Говори Пловдив: КРАЙНО МАЛКА ГРУПА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ-АНТИСЪВЕТЧИЦИ

10/27/14 08:03
(http://asenov2007.wordpress.com/)

Говори Пловдив: КРАЙНО МАЛКА ГРУПА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ-АНТИСЪВЕТЧИЦИ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Най-после разбрах какъв съм. Трябваше да дойде един прост руснак в България, та да ми отвори очите.
Той се казва Яков Шустов, води се руски публицист и живее във Варна. Така де, щом живее във Варна, а не във Владивосток, значи не е чак толкова прост, за колкото може човек да го сметне, ако само прочете писанията му, ама това е друга тема. Както е друга и темата защо точно Варна напоследък е наводнена от такъв тип руски публицисти, има ли това нещо общо с групировката ТИМ и кога ДАНС ще зададе този въпрос на когото трябва. С други думи – на себе си.
Аз лично подозирам, че наводнението на Варна с руснаци се дължи на факта, че някога, от 1949 до 1956 година, градът се е наричал Сталин и значи всъщност си е истински руски град. Съветски, обаче и руски – защото, както знаем, всичко съветско е руско и обратно. Но може и да греша. `Щото пък по-рано не за 7 години, а за цели 7 века се е казвал Одесос, ама никой грък не го смята за истински гръцки град. А ако го сметне, ДАНС веднага ще се задейства.
Обаче като се замисля още малко по темата, то и Одесос може да идва пак от Русия, от Одеса, нали така…..
Но да се върнем на мен. Всъщност от писанията на въпросния Шустов разбрах, че съм член на „крайно малка група интелектуалци-антисъветчици”, които мътят водата на Русия в България. И тя, горката – Русия имам предвид, не горката България, както би било правилно да се напише – страда от това жестоко и несправедливо отношение, защото не може да си представи да преживее нищо по-трагично в този живот. Не може да си представи Русия да преживее Гражданска война, ГУЛАГ, Голодомор, заветите на Ленин и Сталин, червените от кръв танкове в Прага, Будапеща, Кабул и други. Да помни и преживява такива работи – не, защото на горката Русия в момента точно отношението на България и е кусурът, който я мъчи, ли мъчи.
В сайта на руския Център за политически анализи Яков Шустов пише, че „българският народ обича руснаците по традиция и също заради щедростта на руските туристи” – глупост, която няма нужда от никакъв коментар. В следващия момент обаче той вади острия нож на истински кремълски публицист и го забива точно на място: „Да, Русия има недоброжелатели в България и те са в управляващите кръгове и сред крайно малка група интелектуалци-антисъветчици”.
Да изясня първо защо тук са намесени управляващите кръгове. Ами защото те, видите ли, получават пари от гадния Европейски съюз, имат материален интерес от него и затова го защитават, като загърбват Русия, дори я наричат агресивна държава и твърдят, че се чувстват заплашени от нея. А горките руснаци не плащат никому в София и Варна никакви пари – затова, вместо да подкрепи например завладяването на Крим и руската агресия в Украйна, България, начело с продажната си олигархия, по най-предателски начин се присъединява към санкциите на Запада. И – пак защото не плащат – в крайна сметка Москва няма тук никакво свое политическо лоби, а това пък пречи да се чуе в българската политика гласът на влюбения в Русия „прост български народ”. Това наистина е цитат, не си измислям – в този уж компетентен политологически текст руснаците сами наричат хората в България, които обичат Русия и мразят ЕС, прости.
Най-после за нещо да се съгласим.
Аз лично в случая обаче няма да опровергая руската публицистика по отношение на кремълското лоби тук. Мога да им опресня паметта, че, след последните избори, то се състои от цели шест парламентарно представени партии – БСП, АБВ, Атака, ПФ, ДПС, ББЦ, плюс части или отделни хора от другите две политически формации, които са в Народното събрание – ГЕРБ и РБ. Отказвам да им помогна по този начин, защото те не се чувстват длъжни да си плащат за услугата, както България им плати милиарди златни левове за тъй нареченото Освобождение от 1878-ма. Другото, което не искам да им изяснявам безплатно е, че българската олигархия има не само чисто руски произход, но и чисто руски манталитет и нагласи.
Виж, ако руснаците си платят както трябва, ще им обясня всичко подробно – но не с рубли, че вече нещо не се харчат тук, у нас, на Запад.
Но да се върнем на писанията на Шустов. Аз, разбира се, веднага се познах във втората описана от него категория – на тъпите български интелектуалци-антисъветчици. Защото ако бях в първата, на управляващите в София кръгове, сигурно мнозина от тъй наречените „руските публицисти” – не знаех, че вече и така им викат – щяха да предпочитат да си стоят във Владивосток, а не във Варна. Шегувам се, де. Може и малко зловещо да прозвуча, но знам, че те руснаците са свикнали с тях така зловещо да се шегуват, иначе не разбират какво им казваш. Примери много в почти столетната вече история за прогресивното развитие на КГБ от ЧК до ФСБ.
Но, така или иначе, благодаря на колегата Шустов, че ме нарича „интелектуалец”, а не, както е характерно за широката руска душа, събрана в тясна руска мисъл – „интелигент”. Тогава щях да се чувствам истински засегнат, защото те в Русия, освен външния си министър Лавров, очевидно и самия Шустов броят за интелигент.
Както и всеки друг, който е леко избръснат и пиян до синьо.
Не съм съвсем сигурен, че тази наша група е чак толкова „крайно малка”, може точно във Варна да е така, де да знам. Обаче много, ама наистина изключително много, ми допада използваната от негова страна красива руска дума „антисъветчици”.
Да си антисъветчик според мен е нещо правилно и хубаво. То означава да си против прогнилата съветска комунистическа империя, която мачка и експлоатира възможно най-много хора и народи. За която естествените човешки права и свободи са бълнуване на луд, а волята на КГБ – закон, който се изпълнява безпрекословно, дори когато противоречи на природните закони. Означава да си против онази империя, в която руският човек живее, защото по случайност се е родил там, но, за сметка на това пък тя не го пуска да отиде да живее където иска, за да не останат другарите в Кремъл без обслужващ персонал.
Пък и изобщо без народ, когото да управляват.
Аз мислех, че хората в самата Русия, след като при Горбачов най-после се сетиха, че не може повече да се живее така, а при Елцин вече и формално бутнаха съветската империя на злото, отдавна са загърбили всичко и, също както нас, нормалните люде по света, са станали – с разбираемите малки изключения – истински антисъветчици. Тоест, по-скоро дори мислех не, че са станали антисъветчици, а че тази красива руска дума е отдавна забравена, изхвърлена на бунището на историята.
Но не би – като гледам как сериозно се употребява от истински съвременен руски публицист. Поне да беше казал „интелектуалци-русофоби”, както правят тукашните анти-интелектуалци-русофили, та да ги разберат по-младите поколения, а той – антисъветчици.
Нерде Русия, нерде СеСеСеРе.
Обаче не само за себе си направих аз истинско откритие в текста на другаря Шустов, а и за целия български народ. В един момент от своето писание той, естествено, докосва болната за Русия точка – строежа на „Южен поток”. И като човек от Варна, тоест, изтънко запознат с положението на място, обяснява компетентно откъде идва нежеланието на обикновените българи да се строи газопровода. Сред тях, казва Шустов, за да подготви почвата за истинската смислова бомба на своето писание, се знае, че всъщност не български, а фирми от ЕС ще участват в строежа на „Южен поток”. И продължава с гръм и трясък: „Сред населението има силно негативно възприятие на Европейския съюз и неговото /на ЕС- б. авт/ възможно участие снижава привлекателността на проекта”.
Е т`ва е вече нещо, заради което онзи ден един полски колега написа, че руската пропаганда е безогледна и използва „свръх-лъжи”, толкова свръх, че хората на Запад дори не могат да си представят техния обхват, затова и са смутени в разбирането на руската политика. А една американка пък, като чу речта на Путин пред тъй наречения форум „Валдай”, заяви, че изобщо не може да познае той за политиката на нейната страна ли говори или за тази на някои други САЩ.
Та в нашия случай не мога да разбера само три неща. Първо – за какъв строеж на „Южен поток” говори другарят Шустов, след като е вече ясно, че такъв строеж няма да има. Второ, дори да се стигне до някакво негово изпълнение, това е руски проект и самите руснаци ще сключват договори с фирмите-изпълнители. Тоест, ако те наемат компании от друга част на Европа, а не от България, това няма да е защото ЕС ще извие ръцете на Русия, а защото Русия ще извие ръцете на България. И трето – как, по дяволите, след като поне от 25 години всички социологически проучвания сочат над 60 процента подкрепа на българските граждани за членството в Европейския съюз, в писанията на Шустов те се превърнаха в „силно негативно възприятие”.
Може би той все пак има предвид не европейското възприятие на гражданите, а това на поданиците.
Пък после – аз съм бил антисъветчик.
Ами те със същия този подход и със същите тези простотии сами си бутнаха съветската империя. А сега явно се канят да си бутнат и руската.
Оптимист съм, да – и с основание. След като народът там е заливан всеки ден от подобни помии, а управляващите в Кремъл, които ги поръчват, сами са започнали да им вярват, значи нещата за Русия наистина вървят на зле. Което означава – на добре за останалия свят.
Как да не си оптимист.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com