КоМформизъм в (без)действие

Любослава Русева и Александър Симов заедно във възмущението си от оправдателната присъда за боядисването на монументалната възхвала на насилническата идеология пред централата на БСП на „Позитано” в София? Две в едно?

Не може да бъде!?

Любослава е уважавано перо в българската журналистика, независимо от това, че пресата на живота (й) го е поставила в една „Преса” в компанията на Тошо Тошев и Валерия Велева- символи на веруюто, че всички са маскари, чрез което беше опростачена българската медийна действителност в услуга на действителните й кукловоди пред последния четвърт век.

Докато за др. Симов от „Дума”- напоследък постоянно присъствие в списъците от кандидати за депутатската копаня в кочината, описана от Оруел във „Фермата”, изобщо не желая да обяснявам що за жираф е ( защото такова „животно” има). Човечецът вижда нещата отдолу: било му ясно, че вече на всеки било позволено да пикае пред централата на ДСБ, а на него лично- да нацапа вратата на съдия Мирослава Тодорова (така се е изходил във фейсбук), защото дръзнала да оправдае заподозрените, че боядисали каменните фигури пред централата на партията му.

Хващам се за възмущението на Любослава, чието мнение има значение, че въпросното боядисване се е състояло „тайничко”.

Призовавам всички, които са също толкова смели, решителни и безкомпромисни да прекратят с тази подла, малодушна, дребнава практика да се крием, когато изразяваме отношението си към символиката на забранения със закон режим на комунизма.

Хайде да вземем да го правим „явничко”, а не подличко да се възмущаваме от онези, които рискуват да бъдат арестувани, разкарвани по участъци с белезници и евентуално дамгосани като „осъждани” за пред техните работодатели,  които да имат удобното основание да им откажат работа като на „криминално проявени”.

Честно казано, омръзнало ми е да водя следния разговор по улиците на София:

„Господин Инджев, кога ще го бутнем този паметник”!

„Ами когато дойдете и вие да се хванете за въжето”, казвам обикновено.

В онази забавна реклама Ицата Стоичков ни агитираше банално, че който не рискува, не “пичели”.

Явно шутирането на рискуващите е “пичеливша” позиция за мнозина зяпачи по трибуните на мача, който е купен.

Или не е? Дали не може да се обърне резултатът, ако се възмутим от чер(ве)ното тото?

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител