Албания (2): Дурес (Драч)

Продължаваме с  албанското приключение на Роси, като част от голямото ѝ пътуване из Средиземноморието. Вече посетихме Гирокастро, а днес ще продължам в Дурес, известен на български като Драч.  Приятно четене:

Албания

част втора

Дурес (Драч)

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

После тръгнахме към Дурес.

Пътувахме по прекия път през вътрешността на страната. Заради ограничения във времето се лишихме от прелестите на крайбрежния път. А така ми се искаше пак да зърна Саранда, Борш, Химара и Дерми! Не спряхме дори в Берат – един град, който си заслужава да се посети поради много причини. Спряхме направо на шестия километър преди Дурес и се настанихме в хотел «Долари», кажи-речи на първа линия до хубавия плаж.

Купонът тук течеше с пълна сила

Пицарията в нашия хотел беше отлична и момчето в кухнята не спираше да вие и да подхвърля разтегленото тесто над главата си. Правеше го с кеф и се радваше на одобрителните погледи на клиентите. Цените бяха повече от приемливи. За сравнение гръцката салата в Гърция струваше около 6,00 – 6,50 евро, а в албанския курорт – по-малко от 1,50 евро. Продуктите в околните магазинчета, а и напитките на плажа, си бяха направо евтини. Деца и младежи разнасяха из пясъка слънчогледови и тиквени семки, варена царевица, смокини и други плодове.

 

 

Беше топло, успявахме да се промушим между капките на дъждовното лято вече няколко дни. Затова решихме да останем тук малко над предвиденото. Това решение струваше смятане и пресмятане на дни и часове от по-нататъшната програма, отрязване на Мостар, плюнчене на молива и ново пресмятане на рокадите. Така е, когато програмата е предварително зададена, а времето е ограничено. Но нищо, морето си заслужаваше жертвите.

Draç, Albania

 

На следващата сутрин ние с Емо взехме автобус  до

центъра на Дурес

Додето подминем всички хотели, хотели и хотели в периферията на града, мина време. Жегата в комбинация с ужасно многото народ уморяваше. Ние се занесохме тържествено до амфитеатъра строен през втори век. Построен бил от местни майстори. Това никак не ме изненада, предвид голямата слава на албанските майстори каменоделци. Играели си с камъка, казват. Впрочем, Колю Фичето се е учил на дялане на камък в западнобългарската строителна школа в Корча. Градът е в пределите на Албания днес, а в по-далечното минало е бил северозападна граница на Епир – населен с българи, власи, гърци и албанци. Името му всъщност е било Горица (малка планина) – как ви звучи, а? Корча влиза в пределите на Санстефанска България, но после е върнат на турците. Много опълченци и български революционери произхождат от това място.

 

 Амфитеатърът в Дурес

 

 

На тукашния амфитеатър са се провеждали гладиаторски боеве до отмяната на игрите като масово забавление в началото на Vвек. Събирали се до 20 000 зрители. Когато дейността на амфитеатъра поутихнала, тук някъде се появил християнски храм (V-VIIвек). Част от мозайките му били посветени на дуреския мъченик свети Стефан. Дева Мария пък била изографисана като византийска императрица. Сред другите увековечени светли лица на Християнството били света София и света Ирина. На източната страна на храма, която служела като авариен изход за ранните християни, бил почетен свети Гавраил.

 

 

Минахме през центъра, колкото да направим някоя и друга снимка. На византийската част и на венецианската кула не отдадохме дължимото, а за българското присъствие по тези земи ще разказвам друг път.

Докато си завирах гагата из къщите на хората, успях да хвана едно интересно социзображение – сърп и чук – обаче не заедно, а поотделно. Красят си и до днес ъгъла на една къща в компанията на полумесец (или поне така аз го виждам). Кой знае дали тази тройна композиция не означава и нещо съвсем друго.

Чукът е в центъра, на лявата стена има нещо като сърп, а от дясната страна – полумесец и цвете или…?

 

После заснех как се пише на албански «коли под наем», защото на английски не е разумно да се произнася такова искане. Защо ли? Тъй като «кар» на албански означава «мъжки полов орган». Затова се използва италианската дума «макина». «Рент ъ макина» или «макина ме чера» (makinameqera) – така е най-здравословно да се пита.

 

 

Пихме и по една разхладителна напитка пред някакъв фитнес център, поразгледах дамските магазини и многобройните агенции за осигуряване на билети за ферибот до Италия. После се върнахме в уютния хотел с още по-уютния ресторант. Сервитьорът беше много работливо и услужливо момче. Вършеше ни всякакви дребни услуги и угаждаше на малките ни капризите с усмивка. Намръщи се леко само веднъж – когато за пореден път ни сменяше пепелника.

– Много пиете – каза.

В този момент разбрах, че в Албания очевидно все още се казва „пия тютюн” вместо „пуша”. Не знам, но ми стана мило, защото дядо ми така се оплакваше от някои свои гости – „ного тутун пиете”…

Плаж. Мързелуване. Снимки. Наоколо си е екстра – зелени площи, бугенвилии, шарено боядисани хотелчета и светли гигантски хотели. Европейският съюз днес реши да започне преговори с Албания за членство в съюза.

Утре продължаваме към Черна гора.

 

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

 
Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=50858

Свързани новини: