Говори Пловдив: ЗАЩО НА ПУТИН НЕ МУ ПУКА

11/03/14 07:31
(http://asenov2007.wordpress.com/)

Говори Пловдив: ЗАЩО НА ПУТИН НЕ МУ ПУКА

Пламен Асенов, специално за kafene.net

С изборите, проведени в неделя в завладените от руски сепаратисти украински области Донец и Луганск, Москва за пореден път плю в лицето на света и заяви, че Русия като държава продължава да е най-голямото организирано зло за човечеството.
И е доволна от това.
Както е предварително ясно, резултатите от тези избори ще са блестящи за Кремъл. Точните проценти нямат никакво значение за никого, освен за кагебистката пропаганда в самата Русия и масирано облъчвания от нея „народ”. Самото провеждане на избори обаче носи за Империята на злото нещо повече – геополитически резултат.
Това е полагането на поредния елемент в започващата от Грузия дъга на руската нова „желязна завеса”, това е поредната руска „буферна зона” срещу света на демокрацията и нормалността. При тази операция, както се виждаясно, ако просто се погледне коя да е карта, край западните граници на Русия се създават, подклаждат и поддържат трудно преодолими конфликти. Така ЕС и НАТО, колкото и да „работят” в съседните страни, само хабят ресурс и плащат пари, които отиват при местните руски подлоги, а в крайна сметка не приемат съответните държави, за да не си създават излишни проблеми. От своя страна пък с поддържането на тези зони на постоянна нестабилност Кремъл се гарантира срещу проникването на какъвто и да било светъл лъч в тъмната московска тъмница на духа.
Сигурен съм, че ако сега в Беларус започне някакво мозъчно движение и обществото се опита да се отърве от тамошния руски наместник, другаря Лукашенка, следващият елемент от тази дъга на нестабилност ще се реализира в Източен Беларус. Това на Беларус няма да му се размине, защото никой не е безсмъртен, дори Лукашенка. Но тъй като в Минск диктаторът със здрава ръка вече кръгло 20 години успява да си осигури още и още време, то в най-близко бъдеще очаквайте руска сепаратистка операция в някоя от трите прибалтийски републики – вероятно Латвия.
Тя е най-уязвима заради най-голямото си руско малцинство, най-мекото си отношение към руснаците по принцип и ред други фактори. А фактът, че страната е член на НАТО, само може да увеличи апетита на Путин за победа. Този факт няма особено значение – НАТО, като организация, която спазва законите, пак няма да може да се намеси, защото местните латвийци ще свършат всичко, руски войски по никакъв начин няма да влизат в Латвия, а ще си стоят и спокойно ще си провеждат учения по границите, където НАТО ще ги снима ли снима…..
Прогнозирам, че това ще се случи скоро, защото с изборите в Източна Украйна процесът там, от гледна точка на Кремъл, на практика е завършен.
В този смисъл – Путин постигна поредната си цел и изобщо не го боли кура, че ЕС, САЩ, ООН, зебрите в парка Серенгети или говорещата шапка на архиканцлера на Магическия университет, няма да признаят двете сепаратистки територии в Източна Украйна, че някой си „настоява”, „препоръчва” и други буржоазни лиготии.
Ами че те и за Крим „препоръчваха” и „настояваха”…..
Ето защо руският външен министър Сергей Лавров предварително заяви, че Русия ще признае резултатите от тъй наречените избори в Донецк и Луганск – не само за да окуражи населението там да се включи по-масово, но и за да изръмжи към Запада да не си прави той илюзии, че Украйна може да се окаже превзетата на абордаж царица на голямата шахматна дъска.
Г-н Бжежински, в битката за царицата Кремъл и този път победи – защото Украйна, пълна с руски терористи и сепаратистки движения, Украйна, изнасилена за пореден път от руснаците, такава Украйна е вече превърната в ненужна за Запада царица.
Отдавна ми омръзна да повтарям – но ще продължа да повтарям – няколко важни неща, които Западът трябва да научи наизуст, като таблицата за умножение, за отношенията с Русия. Не само трябва да ги научи, а да ги спазва, никога да не ги забравя, независимо, че на моменти ще му бъде по-добре, ако ги забрави.
Пренебрегването им е противопоказно за световния мир и световното здраве , както всички с очите си видяхме от развитията през последните 25 години.
Първо, Западът трябва да помни, че колкото Русия е по-зле, толкова останалият свят е по-добре. Това не е измислен от древните китайци коан, а факт, чието съществуване лъсва, ако се прочете дори най-кратката история на Европа и света.
Да, знам, че всички много обичаме да проявяваме съчувствие и да подпомагаме бедните и страдащите. Така показваме на себе си, че сме хора, това е заложено в самата тъкан на човечеството и е основа за неговото развитие и израстване. От всяка гледна точка – да се постъпва по този начин е абсолютно правилно.
С едно изключение – спрямо Русия.
Опитът показва, че по отношение на Русия подобни прояви са израз не на светата наивност, а на откровена глупост. Русия е като истински див звяр, тя не носи този човешки морал в себе си, тя не само не проявява съчувствие към никого, а обратно – мрази всички останали и наказва с голямо настървение онзи, който и помага по какъвто и да било начин. Както и всеки друг.
Но не само. С агресивната си политика, проявявана винаги, когато се почувстват дори малко икономически по-стабилни, руснаците опитват да наложат на целия свят като правилни именно техния морал и начин на живот. Това е живот, при които някакъв Иван Грозни коли сина си, а после пие от мъка за стореното. Но ако синът му случайно възкръсне, той пак го заколва. Морал е, при които Путин, Сталин или всеки друг сатрап, може да прави каквото си иска и то да му се размине.
Мерси, не искам да живея в такъв свят. Вече живях в първите си 30 години.
Второ, с никакви руснаци не трябва да се водят преговори и да се подписват договори, в изготвянето на чиито условия те участват. Това е фатално, защото за руснаците всяко международно споразумение е като тоалетна хартия – важно и полезно, но само първия път. А после се хвърля в кенефа.
Последен пример – начинът, по който Кремъл изтълкува споразумението от Минск за примирието в Донецк и Луганск. В документа ясно се казва: „Киевските власти трябва да проведат децентрализация, в това число чрез приемането на украински закон „За временния ред на местното самоуправление в Донецка и Луганска област. В съответствие с този закон Киев се задължава да осигури провеждането там на предсрочни местни избори”.
Киев и киевските власти, не някой друг.
Но изведнъж самите терористи от Донецк и Луганск започват да правят избори /което само по себе си е чист оксиморон/, а Киев няма думата.
Въпреки договора?
Не – заради договора.
Поне така излиза от думите на руския външен министър Сергей Лавров по този повод: „Изборите в Донецк и Луганск са важни от гледна точка на легитимацията на властта. Ние считаме, че това е едно от важните направление на минските договорености”. Тоест, Киев отиде в Минск и подписа споразумение с цел да легитимира властта на сепаратистите в Донецк и Луганск и да предаде собствените си интереси, като договори отцепването, а не интегритета на двете области в Украйна.
И този идиот иска от нас непременно да повярваме в тази идиотщина – представяте ли си?
Трето, санкциите срещу Русия трябва максимално да се засилят, да се задълбочат и да разширят обхвата си, а тяхното действие трябва да е безсрочно.
Те не бива в никакъв случай да се прекратяват, ако утре някой нов кагебистки хитрец като Горбачов, момчето на Юрий Андропов, което реализира отдавна замисляния от КГБ план за „промяна”, пак дойде на власт и каже – помогнете.
Всяка международна помощ, според Кремъл, винаги е добре дошла, защото с нея може да се направят много неща – да се открадне, да се използва за смазване на опозицията или за развитие на армията, да подпомогне напредването на назадничавите руски технологии за извличане на природните богатства и т.н. Но всъщност тя задължително служи да се укрепи и затвърди още повече властта на Империята и императора, независимо как му е името в момента.
Четвърто, Западът, включително България, трябва да поддържа максимална готовност да удържи с военни средства и общи действия всяка руска агресия, включително стимулирането от руска страна на терористични движения и групи по света.
Пето, Западът, включително България, трябва да противодейства по най-ефикасния начин срещу агресивната руска пропаганда, целяща създаването на проруски обществени настроения в коя да е страна и да застане срещу дейността на онези, които Ленин иронично-сериозно нарича „полезни идиоти” – западните интелектуалци, бизнесмени и други тути-кванти, които са готови, поради някакви свои измислени съображения или реални интереси, да подпомогнат руската политика в която и да било сфера.
Шесто, Западът трябва да прекрати или максимално да ограничи сътрудничеството си с Русия по отношение развитието на космическите, информационните и другите високи технологии, както и да препятства по всякакъв начин руската търговия с военна техника.
И това са само първите, минимално необходимите стъпки, които трябва да се предприемат и поддържат постоянно – иначе рискуваме занапред Путин все по-малко да го боли кура, докато нас, западняците, все по-много ни болят скапаните задници.

П.П. Не се подвеждайте по шеговития ми тон на моменти, въпросът е наистина сериозен.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com