10/24/14 06:00
(http://patepis.com/)

Пътуване до нос Калиакра

Хладничко ли ви е? А за морето – мечтаете ли си? Днес Янита ще ни води на може би единственото място в китната ни родина, от което можете да снимате морски залези – Калиакра

Приятно четене:

Пътуване до нос Калиакра

Калиакра е мястото, на което се срещат синевата, легендите и ветровете. Толкова хипнотично син хоризонт няма другаде в България. Цветовете на скалите са преплели пръсти така, както четиридесетте девойки косите си, преди да потънат в синята прегръдка на морето завинаги.

Калиакра

е мястото, което зарежда с енергията на вековните истории: от стъпките на Свети Никола, през артефактите останали от тракийските и римските заселници, средновековната слава на битки по суша и вода.

Калиакра, 9660, България

Калиакра – най-източната точка на България,

изкусително красиво парче земя, в синьото на очите на която се стрелкат лястовици и танцуват делфини. Земя, която омагьосва и влюбва и която придърпва интереса на посетителя към себе си с шума на морето и с шума на думите, с които оживяват легендите.

Една от легендите

разказва за създаването на нос Калиакра; за това, как покровителят на моряците Свети Никола с молитва и с надежда за спасение бягал от приближаващите го преследвачи. А сам Бог, дочул горещите му молитви, удължавал земята под краката му, за да успее да избяга. Светецът бил заловен и посечен, но така с Божията благодат се е образувала тази скалиста ивица земя, прорязала дълбоко морето. Носът, наподобяващ полуостров, е вдаден на 2 км навътре в морето. В наши дни мястото е определено за природен и археологически резерват (през 1941 година) и е един от Стоте национални туристически обекта.

На лобното място на Свети Никола днес има изграден параклис, символизиращ гроба му. Храмът е реставриран през 1993 година.

Калиакра е дълъг и тесен скалист нос, намиращ се на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Отвесни, стръмни и страховити червеникави скали се извисяват на 70 метра над морето. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия.

По цялото протежение на тази двукилометрова тясна ивица земя има много природни пещери, които приличат на стаи. От последната „стая“ в скалите се открива сводест прозорец над шеметна пропаст, в която вълните на Черно море с шумен плясък се разбиват около балваните, натрупани под най-тесния издатък на планинския нос. Тази част е наречена „врата на четиридесетте моми“. Друга легенда разказва за гибелта на тези четиридесет моми.

Преди много време османските поробители успяват да завладеят крайморските селища на България. Те ограбват и плячкосват всичко, което срещат по пътя си за завладяване на нови територии чужда земя. Пленяват и четиридесет девойки, избраници от най-красивите, които срещали.

Османците

отвеждат пленничките на връх нос Калиакра и ги затварят в последната пещера, като оставят стража, която да ги пази откъм входа. С настъпването на вечерта, те ще празнуват, ще напалят буйни огньове и ще предадат хубавиците на своите най-изявени войни, като награда за храбростта им.

Девойките, събрани от различни български села не се познават, но общата зла съдба ги сближава като сестри. Те цял ден обмислят начин да се спасят от участта, която ги очаква. Най-смелата от тях им разкрива пътя, чрез който да спасят честта си, като посочва прозореца в скалата и казава: „Там е спасението; татам, морето ще ни прибере.” Решават и за да не се откаже някоя от тях, заплитат плитките си една за друга. По залез слънце те се изправят на ръба на скалата, в две редици като ято жерави; и с разперени ръце като крила литнали към синята прегръдка на морето.

Освен богат на фолклор и предания,

нос Калиакра е и с богата историческа биография

Най–ранните поселения на това място датират от 4 век пр. Хр. , когато областта е била населявана от тракийското племе Тиризи. Те дават първото име на носа – Тиризис.

Античният географ Страбон, описва Калиакра, като казва, че тук се намира столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Пещерите в скалите той ползвал за трезори, в които складирал заграбените по време на походите срещу Персия съкровища. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е построена крепостна стена, висока около 10 метра, а в римско време тракийската крепост е разширена, като се оформя и античен град.

През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра – нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 година край Калиакра се разразява битка между възстаналия военачалник Виталиан и Византийския император Анастасий I.

Векове по- късно, на 31 юли 1791 година, край нос Калиакра се разразява друга една битка, известна като най-голямата битка в Черно море. Руската ескадрила, водена от контраадмирал Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин Паша и с тази победа завършва Руско – турската война от 1787 – 1791 година. За случилото се напомня една паметна плоча и един мемориал.

Накъдето и да се обърнеш, всеки един камък по тази ивица земя разказва някаква история, която вятърът отнася надалеч. На всяка педя почти има павилион за сувенири и продавачи, сгушени в дебелите си зимни якета дори в най- големите летни жеги. И наистина, вятърът тук е много силен. По хлъзгавите камъни на път за музея и ресторанта почти може да те отнесе. И въпреки охранителните парапети, които опасват ръбовете на скалите, си е тревожно придвижването за неопитни посетители. Учудих се, как до сега всички павилиони и сувенири не са полетяли към безкрайната синя морска шир на хоризонта, която се забелязва още от село Българево по пътя за нос Калиакра.

Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетеля сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393-1394 година Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владение.

През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по-късно същата година отново е окупирана от османските войски. През 1444 година до нос Калиакра спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си срещу Османската империя. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.

Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременното наименование Калиакра е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 година. В други италиански карти и съчинения от 14 век носа се описва и като Capo Calacria или Calacria. Немския оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, като има предвид трите стени на Калиакренската крепост. В състава на Българския Военноморски флот от Първата световна война се е числял миночистачен катер с името „Калацерка“. На този нос по време на османското владичество е имало и дервишки манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.

В наши дни заливът, образуван от нос Калиакра, представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морска радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис. До нос Калиакра може да отидете от Каварна, следвайки пътя за село Българево, който минава през селото и отвежда до Калиакра.

undefined