В Швеция търсят руска подводница, тук потопените сме ние

Предпочитам собствената игра ( на думи), но понякога баналният каламбур се натрапва сам. Такъв е случаят с факта, че днес гледаме филм, който ни се представя за „шведски”, а всъщност е съветски- като в онзи стар виц за обявата в ТКЗС-то за шведски филм, който обаче се оказал съветски и не бил „Баба дава на войник”, а „Съдбата на войника”.

Като ни припомня задочно в репортажите си и днес убитият за волнодумството си в Лондон българският писател Георги Марков, риторичният въпрос по онова време беше: „филмът хубав ли е или е съветски”?

Имаме някои общи неща с шведите. Не всички са с обратен знак, какъвто е случаят с наименованието на най-голямата православна катедрала у нас и на Балканите, наречена на руския пълководец Александър Невски, герой от руския епос, канонизиран като православен светец в Русия заради победата си над шведите ( в съюз със Златната орда, чиито османски роднини после ни разкатават фамилията).

И ние, като шведите, имаме златен пръст в създаването на нещото, което днес се нарича Русия, но е започнало като Киевска Рус. Българският принос е с перо и слово, а шведският- с огън и меч.

Варягите, както в Русия наричат войнствените скандинавски завоеватели, редовно преминавали с бойните си лодки на път за грабителските си акции към Константинопол през обитаваните от прароднините на днешните руснаци ( и украинци) земи. Пътьом ги подчинили и им предали своята войнствена организация на обществото, правейки от по-примитивните за времето си местни племена съюзи ( за самозащита и оцеляване). Дори названието „рус” е от скандинавски произход, както и първата царска московска династия на Рюриковите.

Първите водачи на руското православие пък били българи, но това не пречи на днешните руски шовинисти, облечени във власт, да настояват публично българите да им пълзим в краката.

Войните на Русия с шведите обаче приключили след последната победа на Петър Първи и оттогава Швеция се превръща в нещо като остров на пацифизма в раздираната от войни между нации и коалиции Северна Европа.

Походите на руските армии на юг обаче, по стъпките на варягите, продължили с разоряващ ефект за българите. От тях, както пламенно пише Раковски в „Дунавски лебед”, страдали поколения наред българи, използвани като извор за снабдяване на руската армия с храна, работна ръка и човешки ресурс за заселване на руските степи при обратния й път. Така било няколко века до момента на освобождението след последната руско-турска война. След не,за изненада на Русия, българите се оказали не просто „славяни и православни”, готови за претопяване в руския имперски казан, а народ със собствена физиономия, който иска да е независим от своята освободителка.

И тогава започват истинските проблеми на възродената България. Тя се сблъсква с Русия, която изобщо не е привиждала да акушира на (въз)раждането на един самостоятелен народ, третиран като покор(е)но племе от новите варяги, следващи грабителския си нагон.

Шведите, апропо, са колкото нас приблизително по население и са по-големи по територия, която обаче по своето гостоприемство към човешките същества, населяващи тамошните простори, не може да се сравнява с благодатността на българския климат, със земните и подземните ни богатства.

И защо тогава я има тази неземна разлика в стандарта и качеството на живот на шведите и българите?

Въпросът е твърде комплексен, а и комплексите ни са доста- включително защото са ни набивани със съветския чук в главите, много от които са били „резнати” със съветския сърп от джелатите на Сталин, наети да наложат диктатурата на съветската окупация, придобила между съветския чук и туземната наемническа наковалня формата на НРБ.

Оказва се, че респектираните в древността от варягите днешни дейци на руския империализъм се отнасят уважително и до днес към онези, които са им повлияли с огън и меч. Нищо, че са малко (като нас).Изглежда, че за тях важи руското управленско правило: „бий, за да те уважават”.А на нас, допринеслите да я има Русия с перо и слово, гледат като на „слабаци”, които могат и трябва да мачкат в мечешката си прегръдка.

Шпионирайки Швеция и днес Русия праща дълбоко засекретени подводници. Още от 1981 г. шведите се борят с тази заплаха, пише в „Дейли телеграф” военният анализатор Кон Кофлин ( мой приятел от Бейрут отпреди 30 години, чак се умилих да го „видя” с анализа му за руската заплаха срещу Швеция). Как да се вярва на Русия, че потъналата подводница, която трескаво издирват отг миналата седмица насам край Стокхолм, не била руска, като си спомняме как Москва лъжеше за потъналата „Курск” ( в началото на възхода на Путин), пита и Кон Кофлин.

Така е, не може да се вярва на изпечени лъжци, които половин столетие приписваха собственото си зверство в Катин на зверовете от Вермахта, надявайки се тази лъжа да им се размине, както им се размива отговорността за поробването на половин Европа, уж поделена доброволно със западните съюзници от войната, но всъщност похитена вероломно като безправна плячка.

Шведският неутралитет обаче започна да се пропуква като (уж) вечната ледена северна шапка на земното кълбо, накъдето са насочени апетитите на имперска Русия, надушила много нефт под топящите се ледове.

В Стокхолм не просто заговориха на военен евроатлантически език с намеци за възможно присъединяване към НАТО, но и участваха във военни маневри с алианса, в които доказаха ,че не приказват напразно. А заслугата за това си е на Путин, който показа чрез анексирането на Крим, че анклавът Калининград, насочен като руско оръдие срещу Швеция от края на втората световна война насам, не е последна страница във вековната руска претенция срещу всички и всеки, който застане на пътя на руската експанзия.

Срещу България руската тактика на сплашване , влияние и контрол няма нужда от подводници. Тук Москва действа открито чрез заложените си съветски мини, които активира в случай на нужда. Дори и редовите полицаи в софийското Първо управление на милицията откровеничат при арестуването на български патриоти, дръзнали да напишат със спрей истината за съветската окупация, че то става по нареждане на руското посолство. Изобличаването на този факт не предизвика никаква реакция в София- каква ти подводница, потопените сме ние.

Сега гледаме руския неприличен документален филм за формирането на руска тройка във властта, която трябва да изглежда като шведска- т.е. миролюбива и неутрална поне спрямо 8-те парламентарно представени пипала, но всъщност цели да обслужва нагона на съвременните варяги и техните аспирации чрез прокопаването на „Южен поток” на север.

На Борисов се пада ролята на главен варяга, преговарящ с огън и меч за обединяване на местните парламентарни племена под неговите знамена.

На реформаторите готвят съдбата на бурлаците, които да теглят със стиснати зъби българската лодка срещу течението на европейския интерес, формулиран ясно като позиция на Брюксел срещу прокарването на още един канал за руско обгазяване на Европа с още руска енергийна зависимост. Ако се съгласят ( да са заедно с Борисов), ще имат тази нерадостна съдба- искат или не, ще бъдат в неговата лодка, която отдавна е развяла флага с черепа, чиито контури твърде много напомнят на Путин.

За Борисов формирането на какъвто и да е плавателен екип по течението на „Южен поток” е изход от собствената му задънена улица, в която от избори на избори затъва властолюбието му- човекът пое ангажимент още с подписа си на премиер под проекта на Путин, когато му вдъхна живот, а след това потвърди силното си желание да го строи насред ясните сигнали от Брюксел с обратен знак.

А за реформаторите това плаване, което ще се окаже теглене на въжето на отговорността за движението срещу течението, си е капан. Те затова се дърпат, не е като да не го разбират, но крехките им коалиционни плещи трудно могат да издържат претоварването с другата отговорност. Тя им се вменява под формата на задължението да играят ролята на задължителна брошка на десния ревер на Борисов, без която той не може да се обозначи като капитан на разединеното ни племе.

Това е положението: в Швеция издирват руска подводница и това е символична битка за независимост срещу едно недоказано подозрение. Тук издирваме кой да се противопостави на потапянето на гемиите ни, които варягите настояват да минат без да се крият през българските земи при поредната атака на Путин срещу Европа и нейното податливо на корупция единство.

Филмът, който ни прожектират, е много повече съветски, отколкото шведски.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител