Защо вярвате в това? – попитах. „Защото в България вече всичко е възможно”, отговориха те. А защо в такъв случай не вярвате, че можем да си направим живота такъв, какъвто го искаме? Отговор: „Защото в България вече нищо не е възможно.” Люшка се махалото ни от всичко-е-възможно до нищо-не-е-възможно, клатушкаме се, губим здравата почва под краката си, люлеем се – до повръщане, до загуба на ориентация, до халюцинации.