SuspenTse

Борисов получи днес управленския мандат , но не и пълното удовлетворение от драматургията на напрежението. Реши да го поддържа до последния миг с изявлението си, че утре можел да го върне.

 

Напрежението, както знаем, е отделен жанр. Това ни стана ясно в зората на демокрацията, но не само защо тя се оказа нещо сложно- не е като „резни си, апни си”, или „ори, мели- яж”. В голямото си мнозинство българите научиха за съществуването на съспенса (suspense) в киното през същата онази зора, която направи възможно легалното разпространение на западни филми чрез видеокасети.

 

При Борисов досега обаче нямаше съспенс. Той крачеше напред с вид на победител при всички обстоятелства- дали ще бяга от властта или ще я взима пак на абордаж, от него бликаше самоувереността на предизвестения хепиенд.

 

Днес обаче държи финала отворен до последно- нещо като отворен дюкян ( на надеждите), нещо като комбинация от сус на турски ( “млъкни” на български) и pants( панталони) на английски.

 

Предстои му да разбере, че отвореният дюкян не винаги е секси и че оставянето на отворена вратичка за бягство и извинение в случай на провал е съмнителна, направо мъженствена постъпка.

 

Да не говорим, че говоренето „или ще го върна, или не” е „мъдрост”, която напълно съответства на оксиморана „друга алтернатива”, т.е. на другата другост.

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2014/11/05/suspentse/

Свързани новини: