Борисов -малко като Фуше, повече като “кьор фишек”

Ако трябва да перефразирам ролята на „българския Наполеон” Сидеров в миналото 42-ро Народно събрание и подкрепата му за „кабинета Орешарски”, то тя се свеждаше до разграничаване от властта, но с подкрепящ я вдигнат златен пръст. Обаче властта лесно се взима със златни пръсти, но върху тях трудно се седи, би допълнил един днешен Талейран, ако можехме да имаме подобен (бивш) аристократ, чертаещ картата на Европа с таланта на външнополитически крояч от световна класа.

Всъщност, връщайки се към аналогиите от времето на френските велики кръвопролития, известни като „революция”, освен наполеоновци и талейрановци в карикатурен вид, най-много си имаме последователи на Фуше- онзи гъвкав приятел ( и спонсор) на Робеспиер, който без колебание го праща на гилотината, когато трябва да спаси собствената си глава.

Духът на Фуше, изповядвал като основен свой принцип да бъде винаги от партията на мнозинството, броди днес в задния двор на Европа. Което е прекален комплимент за Борисов, понеже Фуше, освен с цинизма си, се слави и като един от най-ефективните политици на хилядолетието. Ето защо има нужда от някои разяснения за разликата между Фуше и „кьор фишека”.

Има хипотези на някои изследователи, според които не Маркс, а тъкмо Жозеф Фуше е бил истинският автор на комунистическия манифест. Но не този нюанс придава на призрака му в кулоарите на неродения ни парламент плът в образа на Борисов като подобие на онзи майстор на обръщането на палачинката.

Сходството между Борисов и Фуше е по-скоро в готовността на нашенеца, също като французина, да се договори с всеки, който е готов да подкрепи властта му. Това се опитва да повтори днес българският Фуше, който успял да обедини немислими по своята противоречивост политически сили в разтърсваната от бунтове Франция, за да спаси себе си. Аргументът , с който Фуше убедил непримирими врагове в тогавашния френски политически паноптикум да си стиснат ръцете, е че в противен случай политиците ще бъдат пометени от народния гняв.

Работата на местния Фуше тук повече прилича на „побългарена” по обичайния ориенталски начин. Това се вижда от „кьор фишека” за заблуда на „противника”, т.е. на всички нас, които се опитваме да отгатнем докъде ще стигне и накъде ще завие (този път)” българският Фуше”, изправен пред риска политическата гилотина да го излекува от пърхота на прекомерната амбиция и мания за величие.

Колкото до споменатия в началото Сидеров ( защо ли ми трябваше- иди обяснявай сега, че не съм му апологет, след като за малко да го направя президент на балотажа му с Първанов през октомври 2006 г., когато зададох в БТВ неудобен за Първанов въпрос, зареден с потенциал да го потопи, ако имаше в България автентични разследващи медии), то тъжната истина е следната: по утъпканата от Сидеров пътека на утвърждаващото отрицание днес вървят всички преговарящи с Борисов, с изключение на реформаторите, които по дефиниция са заподозрени в сестринска близост с него заради съжителството си в ЕНП.

Има голяма ирония във факта, че пред Борисов са се подредили сидероподобни по своята позиция политици, които, съзнателно или не, приличат на онзи руски шовинист с българското име, подкрепящ Орешарски чрез пламенно отричане на този факт. Досущ като него те се борят едновременно да услужат за съставяне на правителство, но ако може това да стане малко тайно, малко не съвсем пряко, малко с уговорки, малко с фередже като аксесоар към бикините, малко с програма, а не с министри, малко с гласуване, но не по всички въпроси, малко с много резерви, недомлъвки, сбърчени вежди и въздишки на примирение пред неизбежното- само и само да се заблуди малоумната (според тях) публика.

Да отидеш при Борисов на посещение с къса пола на гости с преспиване с цел целомъдрено бъдещо съжителство при повторното му управление и да даваш уверения, че ще си запазиш девствеността, е все едно да твърдиш, че вярваш в джентълменското прераждане на един доказан политически изнасилвач.

ДПС му понася в аванс 300 дни шербет в управлението.

БСП, включително чрез пропагандата си, мърка в краката му с призиви да се спре конфронтацията ( с него).

Патриотите му гарантират подкрепа без да взимат нищичко срещу нея- едно към едно повторение на позата на Сидеров.

Цензурата заяви, че ще го поддържа дори и след като прошението й пред него беше позорно наритано и отхвърлено.

От АБВ пък не крият желанието си да станат направо патерица на властта, стига в нея да участва и столетната гьостерица, от която да бъде издялкана подпирачката за Борисов.

Каква внезапна, спонтанна, искрена, топла, патриотична, национално отговорна и любвеобилна добронамереност блика отвсякъде около Борисов! Да се чуди човек какво не й харесва българския избирател и защо му се сърди самият Той, когато се жалва, че не са му гласували достатъчно много хора, за да управлява сам.

Ако позволите, да кажа и аз смирено: не е прав- гласували са му, но без да искат!

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител