43-тото народно сърбание на попарата, която ни надробиха

10/27/14 15:07
(http://ivo.bg/)

43-тото народно сърбание на попарата, която ни надробиха

Може ли да се направи сериозен политически коментар върху несериозна фактологична основа?

Понеже не може и понеже днес (отново) не се изясни ще има ли, няма ли да има правителство, а вариантите се оказаха поне колкото са вероятните коалиционни партньори в управлението, нека и на един коментатор да му бъде позволено като на политиците да се взре в детайлите без риск да сбърка нещо с невъзможното прогнозиране.

Вашият коментатор, както всички вас, които не сте били в парламента, проследи обилните преки телевизионни включвания от откриването на 43-тото Народно събрание и да му (ми) е простено, ако нещо е пропуснал. Невинен съм: само толкова се видя от предкулисието!

Какво ми направи впечатление от езика на жестовете извън липсата на изненади в политическото говорене?

Голямо целуване на патриарх Неофит падна и предимно – на ръката му! Създаде се впечатление на отчаяно уповаване на Божията подкрепа от страна на едни объркани негови чада. А беше време, не толкова отдавна, когато всесилният премиер Борисов, говореше за Бог като за „началника”! Май вече не му е до хашлашкия майтап по темата.

Най-много в това старание се отличи самият Бойко Борисов. Камерите го показаха веднъж да целува патриарха в кулоарите по ръцете и бузите, после втори път в пленарната зала и накрая, вече за трети път, на слизане от трибуната след речта, от която отново не ни изясни дали ще ни управлява ли пак ще избяга от тази отговорност , както от премиерския пост на 21 февруари 2013 година и от управленския мандат на извънредните избори след това.

Борисов си запази правото за всеки един от тези варианти и можем да не се съмняваме, че ще избере в крайна сметка най-изгодния за себе си, само че този път с позоваване на резултатите от предложената от него лидерска среща с другите ( т.е. виновните) партии.

На ръба на куриоза бяха и няколко други съприкосновения.

Меглена Кунева се ръкува, но не целуна патриаршеската десница. Само приклекна, както сме виждали да се прави по католически.

Валери Симеонов се ръкува делово и доста припряно по пътя към трибуната, но изведнъж се сепна и приклекна за целувка върху ръката на патриарха, която още стискаше неговата- сякаш го върна на поправителен.

Светлин Танчев, видимо не на себе си ( както се чу от многобройните му лапсуси после при прочетената от него реч), се задържа в клекналата поза на целувката притеснително дълго- почти като при изповед. Дали новоизбраният парламентарен лидер на България без цензура, преименувана от днес на Български демократичен център, не искаше по този начин прошка за всички лъжи на своя шеф Бареков и на собственото си (съ)участие в предизборното надлъгване?

Сидеров не само мина през процедурата на целуването по пътя към трибуната, но и надскочи в религиозния си плам всички с предложението в пленарната зала да има кръст ( а не европейско знаме, което той поиска незабавно да бъде махнато).

Сигурно е имало и други изключения, но изключението, което вероятно си струва наистина да бъде отбелязано, беше радушното, но без съпътстващи целувки, ръкостискане на президента Плевнелиев с патриарха.

Някои могат да кажат, че не е прав, но поне не беше прегърбен, а нали тъкмо в това го обвиняват , че бил безгръбначен?!

Впрочем, като става дума за президент(а), Борисов трижди засегна тази дума в своето неподредено и неясно ( като посочване на изход) кратко изказване. На два пъти ясно подчерта, че не е честно президентът да бъде оставян да се справя още месеци с проблемите на страната чрез своето служебно правителство. И още веднъж, макар това изобщо да не беше необходимо да бъде споменавано в съществуващия контекст, Борисов съобщи новината, че няма да се кандидатира за президент.

Борисов изтъква като свой приоритет загрижеността за удобството на Плевнелиев, когото унижи безцеремонно в нощта на спечелените президентски избори, изтъквайки себе си като човека, без когото Плевнелиев нямаше да стане президент.

В изпреварващ отговор Плевнелиев ( още преди това изказване на Борисов) не го пощади и обяви в речта си, че България няма нужда от месии ( в какъвто Борисов си беше повярвал, че се е превърнал).

И понеже днес всички са се вторачили в Борисов като в месия в центъра на политическата ни вселена, от когото зависи политическата развръзка, по мое скромно мнение репликата на президента за отминалото време на месията прозвуча като главното, макар и закодирано политическо послание. Разчита се така: може да има управление и без Борисов. Предполагам, че по този начин бяхме подготвени за най-вероятния сценарий.

Следва краткият епизод от сериала „Преход”, със заглавие „ 43-то народно сърбание на попарата, която ни надробиха”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2014/10/27/43-%d1%82%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d1%81%d1%8a%d1%80%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%be/

Публикувана на 10/27/14 15:07 http://ivo.bg/2014/10/27/43-%d1%82%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d1%81%d1%8a%d1%80%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%be/