Вчера бях зарадван в офиса със загадъчен подарък.


Загадъчен обаче за колегите, понеже аз имах идея какво може да е.

Без да се колебая и една микросекунда, занесох подаръка на тези, които знам, че щяха да му се зарадват най–много.

„Мамо, мамо, донеси бързо нож!“

Понеже Диди се порязала наскоро, докато правила салата, с ножа оперират само лица с опит с този опасен инструмент.

Отваряме, и....
„Торта!“ е първия опит за отгатване.

„А, това трябва да е за мен“ се включва мама. „Понеже наскоро имам рожден ден“

„Нее, вуйчо, нее за нея, нали!“, Дара бързо реагира. „Мамо, не е за тебе!“
„Хахаха. Не знам. Трябва да се отвори“, подклаждам огъня.


„Ама какво има вътре? Не е торта!“
И какво има вътре?



В този момент загубих всякакъв шанс да ми обърнат някакво внимание до края на вечерта и подаръкът беше пренесен на сигурно място в детската стая.

Малко преди Диди да си легне, дойде да прибере всичко, което беше останало от пакета в детската стая, че хубавите неща имат неприятния навик понякога да изчезват през нощта :)