09/30/14 15:17
(http://patepis.com/)

Тюлените по българското Черноморие

Малко летни зарисовки от Славейка. Не четете по време на ядене

Приятно четене:

Тюлените по българското Черноморие

Дебели хора. Навсякъде.

Лежат морно на сянка или припичат своите телеса на слънчевата жарава. Въртят се във всички посоки сами, ненабучени на шиш. По своя воля, като от време на време влизат в морето, за да се осолят. Вярват си, че така ще охладят себе си, но желанието за храна…. не могат. Тъпчат се навсякъде, нали е free и не трябва да пропуснат …. всичко…. От сутринта!

На закуска

всички са просто прегладнели. Все пак цяла нощ са просто лежали. Предполагам! Няма опашка за топли, туко-що изпечени палачинки. Жилавият им вкус, дразни обонянието и разгонва рояците. Опашката се вие пред казана с боб и бекон, и ячено-наденичната смес.

Няма свободни маси, те са премазани от препълнените плата. А гладните се чувстват още по-изгладнели.

След ранната „лека“ закуска е време за пица с мазни, гарнитурени картофки. Все пак ресторанта е на втория етаж…

дори и с асансьора до плажа си е изморително

Усещате ли? Главите леко се обръщат! Ароматът на прииждащия обяд го откриваме в тържествуващите очи на всички. Скоро ще стане време! За ядене, а сега – лежерно предиобедно изкушение само.

На плажа

отново са се подредили бухналите, леко запечени телеса. Незаменимо!

В 12 ч настава оглушителна тишина.

С леко-изцъклените, като празни чинийки погледи вперено си сервират готвенко. Ами обедно време е нали?

Пред безвкусната паста са се струпали пищящо-въодушевени чорлави дечица, а техните мамчета режат самуни хляб и пълнят копанките. Тежко набухали се , всички вкупом отиват да отмарят. Тишина и безароматие. Успокояваща комбинация, но за кратко разбира се.

Вечерта безшумно изпълзява от кухнята,

от където бучи оглушително, лекият звън на измитите, но все още празни чинии. Тази звънка песен винаги е толкова за кратко .

На асансьора срещаш очакваното задръстване, а най- изгладнелите нетърпеливци се спускат усмихнато по стълбите с едва прикрито нетърпение. Тази плътна телесна маса винаги е целенасочена. Без изключение!

Персоналът е готов за последния щурм. На всякъде срещаш невиждащите, празни очи.

Слънчев бряг, България

Разтърсваща гледката!

Да ти се доплаче … толкова мъка на едно място. Тресящи телеса се нареждат и с псевдо-търпеливи усмивки грабят най-дебелите меса. В едно истинско вариативно разнообразие. Рибата е мижава и разкашкана от разравянето на тавата с готовите, изпечени парчета.

Персоналът безшумно валсува, като една леко безплътна сянка и се старае да облекчи трудността при преглъщането на количествената лудост. Това е истинското изпитание! Да се опиташ да изядеш света около теб! Нехармоничното потропване леко отшумява… отново предстоят гладни часове. Като полъх се носи обещанието на новият ден, отново изпълнен с натрапчивото, изгладяло безумие.