Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (3): Нордкап (нос Северен), Рованиеми и Трелеборг

Продължаваме с пътуването на Любо из Скандинавия. Вече минахме през Дания и Швеция, минахме през Норвегия, а днес – след Нордкап ще тръгнем обратно на юг

Приятно четене:

Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг

или

По шосе до най-северната точка на Европа – Нордкап

част трета

Нордкап (нос Северен), Рованиеми и Трелеборг

 

Ден 11

Това беше денят за достигане до Нордкап и началото на връщането ни. Оттам нататък щяхме да се движим на юг. Е , то вярно, че на север повече нямаше и накъде де. Но да карам по ред.

Стандартанта процедура по прибиране на лагера, закуска и натъпкване на багажа в колата отне доста време, но и не ни се тръгваше хич от това място. Попълнихме запасите с вода от близкия поток и потеглихме. Все по-на север пейзажа започна да се изменя до момента, в който високата растителност изчезна напълно и отстъпи място на ниска трева и мъхове. Околността заприлича на прерия и само групи елени се мяркаха от време на време. Тук усетих, че съм доста далеч от България.

 

Стана доста студено, а на 20 км преди Нордкап решихме да обядваме в истинско северно време. Група финландци ни почерпиха с горещо кафе, което малко сгря обстановката. От мястото, където обядвахме вече се виждаха последните километти и скалата на Нордкап. Продължихме. На входа на комплекса се плаща вход околко 35 лв на човек мисля, че се падаше, което включва паркинг и 24-часов престой.

Нордкап, E69, 9764 Nordkapp, Норвегия

 

На 6073-тия километър от България стигнахме до

Нордкап – най-северната точка на Европа

 

Мястото беше доста комерсиално, но и не очаквахме друго. За щастие в момента, когато отидохме нямаше толкова тълпи, а и времето се оправи и като никога беше ясно и топло. Обикновено тук вятъра не спира да брули, облачно е и вали, но сега – късмет.

Като се мине през главния вход се излиза на площадката с глобуса, символ на Нордкап. Странно е усещането да седиш пред нещо, което толкова време си гледал на снимки, планирал си и си обмислял. Поглеждайки на север погледа попада на безкрайната шир на Баренцово море. Някъде там още на север е Северния полюс – недостъпен и далечен.

В интерес на истината малко хора знаят, че фактически Нордкап не е географски най-северната точка на Европа. Това е мястото, до което се стига по шосе. Истината е, че истинската най-северна точка се достига по 9 километрова пътека, която тръгва от малък паркинг на около 6 км преди Нордкап. Точката се нарича Knivskjeladden (дано съм го запомнил правилно). На малко хора им се ходи 18 км и затова на това място ги няма тълпите от народ. Ние решихме да се разходим. Така и така сме тук, а и нощта е пред нас. Затова привечер се отправихме натам.

 

Пътеката е лека за ходене и се минава ставнително бързо, а и от самата най-северна точка са разкрива хубава гледка към скалата на Нордкап. Венци от нашата група реши, че тук е идеално място да се топне в ледените води и без колебание се изкъпа. Ентусиаст!

 

Часът беше около 0:00 ч и след кратък престой съпроводен от снимки се запътихме по обратните 9 км. До колата пристигнахме по малките часове на „нощта“. Беше застудяло и пръскаше. Тръгнахме на юг и след околко 20 км спряхме за нощувка.

Ден 12
Утрото беше съпроводено от много силен вътър, който буквално вакуумираше бедната палатка по нас, налягали като сардини в консервна кутия. Не знам как издържаха тия рейки, ама решихме да не я мъчим повече и неохотно се надигнахме след само няколко часа сън. Събрахме я набързо, доколкото е възможно да е бързо в този вятър, избистрихме погледите в студената вода на близкия ледн поток и тръгнахме към финландската граница. Появи се табела за руския град Мурманск, който беше толкова близо, но уви руснаците с техните визи само затрудняват пътешествениците, затова го оставихме за друг път и продължихме на юг. Друга табела обозначи влизането ни във

Финландия

Там пътищата бяха прави, с безброй езера и гори наоколо, но и много по-безлюдни. В продължение на километри не се разминавахме с други коли. Беше доста диво. Първата цел беше

езерото Инари –

най голямото езеро зад полярната окръжност

 

 

Оказа се много живописно и с идеална осветеност за снимки. До него ни посрещна огромен елен – най големия, който бяхме виждали по пътя до този момент. Красиво животно! Без дори да ни обърне внимание, откъсна голям стрък трева и захрупа сочните зелении. Хубава беше срещата с елена, ама не мога да кажа същото за ордите комари, които явно бяха подочули от шведските си и норвежки събратя за нашето пристихане и вече бяха заточили гадните си хоботи за нашето пристигане. Успяха да ни изгонят от езерото и продължихме на юг като на 30 км от

град Рованиеми (северната столица на Финалндия)

намерихме хубаво местенце за нощувка до една река. Отново имаше невероятни пейзажи на снишаващото се слънце.

 

Ден 13
Решихме да разгледаме Рованиеми, за да добием представа за един финландски град. Оказа се модерен и не особено интересен. Доколкото разбрах е бил унищожен по време на войната и затова е вдигнат отново. Нямаше стара част и не се задържахме особено. Пък и имеше идея да минем към 1100 км до Стокхолм, че времето ни притискаше.

Интересна беше срещата на паркинга на един Лидъл с български циганин от Кнежа. Каза, че се група и работят тук за няколко месеца през лятото. Събират пластмасови бутилки по концерти и берат някаква местна билка. От това понякога се изкарвали към 1000 евро за 3-4 дена или поне така ни каза момчето. Той не беше от неприятен, даже напротив, но приятелите му събрани на тумба в края на паркинга будеха подозрение, дори погледнати от космоса. Не след дълго влязохме отново в

Швеция

и след здраво каране по познатия вече път по малките часове на нощта стигнахме до същия къмпинг в

Стокхолм,

в който спахме на отиване. Тук вече имаше нощ и беше някак странно след 8 дни само светлина.

Ден 14
Посоката от Стокхолм беше към

град Трелеборг,

откъдето се хващат фериботите към Германия. Оказа се, че ферибота до Рощок е доста скъп и взехме билети за друг който акостира в друг немски град – Sassnitz и е на по-сносна цена. Тръгваше в 23:00 ч и имаше време за мотаене из града.

Трелеборг се оказа малък град. Имаше стара част в центъра и хубав парк.

Иначе ми направи впечатления, че има много сърби, а може би босанци, съдейки по езика им. Имаше и доста изтърсаци, пънкари и индивиди тип „бунтари“. Града не изглеждаше пренаселен, но кръчмите в централната част се пръскаха по шевовете. Отидохме до морето в края на града, за да отбием малко време и да нахраним малко гладни лебеди.

Като наближи часа за тръгване се наредихме на опашката и зачакахме качването. Плаването трябваше да трае 4,5 часа, а ферибота беше бая претъпкан вътре, затова взехме по един спален чувал и излязохме на палубата, където се опитахме да задремем за някой и друг час. Като изключим рева на двигателя, миризмата на изгоряло гориво и дъжда по едно време, можеше да се каже, че е комфортно.

Ден 15 и ден 16
Спали-недоспали, акостирахме на

немска земя

Веднага се почувствах близо до дома, макар и на близо 2000 км разстояние. Като видяха по различен регистрационен номер полицаите на пристанището веднага ни спряха за проверка, но мина бързо и ни пуснаха. Времето беше облачно и пръскаше. Поехме в посока Берлин като малко след града спряхме за закуска и за кратка дрямка, че нещо тонуса хич го нямаше. Като продължихме в посока Дрезден трафиха беше станал много натоварен. Магистралите бяха буквално пълни, а в насрещната на нашата посока имаше задръстване в продължение на много километри. За щастие в нашата посока потока от коли се движеше.

Пътят до

Дрезден

се изминава бързо и към обяд влязохме в града и решихме да го разгледаме за няколко часа. То хубаво, ама тук стана белята най-неочаквано. Паркирахме в спокоен и спретнат квартал съвсем близо до центъра и тръгнахме на разходка. Дрезден е хубав, стар град с автентична архитектура и доста туристи.

Ние разгледахме само централната стара част на града за няколко часа и се върнахме при колата и там какво да видим – страничните стъкла изпочупени и вътре окрадено, каквото са могли да вземат (главно планинска екипировка и пособия). Отначало ми беше трудно да повярвам какво виждам, защото както съм чувал да казват, че в Германия хората даже отключени си оставяли колите. Изобщо никой не пипал да краде. Е, явно не е точно така и има изключения.

 

Оттам нататък минаха няколко неприятни часа в чистене на стъкла, а после и обяснения в полицията, за да получим протокол за пред застрахователите. В късния следобед потеглихме като задното странично стъкло беше барикадирано с какво ли не, за да намалим духането, а предното си остана така. Оставаха около 1500 км до България, през които щяхме да караме със зимни якета, шапки и други такива опаковки. Надявахме се само да не вали, но не се размина. Тръгнахме.

Чехия

беше на един хвърлей разстояние. Тътенът от блъскащия въздух в купето притъпи в един момент слуховите ни рецептори и остана само неприятния блъскащ вятър. Чехия се изниза с многото си ремонти по магистралата, после

Словакия

и дойде ред на

Унгария

Непрестанният поток от гастарбайтери не стихваше. Повечето караха бясно и безразсъдно дори и в непрогледния мрак на нощта. Приближавайки сръбската граница решихме да се отклоним и да си спестим 4-5 часово, а може и повече висене на границата. Минахме през

пункта при Суботица

за 10 минути като отклонението е около 100 км, но си заслужава. Веднага след границата, макар че предвкусвахме близостта на родна България се завряхме в един царевичак и легнахме да спим директно до колата в чували.

Бяхме като сдъвкани и изплюти след цялата нощ каране без прозорци

По едно време заваля леко и започна да ни мокри, но на никой не му направи впечатление. Едва се надигнахме след 2 часа и продължихме. На магистралата за

Белград

заваля силно и започна да мокри вътре, а въздушната струя от бясно изпреварващите коли вкарваше повече вода. Трафика беше все така интензивен, а дъжда ту спираше, ту пак започваше. След

Ниш

не продължихме към Калотина, а към

град Сурдулица и КПП Стрезимировци при Трън

отново заради турските ни комшии, прибиращи се от западна Европа. Пътя оттам не е лош, но минава през планински проход с много остри завои и се кара бавно. Иначе е живописно.

Стигнахме по живо по здраво на границата, а там кисел сръбски граничар започна да се заяжда защо били счупени стъклата. Като му показах протокола от немската полиция, той каза, че трябвало да бъде на сръбски. Вместо да му тегля една, му обясних, че няма как да е на сръбски и, че никой не ми е казал на влизане в Сърбия за това. Той продължи да се инати и да настоява, че в този протокол на немски можело да пише, че граничаря е идиот, а не че е имало вандализъм с кражба. Помислих си, че граничарят наистина е идиот, но това не помагаше в случая. Искаше си почерпка вероятно, но аз се запънах. Хич не бях в настроение за черпене.

Накрая ни пусна, ама каза, че ако имало и огледало счупено нямало да ни пусне. От българска страна минахме за минута безпроблемно и накрая –

Добре дошли в България!

Пътят оттам до София мина неусетно. Закарах дружината по домовете им и накрая паркирах пред блока. Така приключи това епично прибиране. Погледнах километража – точно 10652 км откакто бяхме тръгнали. Тъкмо време за смяна на маслото. Като изключим премеждията в Дрезден, цялото пътуване се получи незабравимо и пълноценно. Точно както беше планирано.

За Скандинавия мога да кажа само едно – прекрасно място, което заслужава да бъде видяно. Някои от най-красивите гледки, които съм виждал бяха там. И накрая едно пожелание към всички…

Не ми се доверявайте напълно, а отидете да видите!

Край

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Норвегия – на картата:

Норвегия

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=50145

Свързани новини: