Санторини (1): В гонитба на залеза

Влади ще ни води днес на романтичния Санторини – да видим дали наистина там е най-красивият залез или най-опасният вулкан на света. Приятно четене:

 

Санторини

част първа

В гонитба на залеза

Е, бяхте ли послушни и достатъчно търпеливи? Миналият път, когато ви разказвах за Йонийските острови, ви обещах, че ако слушате, ще ви заведа и втори път на море. Отново с нощен влак към София от дълбоката провинция. Отново дъжд. Отново малко закъснение на влака. Този път дъжда беше по-силен. Едвам съм минал из локвите от гарата, покрай офисите на международната автогара. Имам време да закуся един сандвич, да изпия едно кафе и е време да се качваме в автобуса.

Ден първи

Този път към

Атина

Пътя до там е на всекиму ясен, няма да се впускам в подробности. Дъжда ни преследва почти до Солун и от там до Атина на няколко пъти леко преваля. В Атина беше сухо и топло. На 30-ина км, преди Атина започва да се усеща предстоящото задръстване на влизане в големият град. Казват, че тук било най-голямото задръстване в целия свят – не вярвам. Гледал съм клипове на какви ли не задръствания из Хонконг, Шанхай и други азиатски страни, както и в Париж. Но определено тук задръстванто си беше доста добро. Почти час се провирахме между автомобили и аквадукти, през кръстовища и светофари.

Беше към 20 ч, когато в далечината и вляво се видя Акропола. Още малко в трафика, завой наляво, още няколко пресечки и вече сме пред хотела. По-голямата част от групата в един хотел, останалите в друг. Аз и още няколко туриста, сме в един друг хотел, не в този, където са останалите. Нашият хотел е точно срещу гарата в Атина – хотел Nana. На съседната пряка от изхода на метрото. Настаняват ни, вземам си карта на града, показват ми къде е хотела и започвам да се мотам из нощният град. Два билета за метрото по 1,20 евро и ходих до метро Керамикос – там знам, че има готини заведения (все пак и друг път съм бил там), разходих се наоколо, ходих до една сауна (знам къде е), потопих се в джакузи с топла вода, разпусках около час. И понеже нямах много време, бързах да се върна, преди да затвори метрото.

Върнах се до хотела и от там пеша през няколко пряки до един голям булевард (28 октомври, мисля се казваше – доста интересно име за булевард). И там похапнах в заведение за бързо хранене, гирос, бира и имах достъп до безжичен интернет. Заведението затвори, преди да си доям храната. Поисках да ми я опаковат за вкъщи (то спити – на гръцки), дадоха ми и чаша да си сипя и бирата. И аз, като бездмониците и алкохолиците из улиците на нощният град, поседнах на едни стъпала, да си доям храната и допия бирата.

Прибрах се към един часа след полунощ.

 

Ден втори

 

Сутринта ставаме рано, закуската ни е от 5 часа сутринта, малка, скромна, континентална. Кроасанчета, сок, кафе, салам, кашкавал и мюсли. Излапвам на бързо три кроасанчета, два сока и 3 – 4 парчета салам и излизам пред хотела с багажа. Идва автобуса, товарим багажа и

тръгваме към Пирея

Пътуваме около 25 минути. Цената в едната посока до остров Санторини е 26,50 евро. (а от Санторини до Пирея в последният ден е 37,50 евро). Ползваме отстъпка за група. По пътя натам, ни раздават билетите за ферибота. Автобуса ни спира точно пред ферибота. Качваме се веднага. Имаме почти час докато отплаваме.

Утро е, тъкмо се развиделява. Разглеждам ферибота – обиколих го целият и отвътре (закритите палуби) и отвън – откритите палуби и терасите – по всички етажи. Качваме се и сме на 4-то ниво… Незнам колко има под нивото на морето, но така пише на платформата, в която влизаме първо, след като сме се качили) До ниво пети етаж са паркинги и каюти, 6-ия етаж е закрита палуба – с бизнес кът, зала със самолетни седалки, рецепция, няколко бара, ресторант, магазин за козметика и книги и т.н. 7 и 8 етаж са за пътници – откритите палуби – храна от веригата Goody`s, достатъчно места за сядане, на няколко места има обособени места тип самолетни седалки. Интернета се плаща – за три часа – три евро, а за целият път до Санторини – 5 евро.

Двете горни палуби са открити. Застанал там и надвесен над перилата – все едно си на ниво 5 – 6 етаж. Само че отдолу няма твърда земя, а вода, много вода. След два часа плаване, вече от никъде не се вижда бряг. Само някой и друг кораб, който също плава на някъде.

Докато чакахме да тръгнем, огледах навсякъде – с бинокъл. Видях къде е ферибота за Миконос (за да мога един ден да отида сам и там – август месец при пълнолуние…). Той тръгваше в 8:05 ч, (след нас – ние отплаваме в 7:25). По пътя, ферибота спира на Наксос, към 11:30 ч и на още един остров – Парос – малко по-късно. И двата острова огледах с бинокъла и двата много ми харесаха, малки хотелчета, ама не видях къде им е плажа (освен малкото пясък около пристанищата им.).

И така, имаме достатъчно време да плаваме, да си дочета книгата, която си бях взел, да ям няколко пъти, да изпия една кана кафе за 1,20 евро (същото кафе на връщане ми беше 3 евро (може би защото и билета беше по скъп, сигурно защото част от плаването ще е през нощтта).

 

И към 15 ч, вече в далечината започна да се очертава силуета на острова, към който се е отправил почти целият свят.на ферибота можете да видите поляци, французи, руснаци, англичани, германци, австрийци, наред с българи, япончета, китайчета и разни други зайчета… Китайци и японци летят до Атина и на сутринта са на ферибота – целият китайски народ, с едни големи куфари и т.н. И като наближим някой остров – Наксос, Парос или скала в морето и всичко излиза на палубата да прави снимки. Туристите си пътуват – качват се от Пирея, слизат на Наксос, други се качват от Наксос, слизат на Парос, от Парос до Санторини и така между островите. И аз вече мога така…Та, вече виждаме калдерата и градчетата по ръба на калдерата на

остров Санторини

и всички са по палубите и снимат ли снимат… Стигаме брега, платформите започват да се спускат. Следва едно супер голямо вибриране, тресат се маси, столове, витрини и прозорци – докато ферибота спре окончателно. През това време целият китайски народ от ферибота се струпал по стъпалата и асансьора (с много багаж, големи куфари не се върви лесно по стъпалата). Спираме. Всичко се изсипва навън, пак като на манифестация – куфари, чанти, деца, младежи, възрастни…. И всеки си знае къде отива – отвън бусове най-различни и на всеки пише по нещо – примерно – Jet 1 – POLAND; JET 2 – – FRANCE; – JET 3 – – – – RUSSIAN и т.н, всеки си знае къде се качва.

 

 

Ние се събираме и си чакаме да ни слезе автобуса. Качваме се и тръгваме по зигзагообразният път нагоре. Пред нас други бусове, коли, скутери, повече нагоре, отколкото надолу…И докато се изкачим до върха, и ферибота долу вече разтоварил, натоварил и тръгнал на обратно…Нашият хотел е на Периволос, малко градче на 20 – ина минути от тук. Съвсем близо до Периса, но на Периса определено е по-добре да е настаняването. Или на Камари (от другата страна на планината).

Хотел Sea Side **

е нашето място. Пристигаме. Следя навигацията на таблета, за да знам къде сме точно. Настаняват ни. Имаме около час време. Отивам да разгледам плажа – едно – две заведения наоколо и един супермаркет, автобусна спирка и място за наемане на скутер, АТВ.

Избирам си едно заведение на плажа. На масичките освен менюто има и по една саксия с малко цвете и по един вулканичен камък, черен, малък, на който е написан номера на масата. И на всяка маса го има това камъче – по-голямо, по-малко и с номер. Ето един ефектен начин, да се използват камъчетата… Изяждам едно сувлаки с малко гарнитура за 2, 50 евро. Прибирам се в хотела.

В 18 ч, тръгваме отново. Към градчето Оя. Ще гледаме най-красивият залез на света. А дали ще успеем да го видим?…Всички, пристигнали с ферибота този следобед сякаш се насочили натам…По пътя автобуси, коли, скутери, а пътя е тесен, два автобуса трудно се разминават. И ако има скутер или АТВ, оставено на пътя…Става страшно…Даже на един ъгъл, имаше един скутер и шофьора на автобуса, слиза да го премести, за да може да се получи разминаването. Минаваме през кокетни селища с бели къщи.

Вече сме в Оя.

Спираме на близкият паркинг, точно под площада, откъдето тръгват автобусите за Тира (Фира). Изминаваме пеша разстоянието до голямата църква със синия купол. Минаваме по едни тесни улички, от двете страни – магазинчета за сувенири, картички и лакомства. Трудно е да се разминеш с тълпата в обратна посока, трудно е и да се промушиш между тълпата, тръгнала да гледа залеза. Показват ни на къде да вървим, казват ни с колко време разполагаме – до към 21 ч., и там се разделяме. И всеки си търси място, откъдето да гледа залеза…

Иа, Гърция

Какво толкова ще кажете – някакъв си залез. Ми да, ама не е така.

Гърците са успели да убедят по един или друг начин света, че

от този град Оя може да се наблюдава най-красивият залез на света…

И купища туристи всеки ден се изсипват там, час и половина преди залеза… Даже сред китайците било модерно да се женят там по залез слънце…Та и по някоя булка с бяла рокля може да се види.

 

По същият начин биха ги прогонили за години напред, ако успеят да ги убедят, че в следващите две години вулкана може да изригне във всеки един момент с пълна сила и никой нищо не може да направи, за да го спре…

Тръгваме в посоката на залеза. Слънцето вече се е скрило зад близките къщи. Залеза за тази вечер е около 19:22 ч. Имаме около половин час, който минава в бутане, тичане и търсене на място. В края на тясната уличка вече няма място. Но аз виждам една вратичка вдясно, едни стъпала нагоре и една площадка там. Хуквам по нея…Оказа се, че това е заведение на открито, което вече е пълно. В края на стъпалата сложили едно въженце и по-нагоре не може да се отиде. Дали? Я да видим…Само да почакаме малко.

Жената казва, че не може да ме пусне. Хм. Само я изчаках да се обърне към касата или да събере чиниите от една маса. В това време някой махна въженцето, за да мине и да излезе. И в този момент се вмъкнах и аз…

Изкачих се още няколко стъпала и се намерих на една тераса. Там имаше маси – няколко и всеки се нагласил да снима… Аз хващам едно меню и се правя, че гледам… В тоя момент дойде сервитьора и се опитва да ми обясни нещо… И докато се разберем и то слънцето залезе…

 

Разбира се, че изгледах залеза както трябва… От едни говорителчета бяха пуснали подходяща мелодия на фона на залеза… Няколкото облачета на хоризонта разпръснаха последните слънчеви лъчи и небето се оцвети в ръждивочервено. Слънцето залезе успешно. Следват аплодисменти и аз побързах да си тръгна, за да имам време и да похапна нещо.

 

Минавам отново по тесните улички и влизам в едно малко ресторантче надолу по едни стълби. Панорамна тераса над морето. Следва вечеря. Салата Санторини, бира и хляб…И тъкмо си поръчах храната и в ресторанта влязоха двама музиканта. От тези, пътуващите от град на град. Красиво момиче с цигулка и възрастен мъж с акордеон. Изправиха се до мен и засвириха…И знаете ли какво – песента “ Децата на Пирея“ –

https://www. youtube. com/watch?v=YCFXGanTx4

емблематична песен за този остров. Мъжът засвири, а момичето запя…. Една много красива песен – на фона на прекрасната панорама над морето и близките кокетни бели къщи.

Донесоха ми салатата. Я да я разгледаме – домати чери, някои цели, други наполовина нарязани, марули, сирене, чушки препечени кротони (кубчета хляб) и други зеленчуци. Обилно поляти със зехтин. Толкова обилно поляти със зехтин, че не мога с вилицата да набода черито, за да си го нарежа – вилицата се пързаля и черито го гоня между марулите, за да го нарежа…

Акордеончето и цигулката свирят, котки и кучета сноват наоколо, горещи вълни, смесени с ароматни миризми се носят от кухнята…Похапнах набързо и тръгвам да обикалям. Прекрасен град по вечерно време. Представям си какво е там в разгара на лятото…

И виждам по едно време следната картинка. Виждал съм я и на Парга пак в Гърция. Аквариум с дребни декоративни рибки. Мъж седнал на една седалка, натопил си краката в аквариума и дребните рибки наобиколили ходилата му – хранят се с мъртвата кожа и така го пречистват…Такава една спа процедура.

Ха тук да видя, ха там да погледна…Отминал съм църквата, при която трябваше да завия надолу…Та на обратно малко на тагадък ми дойде, за да мога да слезя до паркинга на автобуса. Прибираме се в хотела. Време е да поспим. Пък утре ще видим.

 

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о-в Санторини – на картата:

о-в Санторини

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=51579

Свързани новини: