Международният будител Украйна

На днешния 1 ноември , отбелязван в България като Ден на народните будители, влиза в сила Споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз.

Макар и валидно само в политическата си част, защото търговската предвижда създаване на зона за свободна търговия до края на 2015г. и тази перспектива действа на Путин като окървавено (бивше) бяло знаме на бик, все пак влиза в сила споразумението Украйна-ЕС за преференциален достъп на украинските стоки до европейския общ пазар.

Така, само година след началото на „украинските събития”, предизвикани от опита на Путин с брутален подкуп от 15 милиарда евро да отклони Украйна от европейския й път, кремълската авантюра в Украйна не просто даде обратен резултат, а буквално промени геополитиката в световен мащаб, изобличавайки най-голямата (по територия) държава в света като водещ тиранин, източник на мракобесие, каквато е била руската империя още по времето, когато най-светлите възрожденски умове в България са я наричали „тюрма на народите”.

Същевременно за милиони хора по света Украйна се превърна в международен будител.

Когато попитах руския дисидент Николай Кобляков, когото руските власти се опитаха да заловят в България и да си го поръчат вързан за бой под формата на „съдебен процес” в Русия, с какво е заслужил „честта” срещу него да бъде организирана такава мащабна трансгранична операция, той беше пределно ясен: „Няма как да ме обича Путин- той може и да не знае лично кой съм аз, но фактът, че по време на негово посещение във Франция издигнах публично украинското знаме, не ме прави негов любимец”.

Днес Кобляков е свободен по решение на българския съд и по този повод отправи комплименти към европейска България, въпреки първоначалните му съмнения, свързани с факта, че София на практика беше избрана от Москва като най-подходящ капан за неговото залавяне.

Тъжният парадокс обаче е, че в европейска България гласуването доведе до следния факт: напълни се с проруски партии и депутати в българския законодателния храм под номер 43.

Само една от общо 8 парламентарни групи днес може да се закълне, че не изповядва ( повече или по-малко явно) преклонение в съвременна интерпретация пред символиката на руския император Александър Втори на булевард „Руски”, пред тотема на съветския колониализъм с размаханото победоносно оръжие над покор(е)ната България или пред сянката на катедралата, наречена на руския герой в противопоставянето на Запада Александър Невски.

Точно обратното се случи в Украйна, която избирам за свой Международен будител на днешния 1 ноември.

Една статия на сп. Тайм обяснява защо.

Изборите в Украйна бележат исторически разрив с Русия и съветското минало

29 Октомври 2014

Саймън Шустър, сп. Тайм

След преброяването на над половината гласове на парламентарните избори в страната се оформи безпрецедентен национален консенсус в подкрепа на трайно скъсване с Москва и завой към европейската интеграция.

В неделя вечерта, докато гласовете на украинските избори все още се брояха, президентът Петро Порошенко в телевизионно обръщение поздрави сънародниците си за успешното произвеждане на изборите и, позовавайки се на първоначалните резултати, да подчертае едно от настъпилите важни събития: Комунистическата партия на Украйна, политическа останка от съветското минало на страната, която винаги беше подкрепяла близките връзки с Русия, не успя да спечели нито едно място в парламента.

“Поздравявам ви за това”, каза украинският лидер на своите сънародници. “Решението на народа, което е по-висше от всяко освен Божието, произнесе смъртната присъда на Комунистическата партия на Украйна”. За първи път откакто Руската революция от 1917 г. помете Украйна и я превърна в съветски сателит, в парламента на страната няма да има комунисти.

Тяхното поражение, макар и предимно символично, беше символ на промяната на Украйна, която започна с революцията тази година и в много отношения приключи с изборите в неделя. Докато комунистите и други проруски партии имаха огромна подкрепа в Украйна преди бунта и твърд електорат в източната половина на страната, сега те са почти без значение. В пълен контраст с тях, прозападните лидери на протестите през уикенда станаха свидетели на смазваща победа на своята програма за европейска интеграция. “Над три четвърти от гласувалите избиратели показаха твърда и необратима подкрепа за курса на Украйна към Европа”, заяви Порошенко в телевизионното си обръщение.

Прогнозите след преброяването на половината бюлетини вчера гласят, че неговата политическа партия ще получи най-много гласове и над една четвърт от местата в парламента. Партията на неговия съюзник, премиера Арсений Яценюк, го следва плътно по резултати, което ги улеснява да създадат управляваща коалиция между поддръжници на проевропейския курс и украински националисти. Те вероятно няма да имат нужда от подкрепата на оределите редици на проруските партии, за да приемат закони и да извършат конституционни реформи.

В много отношения те трябва да благодарят на руския президент Владимир Путин за този успех. След като революцията свали неговите съюзници в Украйна през февруари, Путин отчужди повечето украински гласоподаватели, които по-рано подкрепяха близки връзки с Москва. Решението му да нахлуе и да анексира региона на Крим през март, когато Украйна едва излизаше от хаоса на революцията, пробуди в Украйна омраза към Русия, каквато двете страни не бяха виждали през столетията на единство и мирно съвместно съществуване. Последвалата подкрепа на Путин за украинските сепаратисти, които все още се борят да превърнат източните провинции на страната в протекторати на Москва, затвърди разделението между някога братските страни.

Никъде това не се виждаше по-ясно, отколкото в резултатите от изборите в неделя. Единствената партия, която влезе в парламента с програма да възстанови връзките с Москва, беше така наречения “Опозиционен блок”, който се очаква да остане на четвърто място с под 10 на сто от гласовете. Само преди година участващите в него водещи политици бяха част от управляващата коалиция в Украйна, съставена от Комунистическата партия и Партията на регионите, чийто лидер Виктор Янукович беше спечелил президентската надпревара през 2010 г. с програма за братски връзки с Русия.

Сега Янукович, който беше прогонен от властта през февруари, потърси убежище в Русия по покана на Путин, а неговата Партия на регионите беше толкова сигурна в поражението си на изборите този уикенд, че реши да не участва в тях. Какъвто и шанс да оставаше за Путин да задържи съюзниците си на власт в Украйна, сега изглежда загубен, а с това той губи мечтата си да създаде нов политически съюз, съставен от най-големите републики на бившия СССР.

Твърденията на Путин за крайнодесни радикали, които завземат властта в Украйна – в реч през март той нарече лидерите на революцията група “неонацисти, русофоби и антисемити” – също беше разобличена като измислица на изборите в неделя. Макар че крайните националисти играеха ключова роля в революцията, малцина от тях стигнаха до парламента.

Дясната партия “Свобода” се очаква да получи около 6 на сто от гласовете, горе-долу колкото популистите от Радикалната партия, които едва надхвърлят 5-те процента, необходими за влизане в парламента. Ултранационалистическата партия, известна като “Десен сектор”, която руските медии представяха като демоничната сила зад новото украинско правителство, не успя да премине избирателната бариера с прогнозираните 2 на сто от гласовете.

Но истинската заплаха за Русия никога не е идвала от демагозите от украинската десница. Тя идваше от политици като президента Порошенко, които са решени да насочат Украйна по пътя за присъединяване към Европейския съюз. Този път няма да бъде лесен, защото западните лидери едва ли жадуват да приемат в ЕС провалящата се украинска икономика и 45-те й милиона граждани. Но националният консенсус за европейската интеграция и трайният разрив с Русия, което тази програма предполага, в момента са по-силни, отколкото в който и да било период от украинската история”.

БТА

От акцентите в статията на „Тайм” избирам припомнянето, че Кремъл се опитваше да припише на украинската революция „крайнодесен” характер, но този мит беше разбит на пух и прах от изборите в Украйна. Същевременно българите, които си позволяват да оспорват руското господство и съветската му символика в България също вече бяха удостоени с етикета „крайнодесни радикали”, както се изрази руското външно министерство в нота от 8 септември, настояваща императивно да бъдат преследвани въпросните въображаеми български „крайно десни радикали”. Българските власти и медиите обаче се направиха, че не забелязват тази ескалация в руската господарска реторика, наподобяваща пропагандните напъни на московските гьобелсовци в опитите им да очернят непокорните украинци.

Самият Путин беше принуден чрез говорителите си да заяви готовност за диалог с новоизбраните украински власти, лишавайки джавкащите по темата за „киевската хунта” свои палета от една от основните им теми за глозгане, подхвърлена от Кремъл в колибката им тук.

Най-вероятно Путин направи това признание за собствената си лъжливост в обосноваването на агресията си срещу Украйна със задна дата като база за „реципрочно” следващо по време, но първо по значение за него признаване и на незаконните избори в сепаратистките райони в Източна Украйна. Путин се кани по този начин да поддържа напрежението в дестабилизираната от него съседна страна. И все пак, основната опорна точка за украинската революция като „крайно дясна”, потъна по зрелищен начин в мътните води на река Москва край Кремъл.

След изборите в Украйна, опровергали лъжите на руската пропаганда, българските слуги на Путин млъкнаха и мълчат вече цяла седмица, но само тактически. Защото стратегически са свръхпредставени в законодателната власт и от тях зависи всичко в българската политика.

На Кремъл не му трябва проевропейска Украйна и просперираща България.Бедните обекти на руския натиск в т.н. „близка чужбина” са по-лесна плячка за имперските интереси на управляващата клика в Москва.

Въпросът е кога ние тук ще се събудим за този факт при положение, че ни е отредена ролята на руски диверсант в ЕС и НАТО, който е дресиран за тази роля и на пръв поглед България не е заплашена от руски оръдия и ракети, както Източна Украйна. Просто от оръдия тук няма нужда- оръдията на труда на петата колона тук са пропагандата, подкупите и тяхната проекция в политиката.

Какво още трябва да ни се случи, за да прозрем истината за руската котва, обрасла с огромна корупция, която ни държи на дъното на европейската бедност?

Не Русия издържа България, а България налива милиарди левове всяка година в руската икономика, които не се връщат по каналите на търговския обмен. „Интересното” е, че българските стоки са приемливи за европейския пазар, накъдето основно е насочен износа ни, но не отговарят на „високите” критерии на Русия, която отдавна ги е заменила със стоки, внасяни от други страни. Но вместо да се засегнем ( например на „чест”), тук се самобичуваме, че сме били „загубили” руските пазари, сякаш през последния четвърт век не беше тъкмо Москва тази, която изгради митнически кремълски стени пред редица български стоки.

На практика, когато ни заплашва, че може (пак) да ни “врътне кранчето”, на практика Русия ни заплашва, че може да ни забрани да продължаваме я обичаме самоубийствено като наша любима мащеха и няма да търпи повече да наливаме милиарди в нейната икономика. Пред тази ужасна заплаха българските мекотели политици кършат пръсти и гръбнак с писъци” Ау, сакън, искаме си монополната зависимост, не ни давайте повод да се откачим от нея”! Защо ли?

По линия на тази „течна дружба” Русия систематично и от десетилетия прелива в своя бюджет баснословна печалба, използвайки привилегированата си позиция на монополен снабдител на българската енергетика. Русия брани тази своя колониална и постколониална привилегия да държи страната ни в зависимост със зъби и нокти- отглежда си ги в плодородната корупционна почва в България.

Правителството след правителство в София вдига безпомощно рамене: „какво да се прави, заварено положение”.

Ето защо преводът на надписа над Народното ни събрание на езика на истината е „Примирението прави слабостта”.

Време е да се събудим за тази истина и да врътнем ние самите кранчето на търговците , които продават бакалски българския интерес, припявайки подигравателно пред очите ни “стани, стани юнак бакалски”!

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител