Борисов и БСП ще спасяват България с изкуствено душене

„Забраних на моите да ръкопляскат” е според мен открояващата се фраза след вчерашните парламентарни избори.

Един е Борисов и Борисов е неговият пророк. И само той може да си позволи подобна унизителна за (верно)поданиците си заповед.

Борисов по традиция забранява или позволява на своите какво да говорят, а те по традиция се съгласяват. Така бе учредена ГЕРБ, партията на съгласието между заповядващия вожд и съгласяващите се да му се подчиняват безпрекословно негови поданици. Учредена бе на 3 декември 2006 г. в режим на изрична забрана от страна на Борисов към хилядите учредители в най-голямата ( по онова време) зала в България да говорят ( т.е. да „злословят”) за президента Георги Първанов. И нито един от онези няколко хиляди учредители не се обиди и не си тръгна.

Какво още забранява днес човекът, който може да си позволи да води като стадо толкова много съгласни да го следват послушно граждани за европейско развитие на България?

Отговорът е очевиден: той ги „тества” ( „обичам” тази дума в този контекст заради близостта й с названието на една част човешкото тяло, свързана с възпроизводството ни). Тества ги често и установява винаги, че са му все така послушни. Поради което може да си позволи ВСИЧКО!

Борисов обича всичко да зависи от него и онези, които му оспорват това мутренско право на грубата сила не виреят в неговата периферия. Въоръжен с послушанието на своите, Борисов иска всичко или нищо.

Борисов „тества” правилото си „всичко или нищо”, бягайки от властта на 21 февруари 2013 г. . Тогава изненада дори най-близките си хора в партията.

Проверката му за всепозволеност продължи след това, когато избяга и от отговорността за съставяне на кабинет, преценявайки, че така му е по-изгодно. И отново нямаше бунт на неговия кораб, на който капитанът не търпи възражения и чужди мнения, поради което на палубата и в трюма се возят само съгласните с вожда.

Обикновено на това му се казва „лоялност”- чудя се дали не идва от думата лой, т.е. от мазненето като основна ценност в задържането на един плавателен съд на вълните на целесъобразността в политиката, схващана като трапеза, на която порциите се разпределят от господаря.

Борисов се е убедил, че може да си позволи буквално всичко и това да не се отрази на подкрепата на т.н. твърдо ядро избиратели досега. Може да бяга от пленарната зала, от предизборен дебат, от пресконференциите след изборите, но не може да избяга от своето его, което му диктува следващия ход.

Какъв ли ще е той, тръпне в догадки България и онази част от света, на която по служебна линия й е нужно да се занимава с положението в България?

Кое му е най-изгодно днес?

Авторът на тези редове, който не веднъж си е навличал истеричния гняв на Борисов заради непослушанието си като коментатор, дръзнал да го критикува, не е написал 479 страници в книгата „Премиер на РъБъ” ( 2013 г.), за да се откаже толкова лесно от опит за продължаваща диагноза на „явлението Борисов”.

Развитието на диагнозата всъщност показва чрез готовността на достатъчно много хора да следват егоцентрика Борисов, че всъщност става дума за диагноза на българското общество, болно от липса на самочувствие, делегиращо комплекса си за малоценност като депозит в банката „Борисов”, с чиито лихви той се разпорежда еднолично.

Истината е, че като изпечен лицемер Борисов не се отличава много в този смисъл от повечето други лицемери в политиката у нас. Но е напипал печелившото махленско поведение на непукист ( спрямо последиците от собствените си действия и бездействия), който успешно внушава лъжата колко много му пука за другите- включително за същите, на които обича да забранява каквото му хрумне. Дори и долнопробните му копия, като Бареков и Сидеров, не си позволяват толкова безпардонно да унижават собствените си следовници с демонстративни забрани какво да говорят и какво да премълчават. Но Борисов го прави отново и отново точно като алфа куче в глутницата, препотвърждавайки постоянно вождизма си.

С такъв успешно работещ инструмент на вътрешно властване над раята, Борисов наистина може да си позволи всичко без да рискува нищо. Ето защо очаквайте от него „немислимото”- стига да му е изгодно.

Ако сте забелязали, Борисов вече няколко пъти „намигна” на БСП от позицията на предизвестен победител. Стига да му пристанат, той ще се смили и ще ги покани да спасяват заедно България, за чието бъдеще не случайно упорито чертае апокалиптични прогнози в случай, че не бъде съставено правителство след изборите от 5 октомври. Колкото повече хора повярват в ужасите на близкото бъдеще без ново правителство, толкова повече той ще изглежда като герой, съставяйки правителство ( по свой вкус, каквото и да е, но само да го има).

В коалиция с реформаторите на Борисов би му се наложило да споделя властта, което той не иска, не умее и доказано мрази. А с БСП направо би „спасявал България” на правата на победителя, признат за велик от поваления противник.

За „спасяването” на България Борисов би получил онези ръкопляскания (от изисканата публика в чужбина), които той забрани на подчинените си. За егото на Борисов, който владее положението във вътрешния си двор, тази похвала е от решаващо значение.

На западните съюзници е нужна стабилна България,    която да не й създава проблеми, а на Русия прякото участие на нейната пета соцколона във властта ще й спести необходимостта да изхабява ГЕРБ като свой втори отбор в България за целите на руската политика, ползваща своя троянски кон в Европа. Борисов ще обяснява на Запад „отличните си отношения” с Путин ( с каквито сам се похвали тази пролет по повод „Южен поток”) с необходимостта да се съобразява с коалиционните си другари, а БСП ще се оправдава с ГЕРБ пред червените симпатизанти за необходимостта да се придържаме към инструкциите от Брюксел.

Западните съюзници не са ни виновни, че тук мнозина подкрепят политик, като Борисов. Самите те биха пуснали такъв, като него, не до премиерското, а най-много до от портиерското място на входа на именията си. Но преценяват, че за България охранителят на Живков и Сакскобургготски е подходящ пазач и на техния интерес българите да бъдат вкарани в някакви рамки на подчинението. Борисов го може, демонстрира го чрез дресурата на собствената си партия. Не е случайно, че лозунгът му гласеше „за стабилна България”- това е ясно обещание да контролира евентуален бунт.

Кой би му помогнал повече в това усмирително полицейско начинание от самата БСП?

БСП пък, начумерена като за пред публиката, но с тайна въздишка на облекчение, ще приеме следовникът на Живков да им стане водещ офицер във вербуването им за властта на правата на победения, но „достоен противник”- та нали тъкмо др. Първанов го направи генерал! Пък и в самата столетница Борисов е харесван доста като свой, казват социолозите.

В този смисъл, парадоксално на пръв поглед, но именно от БСП зависи „чудото” да се случи. Нужно е само едно: да Му, целунат ръка! Дон Борисов е добър и щедър с онези, които го признават за Дон.

За реформаторите, изпитали най-сетне на тези избори усещането за възход, би било самоубийствено да се закопаят чрез един невъзможен брак в ролята на съпругата, която по дефиниция да се подпише под правото на съпруга да я бие сутрин, обед и вечер.

Ако този анализ се окаже верен, очаквайте Борисов да състави далеч по-изгодната за него коалиция с БСП от позицията на великодушен победител и спасител на България, отколкото да се „мъчи” да подчинява онази част от опърничавите реформатори, които с основание се дърпат от гарантираното изнасилване, каквото не им мърда в харема на Борисов още преди дори да са съзрели за самостоятелна роля в живота на страната.

Борисов вероятно си мечтае и за още по-голям успех от голяма коалиция с БСП, за която ще бъде похвален от чужбина и за което явно няма да бъде наказан в България поне в близко време. Най-добре би се чувствал, ако успее да привлече също и готови да му слугуват реформатори, за да смачка кълновете на дясната конкуренция, украсявайки ореола си на победител със синята брошка, към която отдавна се домогва. Отцепничеството от РБ изглежда много позорно като хипотеза, но подобни неща вече са се случвали и преди.

Спомнете си т.н. „сини мравки”, които през 1992 г. предадоха СДС и участваха лакомо в прекрояването на политическото пространство в угода на организираната престъпност чрез кабинета на Мултигруп под названието „Кабинета Беров”. Спомнете си и сините, които бяха много близо до присламчването към Борисов малко преди той да избяга от властта. Те са се прегрупирали сега, но не са се отказали да похапнат от неговата ръка ( видях тази нагласа с очите си вчера в Международния пресцентър за изборите в НДК в София- демонстрира ми го една физиономия, с която моя милост се размина безмълвно).

Да обобщим ясно за финал: съставянето на коалиция с БСП е най-апетитната възможност за Борисов, но зависи от това колко унижение може да понесе ръководството на столетницата. То е доказало, че не се гнуси от монархисти и фашизоиди, загърбвайки десетилетната си реторика срещу „монархофашизма”, та един Борисов ли няма да понесе върху себе си!

А какво би спечелила върхушката на „Позитано” ли?

Ще си отмъсти на ДПС ( в очите на собствените симпатизанти) за досегашното вероломно партньорство.

Ще получи поздрави от ПЕС и от противниците на ПЕС в Брюксел.

Ще бъде отново победител от позицията на губеща партия и ще докаже ( пак на своите следовници), че е непобедима в своя опортюнизъм.

Никак не е малко срещу едно целуване на ръка, която не толкова отдавна е козирувала на общата им петолъчка!

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител