Чадърът на(д) Първанов

Преди повече от три години:

Четирима ранени при взрив в завода за експлозиви край Горни Лом

Медиапул

2011.04.02.

Никола Лалов

Четирима души пострадаха при експлозия в завода за боеприпаси ”Миджур” в монтанското село Горни Лом в сряда привечер. Хората, които работят в завода, са били изведени на безопасно място, но четирима мъже са пострадали от ударната вълна.

Двама от пострадалите са освободени след преглед в болницата. Мъж на 62 години е със счупена бедрена кост и колянна става. Най-тежко е пострадал мъж на 44 години, който е с разкъсна рана на главата и със засегнати очи. Той е откаран в болница ”Царица Йоанна”.

Точните причини за инцидента, станал в цех за производство на амонит, тепърва ще се изясняват. Ще се изчака да изминат 24 часа от последните взривове, за да могат експертите да влязат в завода.

Два цеха от завода за взривни вещества “Миджур” са напълно унищожени. На територията на фабриката има разпръснати взривни изделия и предстои теренът да бъде почистен от сапьори.

Сигналът за пожара е бил подаден около 18:30 часа в сряда. Заводът е частен и в него основно се унищожават боеприпаси. От Министерството на отбраната казаха, че там не са унищожавани боеприпаси на българската армия. Според предварителните данни в складовите помещения на предприятието са се съхранявали около 10 тона амонит, говори се, че имало противопехотни мини и други боеприпаси.

Най-вероятната причина за първия взрив снощи е запалване на ремъчна предавка на пълнител от машина в завода, съобщи Искра Маринова – директор на Областната инспекция по труда във Видин.

Две лаборатории измерват през 15 минути вредните емисии във въздуха. Засега няма установени замърсявания.

По заповед на вицепремиера Цветан Цветанов е създаден кризисен щаб. Има готовност за евакуация на населението на село Горни Лом. В самото село, което е на 4 километра от завода, от взривовете има счупени стъкла в отделни постройки. Няколко семейства още вечерта са напуснали домовете си и са пренощували при близки в съседни села.

Сформира се група от експерти за оценка на риска и за изясняване на обстоятелствата след взривовете, съобщиха от областната администрация във Видин. Решението е взето на заседание на Кризисния щаб, който заседава в кметството на с. Горни Лом. Групата от експерти ще включва служители на противопожарната служба, на “Контрол на общоопасните средства” и на ДОТИ.

Завод “Миджур” е собственост на съдружник на Христо Ковачки

Завод “Миджур” е част от бившото военно предприятие “Пима” – Монтана, което бе обявено в ликвидация през 2000 г. и обособени части от него бяха обявени за продажба. Заводът за взривни вещества в с. Горни Лом бе продадено на фирма “Миджур 99″, мажоритарен собственик в което е инж. Валери Митков, който е съдружник на Христо Ковачки в мини “Чукурово”.

Говори се, че инж. Митков има приятелски отношения и с президента Георги Първанов. През 2004 г. Първанов прерязва лентата на нов цех за сглобяване на система за взривяване. Според публикации президентът харесвал и виното от винарна “Лопушката”, в която мажоритарен собственик отново е Митков.

Освен производството на експлозиви за минната промишленост, завод “Миджур” има и капацитета за унищожаване на боеприпаси и през 2008 г. обявява, че е спечелил поръчка за унищожаване на гръцки боеприпаси с отпаднала необходимост.

В предприятието работят 150 души, като 90 процента от тях са от с. Горни Лом. Останалите са от Монтана и Чипровци.

Инцидентът в сряда не е първият в “Миджур”. През 2007 г. взрив в цех уби млад мъж и рани жена.

А на 3 юли 2008 година около 1400 тона боеприпаси, складирани в поделението край софийското село Челопечене се взривиха. Експлозиите не взеха жертви, но предизвикаха паника сред столичани, тъй като обясненията на институциите какво се случва закъсняха.

Инцидентът принуди правителството спешно да отпусне 30 млн. лева за утилизация (унищожаване) на излишните боеприпаси. Четири фирми (две, от които в консорциум) взеха общо 28 млн. лева за утилизацията на 14 945 тона боеприпаси, излишни за Българската армия.

В хода на процедурата по избор на изпълнителите кандидатстващите чужди компании отпаднаха, тъй като предложиха утилизацията да се извършва на работни площадки извън територията на страната. МО прие, че това противоречи на нормативни актове, според които боеприпаси, собственост на Българската армия, не могат да бъдат изнасяни зад граница. Унищожаването на останалите излишни боеприпаси обаче спря поради липса на средства.”

 

Това е информация от 2011 г., която не е нито анонимна, нито безадресна. В нея се казва, че за действащия по онова време президент Георги Първанов се говори като за близък със собственика на бомбардираната отвътре фабрика на смъртта, погубила три години по-късно в мирно време с противопехотни мини цял взвод български жени ( и двама мъже). И не само се говори: вижда се от факта, че Първанов е освещавал дейността на предприятието с личното си внимание към него.

 

И още нещо се вижда от тази подгизнала с прясната кръв на поробените работници в „Миджур”- отново изплува името на съдружника на Бареков в „България без цензура” Христо Ковачки. Но както и в случая с неизплатените заплати на миньорите от неговите мини- златна мина за пропагандата на Бареков, така и с гръмналите противопехотни мини, вината се приписва на някой, който ги ковал с чук, но Ковачки не се споменава.

 

И как реагират Първанов и Бареков?

 

Партията на Първанов АБВ публикува днес декларация, в която с възмущение се задават въпроси за виновниците за трагедията. В документа не се споменава каквото и да било за връзката на Първанов с „Миджур”- дори и като намек за опровержение от рода на „злонамерени хора разпространяват клевети” или нещо подобно, познато на автора на тези редове от 8 октомври 2006 г., когато от името на президента Първанов беше обвинен със специална декларация, че от екрана на БТВ е разпространил слух за имотното му състояние.

Бареков пък мълниеносно е сътворил предизборен клип с траурно съдържание, в който, разбира се, не можем да очакваме от един толкова нов и чисторък политик да се цапа с размисли за съпричастността на неговия коалиционен партньор към предисторията на трагедията в Горни Лом.

 

Да, ние всички скърбим, но не само за буквално изпарените при чудовищния взрив 15 закрепостени срещу жълти стотинки сънародници. Скърбим за погребаната истина, за заровените живи пориви тя да бъде разровена още по горещите следи, каквито има, но биват тъпкани с години от височайшите ботуши на властта.

 

Не питам за чадъра на Първанов, а за чадъра над Първанов. Какво го прави толкова самоуверено недосегаем толкова време?

 

При това въпросът ми е адресиран само към фактори от противоположния на Първанов политически спектър- останалите не се и крият, те са му явни съратници и съзаклятници ( като Бойко Борисов).

 

Защо президентът Петър Стоянов така и не пое инициативата, след като няма и кой да го попита за потвърждение, да разобличи Първанов, че е преобърнал БСП в полза на НАТО заради едни пари? Това се е случило в неговия кабинет на държавен глава. Там Първанов е нахокан като лидер на БСП от германския депутат Гернот Ерлер за позицията му в подкрепа на Милошевич и след заплаха за спиране на субсидията от Германия българският соцлидер сменя курса, но никога това не достига до съзнанието на избирателите на БСП, оставени в неведение за мотивите БСП изведнъж да приеме приемането в НАТО.

Ако червените другари и другарки знаеха истината, историята на България щеше да протече иначе. Щеше да бъде подкопан потенциалът на Първанов като дългогодишен партиен авторитет сред най-голямата българска партия и съотношението на силите в българската политика- преди на върха й да бъде изтикан Бойко Борисов, щеше да се формира по друг начин.

 

Защо Росен Плевнелиев, когото авторът на този текст цени иначе заради проатлантическата му позиция, не изпълни обещанието си да проветри институцията, която оглави през януари 2012 г. след 10 години безконтролно царуване на Първанов? Дали топлата на връзка на Първанов с Борисов не е причината за това?

 

Защо тази сутрин вътрешният министър Йордан Бакалов повиши тон на водещия в Нова телевизия, който се опита да го попита дали знае нещо за „приятелствата” на собственика на фабриката на смъртта в Горни Лом Валери Митков? Защо Бакалов рязко прекъсна темата и свъсено заяви, че това било като „една жена каза” ( макар името на Първанов дори да не беше споменато?

 

„Една жена ли е” бившият шеф на контраразузнаването и настоящ кандидат за депутат Атанас Атанасов, който ден по-рано каза пред друга телевизия, че демонстративната близост на Първанов с Валери Митков е равносилна на чадър за проверяващите и контролиращите органи по отношение на опасната фабрика „Миджур”?

 

Камбаната на „Медиапул” от 2 февруари 2011 г. при предишния тежък инцидент в цех на предприятието довел до взрив, поразително напомнящ като прелюдия към последвалия ужас и смъртта на 15 души, също ли е „една жена каза”?

 

За нечии скромни солови блогърски и писателски усилия да разобличат одържавената на най-високо ниво мафия в България дори не питам- то е ясно, че попадат в графата на запушените усти в царството на организираната българска престъпна мълчаливост.

 

А мълчанието, няма как да не напомня, е злото.

 

Още какви експлозии и колко смърт трябва да понесе България, за да се събуди и да стане ясна тази очевидност, от която да произтекат някакви последици за виновните?

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2014/10/03/%d1%87%d0%b0%d0%b4%d1%8a%d1%80%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d0%b4-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2/

Свързани новини: