Бяха времена, когато си представяхме уверено бъдещето на нацията като отворена, обърната към Запада, „завръщаща се“ културно и институционално в Европа. Триумфът на демокрацията и капитализма след края на „Студената война“ допълнително усилваше тази безалтернативност. Макар и с дълбок контрол над българския преход, противниците на този път за развитие на страната дълго време не успяваха да му се противопоставят успешно.