Отново за отворените стандарти и отворените формати

Image by John Drinkwater on Flickr

В последно време малко занемарих писането в този блог и причината за това, че в началото на тази година взех решението да стана член-учредител на ДЕОС.

Работата там върви добре – преминахме успешно през всички фази на процедурата по регистрация на политическа партия, а именно Инициативен комитет, Учредително събрание и открито заседание пред Софийски градски съд. Резултатът е, че ДЕОС вече е регистрирана партия, която се подготвя за участие в изборите за местна власт, които ще се проведат догодина.

Видно от съдебното решение, пишещият тези редове блогър е член на Управителния съвет на движението и като такъв има определени задължения съгласно Закона за политическите партии (ЗПП). Конкретно, член 30, ал. 3 от същия предвижда, че членовете на ръководните и контролните органи на политическата партия

декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.

Това на практика означава, че всеки член на Управителния и Надзорния съвет на ДЕОС трябва да попълни тази претоварена с макроси декларация, която е достъпна на сайта на Сметната палата. В представите на последната, декларацията трябва да се попълни електронно, след което да се разпечата, подпише и предаде като файл и на хартиен носител.

Дотук добре, но декларацията е оптимирана за работа единствено под Excel, който е част от офис пакета на Microsoft. Ако ползвате алтернативна операционна система като Линукс (какъвто е моят случай) и работите с друг офис пакет, например с LibreOffice (какъвто е моят случай), сте строго прецакани.

Това, разбира се, е проблем по няколко причини.

Първо, получава се така, че изпълнението на едно законово задължение става зависимо от избора на потребителя каква софтуерна конфигурация да използва.

Второ, предлаганите по този начин електронни административни услуги са използваеми само от една част от гражданите, като се нарушава задължението те

да се предоставят по достъпен начин и в удобен за потребителите диалогов режим

каквото е изискването на чл. 12, ал. 2 от Закона за електронното управление (ЗЕУ).

Трето и никак немаловажно е обстоятелството, че стопроцентовото залагане на продукти на Microsoft цементира техния де факто монопол на софтуерния пазар.

Невероятно, но в конкретния случай това се явява дори допустимо, защото в по-горе цитирания чл. 12 от ЗЕУ, конкретно в неговата алинея 4 е записано, че

Общите изисквания за предоставяне на услугите се определят с наредба за електронните административни услуги, приета от Министерския съвет.

Както винаги дяволът е в детайлите и разглеждайки въпросната наредба се натъкваме на нейния член 65, според който

За нуждите на ползване на електронни административни услуги се допуска приемането на следните затворени файлови формати на електронни документи с неструктурирано съдържание:

1. файлови формати, които имат възможността да включат в себе си електронен подпис:
а) “pdf” ( Adobe Portable Document Format, създаден от компанията Adobe);
б) “doc” (Document Format, създаден от компанията Microsoft);
в) “xls” (Excel Sheet Format, създаден от компанията Microsoft);
г) “eml” (EML Format за електронна поща, създаден от компанията Microsoft);
2. файлови формати, които нямат възможността да включат в себе си електронен подпис:
а) стандартизиран формат “p7s” (по стандарт PKCS#7 (Public Key Cryptography Standard-Стандарт за криптография на публичния ключ) на RSA Data Security, приет с Препоръка RFC 2315 на IETF (The Internet Engineering Task Force-Целева група за Интернет инженеринг) от март 1998 г., капсулиращ електронните документи и отделения електронен подпис (“detached signature”);
б) формат “ats”, капсулиращ електронните документи, отделения електронен подпис, както и други удостоверения (“time-stamp tokens”, “certificate status” и др.);
3. файлови формати, подписани и свързани с електронен подпис посредством “PKCS#7″ и “ATS” с включено съдържание на файла:
а) “sxw” ( създадени със средствата на Open Office);
б) “txt” (текстови файлове в ASCII 7-битов формат, unicode формат, кодиран в 8-битово UTF-8 или CP1251 представяне);
в) “rtf” (Rich Text Format v1.6, v1.7, v1.8 и сл. текстови файлове);
г) “jpg”, “jpeg” (JPEG JFIF v1.02 и сл. растерни графични файлове);
д) “j2k”, “jpx”, “jp2″ (JPEG 2000, JP2 или JPX растерни графични файлове);
е) “png” (PNG v1.2 и сл. растерни графични файлове);
ж) “tiff” (TIFF rev. 6.0 и сл. растерни графични файлове).

Съставителите на наредбата очевидно пренебрегват съществуването на отворения формат ODF, който е приет като международен стандарт ISO/IEC 26300 още в далечната 2006 г.

Пиша всичко това, защото работата с отворени стандарти е в основата на добре работещото електронно управление. Това е важно, защото по този начин предлаганите електронни административни услуги ще са достъпни независимо от софтуерната конфигурация, с която гражданите предпочитат да работят.

Това не е само мое лично мнение, а концепция, която всички в ДЕОС споделяме и за чиято реализация ще работим активно.

Решението на конкретния проблем, който е и поводът за този пост, е много просто и то се изчерпва с минималната промяна в наредбата за електронните административни услуги, с която затворените файлови формати на Microsoft се заменят с отворения формат ODF. Не е трудно, нито скъпо, а въпрос на разумен подход.

Апропо, на проява на разумен подход станахме свидетели преди няколко години, когато от страниците на този блог си позволих да сезирам Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която също залагаше единствено на затворени формати. Не знам дали моят блогпост доведе до промяната, но КЗК започна да публикува решенията с и като ODF.

Прочети цялата новина //feedproxy.google.com/~r/DeLibertateIurisDigitalis/~3/Z7bcW63azSQ/

Свързани новини: