персонализираме, не Путин, а Москва, по темата за руската политика по време на трансформациите в Азия, за която питахте.
А що се отнася до темата за руската политика по време на „постоянният катаклизъм в ислямския свят” – дори един знаеш и мъдър човек може много да научи, ако проследи развитието на ислямския тероризъм, паралелно с вътрешните процеси и външните активности на Кремъл поне от 1981 година насам. Може и от по-рано, защото и там има какво да се научи, но е достатъчно и от 81-ва. В един такъв преглед се съдържат корените, плодовете и семената, тоест, наистина важни отговори не само по отношение на миналото, а също за настоящето и бъдещето на „постоянния катаклизъм в ислямския свят”.
И, dear Henry Alfred Kissinger, не ме карайте аз да ви уча как се прави такава справка. На мен никой не ми плаща за това.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com