Преди няколко години пейзажът на българската блогосфера изглеждаше по съвсем различен начин. Имаше много блогове, в които се пишеше и коментираше много активно.

Не знам за вас, но на мен най–много в процеса на четене на големи количества текст ми помагаше Google Reader, чрез който можех да следя едновременно около 600 информационни източника и без да се налага да превъртам през всички сайтове, където очаквах да се появи нещо интересно, в Google Reader веднага разбирах къде какво интересно е излязло и можех хем да споделям с коментари, хем да следя тематичните емисии (целият инструмент е базиран на RSS емисии), хем и знаех че и мен по същия начин ме следят и четат много хора. Може да се каже, че това беше социалната мрежа за блогове, която обединяваше хората които четат, коментират и споделят на едно място.

Междувременно се случиха две неща:

Google първо изключиха споделянето чрез Google Reader (опитвайки се да прехвърлят потребители към новата си тогава услуга Google Plus) и по този начин изгубихме възможността да получаваме филтрирана информация от нашите приятели, както и ние да споделяме, което доведе до неминуемия упадък и закриване на  Google Reader накрая.

Фейсбук и Twitter междувременно неимоверно нараснаха като употреба и инструменти за споделяне. За съжаление, голямото им предимство е и големия им недостатък – ако нещо потъне назад във времето, дори седмица, вече е почти невъзможно да бъде открито и това особено важи за коментарите по различните материали, които са сигурно най–важната характеристика на споделената мрежа, след самото споделяне.

Това свали тежестта на блоговете и те в момента имат много по–малка публика, споделяния и коментари от тогава. Разговорите се преместват във Фейсбук и Туитър и съответно в един момент почти изчезват, което пък прави мрежата повърхностна, без памет и дълбочина, което пък (като един от факторите) въобще лишава хората от мотивация да пишат нещо сериозно извън медиите.

Въпреки сравнителната простота на Google Reader (четенето прилича много на това в Gmail), до момента не бях попадъл на рийдър, който комфортно да ми го замести. Feedly ми се струваше твърде комерсиално, а Google+ така и не го заобичах.

Прочитайки при Йовко, разбрах за InoReader (линкнал съм към по–добрия материал). Регистрирах се, започнах да го ползвам и да споделям през него и засега нищо не ми липсва. Изведнъж усетих тръпката да бъда заливан от по–добри текстове без излишния шум на Фейсбук и Туитър.

Ако искате да ни последвате, ето какво трябва да направите.

1. Да се регистрирате в Inoreader (За по–лесно просто използвах фейсбук акаунта си)
2. Приемаме, че регистрацията е минала успешно. Ако искате наведнъж да добавите същите много интересни източници, които чета и аз, цъкате на плюсчето горе ляво и виждате следния екран:


 След това цъкате по диагонал на плюсчето, в долния десен ъгъл на страницата, на линка Discover more bundles и виждате това:


Тези bundles, които аз съм ви приготвил, няма да ги видите тук (те засега нямат нито един абонат.) Затова кликате горе дясно на Search, виждате кутийката за търсене и в нея първо търсите „Блогове“ и след това „Аналитика“

Ето ги:


Кликате на „+Subscribe“ и готово – вече четете всички неща, които чета и аз.

Когато отворите емисията на някой информационен източник (например аз съм отворил емисията на блога „Интернет лумпен“), ще виждате нещо подобно на това:


Вляво ви е списъка от информационни източници в дървовиден вид (цъкате на стрелкичките да видите целия списък), а числото срещу даден източник означава брой непрочетени материали от този източник. Не е необходимо да се чете всичко естествено, само това за което имате сили и ви е интересно, а най–горе в дървото (на горната картинка не се вижда, понеже трябва да се скролне нагоре), ще виждате кой какво е споделил. Споделянето става с бутона  „Broadcast“ (на горната картинка е под материала „Не забравяй Симеончо“, в средата)

И когато няколко човека дискутират даден споделен материал, се оформя дискусия, която изглежда красиво и винаги си седи към материала, а не изчезва някъде в небитието.

Ето например, аз и Йовко обсъждаме достойнствата на Mac Mini


Има още функции естествено, но нямам време сега да се разпростирам, а и се боя, че ще стане твърде дълго за четене, затова ще спра тук. Има и приложение (app) за мобилни устройства, което намирам за доста прилично за момента. Ще си го намерите в съответните магазини за апове. За съжаление няма да мога да ви съпортвам, ще трябва сами да си четете и да се ориентирате. За хората, ползвали някога Google Reader,  няма да е никак сложно. За останалите – всичко си пише онлайн, просто четете, а ако изпълните горните стъпки, ще направите поне най–необходимото.

Ами това е, и заповядайте, доста стимулищато е. Не се пристрастявайте :)