10/06/14 06:45
(http://patepis.com/)

Албания (1): Гирокастро

С Албания ще продължим средиземноморското пътуване на Росица, което започна в Янина, Гърция. Започваме с Гирокастро. Приятно четене, няма нужда да емигрирате

Албания

част първа

Гирокастро

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

Напуснахме Янина към девет сутринта и тръгнахме към Албания. От Албания щеше да започне същинското адриатическо приключение. Напомних си, когато се върна в София, да запаля свещ в църквата „Свети Николай Софийски” (на пресечката на „Опълченска” и „Пиротска”). Първо, защото майка ми, бог да я прости, все си я теглеше към този софийски квартал с многото изселници от Македония, и второ, защото светецът произхожда от Янина (баща – Мартин, майка – Ефросиния). Мястото, където Никола бил убит от турците е «Юч бунар», и на това място, по-точно на ул. «Цар Симеон» 125 в София, има малък параклис в негова чест.

Решихме да нощуваме в Дурес, за да се порадваме на морето и да сме готови с „един скок” да стигнем до Черна гора на следващия ден. Попътна спирка направихме в

град Гирокастро

(Аргирокастро – Сребърната крепост (гр.), защото на нас с Емо много ни се искаше младежите да видят и поне мъничко да почувстват този прекрасен епирски град. Гирокастро е съвсем близо до Янина – някакви си 60-70 километра. Изпитвах лекичко негодувание, че за трети път ще премина на бърз ход оттук – пътьом, за малко, без да замръкна и да осъмна в някоя от прекрасните традиционни къщи, без лениво да пия кафе някъде из калдъръмената чаршия.

След джамията, която е в центъра на града, настъпих газта здраво, за да преодолея завоя, височината и хлъзгавата настилка от черни и бели гладки камъни. Така се стига до подножието на крепостта, където обикновено оставяме колата – с доста газ и с прехапване на долната устна от зор.

Крепостта е величествена и стои като корона на града. В пътеводителите е отбелязана като втората по големина на Балканите. Половин ден поне би отнело да се разгледа всичко, което е на тази територия – музеи, бекташки текета, някогашен затвор, помещения с разнообразно предназначение, тунел от времето на студената война. Да направя уточнението, че Албания се превръща в център на бекташизма през 1925г., а Гирокастро е един от най-активните центрове на тази мюсюлманска религиозна секта.

Народната етимология свързва името Аргирокастро с принцеса Аргиро (Сребрина), която скочила от крепостта заедно с детенцето си, за да не попадне в ръцете на турците. Легендата е от XVвек. Всъщност с това име крепостта и градът са познати векове преди принцесата да влезе в местния фолклор. Градът е епирски. При това положение трябва да е бил в пределите на Първата и васален на Втората Българска държава.

Аргирокастро се появява в историческите хроники на възстановената Византийска империя през 14 век, съществува в рамките на едноименно албанско княжество двадесетина години, а през 1417 г. попада под Османска власт. В първото десетилетие на XIXвек става част от владенията на Али Паша, за когото разказах доволно в пътеписа за Янина. После, подобно на не един град от периферията, се оказва ту в пределите на Гърция, ту в Албания.

От Гирокастро са родом Енвер Ходжа*, писателят Исмаил Кадаре и първата жена писател в Албания – Мусине Кокалари. Кокалари има трагична съдба. Родена е в югоизточния турски град Адана в семейство на будни гирокастренци, които се връщат в Албания през 1920 г. Кокалари е отдадена на литературата с плам и жар. Отива да я изучава в Университета „Ла Сапиенца” в Рим и след дипломирането си се връща в Албания с намерението професионално да се посвети на писането и само на писането. Брат ѝ имал книжарница в Тирана, тя също отворила книжарница – толкова много обичала книгите. През 1946 година обаче е осъдена на 20-годишен затвор като саботьор и враг на народа от новата власт. Когато излиза на свобода след 18 години, е интернирана в северна Албания, където до края на живота си (1983 г.) е улична метачка. Умира (вероятно) от рак. Кокалари оставя няколко книги, между които и безценна сбирка с устни предания на тоски диалект (тоските са южните албанци), разказващи за живота на жената в духа на желязната патриархална албанска традиция. Жалко, че няма нейна книга преведена на български език. Поне аз не открих такава книга.

Кокалари излиза от затвора няколко години преди културната революция в Албания. Тази „революция” е сътворена по образ и подобие на китайската културна революция от 1966 г. За близостта на Албания с Китай и на Китай с Албания писателят Исмаил Кадаре е написал една тъжничка книга „Концерт в края на зимата”, за която впрочем често се сещам. Но да продължа по-съсредоточено към „мероприятията” за осъществяване на „културните реформи”. Ами състоят се кажи-речи в това да се избие или изпозатвори елитът, да се сломи всякакъв вид духовен живот (включително и любовта между мъжете и жените) и да се премахнат местата за духовни практики. Така църквите, джамиите, текетата и пр. култови сгради в Албания са разрушени или превърнати в цехове, складове или гимнастически салони.

Оцелялата джамия

(от общо 7 описани от Евлия Челеби) била превърната в репетиционна база на цирка. Към това не мога да добавя коментар. Не научих каква е била съдбата на православните църкви (били са три по времето на Евлия Челеби).

Джамията на Гирокстро

Къщите на Гирокастро са много интересни. Изглеждат яки и някак царствени. Харесва ми с колко усърдие и майсторство входната врата е подчертана и откроена – просто се досеща човек, че влизането в един такъв дом е събитие с ритуален привкус. Дори смъртен враг да проникнел в подобна къща, оставал недосегаем и получавал гостоприемството и благословията на стопаните.

Къщи в центъра на стария град

Къщите – музеи в Гирокастро са доста. Една от тях е родната къща на Енвер Ходжа

Gjirokaster, Албания

Чаршията

беше оживена и приветлива. Много кафененца бяха изнесли малки масички по тротоарите – по една, по две, рядко повече. Купихме си хубав сребърен филигран, хората бяха любезни и усмихнати, помагаха със съвети и напътствия. До младежите, облечени с бермуди, крачеха зрели и възрастни мъже с традиционно разгърдени чисти ризи, прибрани в дълги кафяви или черни панталони. Не видяхме много жени да се разхождат по чаршията.

Мила, провинциална картина!