Като партия карти, в която си изиграл всичките си козове в началото и гледаш безпомощно как ръцете до края отиват в съперника. Мога ли да променя нещо? Не. Ще получа ли втори шанс?

Наплисквам очите си с хладка вода и поглеждам в огледалото. Там ме гледа същото уморено лице, предадено най-вече от себе си.

Опитвам да изолирам останалите шумове, за да се заслушам в дишането на момичетата. Малката спи, простряна по гръб, с разперени ръце и крака, каката се е свила настрани. И двете трепват в един и същ момент. Ще бъда ли в съня им поне за малко, завинаги, или искам твърде много?

Сок от манго се стича по брадичката ми. Рядко можеш да попаднеш на толкова зряло и вкусно манго тук. Запомни това.

Кога ли ще е последното утре?