Реформаторите, подложени на свършения fakt

Свърши се и се започва…

Да хванем заека за рогата и да извадим бика от шапката на фокусника, за да си дойдат нещата на местата след победоносното завръщане на Борисов, кичозно закичен с иконата на „началника” в премиерския кабинет.

Няма да говоря от ничие име конкретно, но от името на една нерегистрирана от социолозите, но много голяма група граждани, искам да кажа няколко горчиви думи.

Става дума за така наречената ( с елементи на презрение) „периферия” избиратели, която не просто е нежелана от „чистите антикомунисти”, но е демонстративно отритната, заклеймена и демонизирана. Поради което въпросните демократи едва достигнаха унизителното 4-то място на последните парламентарни избори, което и за тиквен хелуински медал не стига, но се оказа достатъчно, за да бъдат претопени в пещта на властта по милостта на Буда, имитиращ един проруски десен автократ от Будапеща.

Това е периферия невидимка на шапката на антикомунизма, която претендиращите за пуританска идеологическа чистота сами са си нахлупили над очите.

Правителството, в което цопнаха, е свършен faкt. Край на реформаторската претенция за погнусата от комунисти и ченгета. Преодоляха я, но трябваше да го направят по трудния начин след изборите, преди които говореха неща, обратни на онова, което направиха, съюзявайки се във властта ( и заради нея) с милиционерите Борисов и Цветанов, с Буда и Гоце.

Значи може заради участието във властта? Но не можаха и не пожелаха да го направят преди това заради принципа да съдят хората по делата им и така да приобщят хиляди и хиляди желаещи да бъдат полезни за демокрацията ( и да- за каузата на антикомунизма също).

Наложи им се да научат изкуството на компромиса след цивилно милиционерско ментално изнасилване, подобно на физическото, с което на 8 септември униформени милиционери заплашиха две жени, на които казаха , че трябва да бъдат изнасилени от футболен отбор. Арестуваха ги за „диверсия” срещу най-важния комунистически символ в България ( но нито един виден политик- демократ не извиси глас на възмущение от милиционерската гавра).

Впрочем чистите ни демократи-партократи изобщо не идват на протестите пред този символ, където арестуват и влачат по участъците дори снабдените с документ за кандидат-депутатски имунитет българи по нареждане на руското посолство ( както са се изпуснали да си признаят в участъка ядосани дискомфорта да се бъхтят посред нощ милиционери).

Развивам тезата за самоубийственото демократичното късогледство, видно от догматичното отхвърляне на електорална подкрепа по колективен признак заради („нечисто минало” ), не за първи път. Но за пръв път тя е онагледена толкова брутално като абсолютно безпринципна и конюнктурна.

Отказвал съм високи постове- от външен министър (съвместяващ поста с премиера Филип Димитров), до завръщане като директор на БТА през 1997 г. Отказвал съм в зародиш, още на ниво предложение по телефона, номиниране за най-тлъстата във финансово отношение кариера на евродепутат на две партии ( на бургаската организация на ДСБ и на РЗС). Ако съм имал „болни амбиции”, щях да ги осъществя и то без да се натискам, а просто като приема предложенията.

Болно е обаче да се преглътне цялостното отношение към знайни и незнайни, отритнати по колективен признак българи, които доказаха искреността си на страната на демокрацията с рисковете, които поеха и заради което мнозина изгоряха, повалени в калта под „приятелския огън” на откритието, че всъщност не са истински демократи, защото не са се родили такива.

Не се намери нито един политически костюмиран авторитет от дясното политическо пространство, който да разкъса дантелената си  ризница на целесъобразността в името на съмнителната цел да се хареса на „чистите” антикомунисти и да каже:

„Вера Мутафчиева се извисява над дребосъците сред нас с огромните си постижения на велика българска писателка, на уникален познавач на османската история сред писателите в България и в чужбина, на мъдър потомствен интелектуалец от европейска класа”.

Вместо това малодушно, егоистично и съучастнически с червената пасмина премълчаха и я оставиха в калта на изровеното мръсно минало, където тя скоропостижно се помина.

Не ме е упълномощавала да говоря от нейно име. Освен това го правя с пълното съзнание за обругаването, което по същите, споменати по-горе „стандарти”, ми се полага и без да съм голям, като нея.

Голямата писателка обаче днес има всички основания да повтори от отвъдното онова нейно „майната ви” на всички, които злорадо престанаха да я поздравяват, откривайки с чувство на облекчено превъзходство колко са чисти на фона на нейното мръсно минало.

Фигури, като нейната, допринесоха за възторга на милионите българи на страната на демокрацията. Заклеймяващите я дребосъци постигнаха обратното- отказаха милиони българи да гласуват за каузата на антикомунизма.

След кацата с горчилка, нарисувана дотук, следва лъжица мед.

Ако българското антикомунистическо, парламентарно и правителствено представителство е в състояние да осмисли днешния си опит на в рамките на унизителния свършен fakt с края на претенцията за антикомунистическата си непорочност, това би означавало помъдряване и шанс за развитие. Доста хора биха преглътнали безкористно ( както са го правили и преди) катрана, гарниран с порцията мед.

Но ще се окаже ли това приземяване на реформаторите лъжица за тяхната уста? Или са в състояние да се „смиряват” само, когато стане дума за постове и министерства?

Ако не са в състояние да си направят изводите, ще бъдат осъдени да бъдат съдени по същия расистки начин с мантрата, която винаги са подкрепяли, според която „няма бивши комунисти и ченгета”, но в разгърнато осъвременен вид: „няма възкръснали антикомунистически девственици след свършения fakt на груповото съвкупляване с бивши комунисти и ченгета”.

А пък България ще бъде обречена да бъде управлявана завинаги ( в рамките на един обозрим човешки живот поне) от точно онези бивши комунисти, ченгета и техните съвременни секретни сътрудници в политиката, администрацията, медиите, банките, силовите структури и банките, които си греят крадливите ръце на разпалвания от тях огън на кладата за всеки непослушен, пържен избирателно със скътани за целта спечени фъшкии, съхранявани грижливо в собствената им столетна клоака.

Казано иначе по отношение на реформаторите- с вашите съчки ще горите на следващата клада, освен ако не откажете на великите инквизитори на прехода да ви нашепват със сатанинска радост правилата на собствената ви „света инквизиция” над грешниците и да ви тикат кибрита на самозапалването за довършване на четвърт вековното им дело под девиза „разделяй демократичния враг и владей” .

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител