Im Westen nichts Neues (Ипр, Белгия)

С днешния пътепис ще отбележим годишнината от края на Първата световна война – войната, чиито резултати белязаха кърваво целия XX век, свършва на 11 ноември 1918 г. Наш водач из фламандския град Ипр ще бъде Анжело.

Приятно четене:

Ипр, Белгия: Im Westen nichts Neues

На Западния фронт нищо ново¹

Поради успеха си някои продукти стават нарицателни за цяла категория стоки и услуги – „ксероксираме“, независимо от марката на копирната машина и караме „джип“, без да има значение кой е производителят на високопроходимия автомобил. Но за съжаление нещата не винаги са толкова пасторални. Едно от най-нехуманните, ако изобщо има хуманни, оръжия, използвани от човек срещу човека, е ипритът (горчичен газ), получил името си от белгийския град

Ипр (Ипър, Ип, Ypres, Ieper),

който се намира в Западна Фландрия. Като фламандски град, правилно би било да се използва само официалното име Ieper, но по исторически причини (до края на Първата световна война се е използвал само френски език в официалните документи, включително в картите) се е наложило и френското Ypres. По време на войната на английскоговорящите войници било трудно да произнесат името на града, затова са използвали прякора Wipers, издавали са и вестник Wipers Times (wiper – (англ.) автомобилна чистачка, бърсалка, контактна четка).

Древното селище тук е било обект на римски нападения още 100 г. преди Христа.

 

 

Споменат за първи път през VIII век, Ипр бил един от най-богатите градове на Фландрия, а това значи – и на средновековна Европа. Имал е население от 40 хиляди жители (~1200 г.). През XII—XIV в. се конкурирал с Брюж и Гент като главен център на текстилната промишленост (производство главно на лен и сукно) във Фландрия, като търговците са стигали чак до Новгород в Русия.

През 1241 г. пожар унищожил по-голямата част от града, който все пак успява да се възстанови, но не успява да стигне до предишното си величие. През 1304 г. е построена 125-метрова търговска сграда – Lakenhal – борса за търговия с текстил и прилежащи складове. Кулата на сградата е служила като наблюдателен пост, затвор, съкровищница, оръжейна и е съхранявала и градския архив.

 

 

Дългата английска обсада през Стогодишната война (1383 г.) прекратила благополучието на града. В края на XVI в., по времето на епископ Янсен (Cornelius Otto Jansenius), в Ипр са живели само пет хиляди души. Янсен основава янсенизма – течение в църквата, по-късно осъдено като ерес. Според книгата му „Augustinus, sive doctrina S-ti Augustini de humanae naturae sanitatae, aegritudine, medicina etc.“ човекът е грешен по природа вследствие първородния грях; неговото спасение зависи единствено от Божията воля, а не от собствените му желания и постъпки. Разбира се, такава постановка също способствала „инвеститорите да се отдръпнат“ – както бихме се изразили днес.

Допълнителен срив на икономиката има по време на войните на Краля-слънце, чиито войски многократно обсаждат града. От това време са запазените рампади, проектирани от Вобан, който, както помним, е укрепил и Буйон.

Вследствие битки и политически договорки, градът е испански, английски, френски, пак испански, австрийски, пак френски… През 1782 г. австрийският император Йозеф II заповядва да бъдат разрушени крепостните стени, които никога повече не са изцяло възстановени. Градът губи военното си значение до

Първата световна война,

когато стратегическото му разположение го определя като място на три от най-кръвопролитните битки на тази война. Немците използват за първи път сълзотворен газ на 3.01.1915 г., а хлорен – на 22.04.1915 г. С типичен немски хумор операцията е наречена „Дезинфекция“. През есента на 1917 г. прилагат за първи път изключително смъртоносен газ. Първоначалното му име е LOST, от фамилиите на Wilhelm Lommel и Wilhelm Steinkopf, изобретили промишленото му производство за кайзеровата армия през 1916 г., но става световно известен с името „Иприт“.

Съюзниците дават огромни жертви в тези три битки – до 20 000 души от т. нар. „доброволци на Дизраели“ дневно. Те, и главно офицерите, изобщо не са били подготвени за окопна война. Един немски генерал пише в дневника си за английските войници: „Те бяха лъвове, водени от овце…“. Пристигали на бойното поле с богато украсените си с пера шапки, лъскави парадни шлемове, червени и сини униформи, еполети, златни украси и саби, подхождащи за Наполеоновите войни, но не за дълга окопна война.

До септември 1915 г. войниците са били без каски. Френските байонети не били сменяни от Френската революция от 1789 година. Британците през първата година дори играели поло зад фронтовата линия и си устройвали пикници с черешово бренди от Пикардия, докато чакали заповедите за атака. Много скоро обаче пикникът свършил. По време на атаките не било рядкост войник да се удави заради тежкото си снаряжение в изровените от бомбите кални ями, пълни с подпочвени води. 1/3 умират от болести, особено от холера. Британци и французи водели цели батальони от колониите си от Индия, Ямайка, Алжир, Сенегал, Канада, Австралия… Англичаните довели дори голяма група китайци. Отначало се видели в чудо с тях. Когато падал снаряд, вместо да се крият, те започвали силно да се смеят и да ръкопляскат. Китайските части се оказали съставени от работници от фабриките, които нямали никакъв военен опит. Германия била много по-напред в това отношение.

Наскоро по National Geographic имаше предаване за изгубена тайна подземна крепост, построена от немски минни инженери, осигуряваща укритие за над 10 000 войници. В резултат – от 13 000 немски войници, отбраняващи една от позициите от непрекъснатия английски обстрел с тежки оръдия и гаубици, загиват едва стотина.

При Ипр загиват около 250 000 войници на Антантата. Всеки пети остава непогребан. В тяхна чест през 1927 г. е построена Триумфална арка, т. нар. „Порта Менен“ (Menen, Menin), на която са издълбани имената на 54 896 английски войници (без тези от Нова Зеландия и Нюфаундленд), загинали преди 16.08.1917 г. и ненамерили своя гроб. Всяка вечер, точно в 20 ч., тръбачи от местната пожарна команда свирят „Последна стража“ (Last Post).

 

 

 

Около града има повече от 140 военни гробища и мемориали. Всъщност, ако тръгнете на запад към Булон-сюр-мер и Каен, имате чувството, че пътувате през едно безкрайно гробище. На много места има табели, обозначаващи къде е преминавала фронтовата линия на конкретна дата. 100 м. по-нататък – нова табела с дата 3 месеца по-късно. Част от гробищата и мемориалите са от битките при Дюнкерк, „Денят D“ и други легендарни битки от Втората световна война.

Казват, че земята е толкова напоена с кръв, че по нивите и старите окопи растат само червени макове. Канадският военен лекар Джон МакКрей (John McCrae), загинал на 44 г., написва поемата „В полетата на Фландрия“ (In Flanders Fields):

„В полетата на Фландрия макове цъфтят.

Между кръстовете, подредени в ред

означили вечните ни домове;

а в небето горе чучулиги сладко пеят

чувайки се слабо сред гърмежите отдолу…“.

 

Поемата е публикувана в английското списание „Пънч“ (Punch) на 8.12.1915 г. и има широк отзвук. Американката г-жа Мойна Майкъл, пише:

„Ние ще помним червените макове

в полетата, където растат, те са символ на доблест.

Сякаш небесата плачат за кръвта на Героите, които ще живеят вечно.“

По-късно тя споделя идеята си на 11 ноември да се носят червени макове в чест на загиналите във войната. Парите от продадените през този ден цветя отивали за благотворителност.

Французойката г-жа Гуерин, живяла известно време в Америка, започва да прави изкуствени макове, които продавала в полза на сираците и вдовиците.

През 1921 г. сътрудници на Френско-Американската лига продават макове в помощ на осиротелите по време на войната във Франция и Белгия. Впоследствие тази традиция се разпространява и в други страни – във Великобритания, Канада, Нова Зеландия и е жива до днес.

11 ноември

става известен като Ден на маковете (Poppy Day), на ветераните (Veterans’ Day) или на Примирието (Armistice Day, Remembrance Day). На тази дата през 1918 г. е сключен договорът между съюзническите сили и Германия в Compiègne, Франция. Честванията започват в „единайсетия час на единайсетия ден на единайсетия месец“ (the „eleventh hour of the eleventh day of the eleventh month„). В Белгия 11 ноември е официален празник (bank holiday). На този ден Н. В. Кралят лично поднася цветя на Паметника на незнайния воин (Colonne du Congrès) в Брюксел в присъствието на ветерани и висши военни от НАТО и ЕС (Commémoration de l’Armistice ceremony). Протоколът обикновено изисква на тази церемония военнослужещите да бъдат с отличия, но без оръжие (през 2013 г. Н. В. Филип Белгийски беше със сабя).

 

 

Въпреки, че на тази дата е сключено примирие, технически това означава само спиране на огъня на Западния фронт. Войната продължава в някои части на Отоманската империя и официално завършва след сключването на Договора от Лозана и изтеглянето на съюзническите войски от Константинопол (Истанбул) на 23 август 1923 г.

По повод посещението на папа Йоан Павел II на 17 май 1985 г., Ипр получава титлата и важната мисия на „Ипр – град на мира“. На всеки три години Ипр връчва международна Награда за мир на лица или организации, които са се отличили се в областта на мира. Секретариатът на световната организация „Кметове за мир“, и по-специално на градовете-мъченици, също е със седалище в Ипр.

Войната продължава да взима жертви – на 19.03.2014 г. при строителни работи се взривява склад със стари муниции. Сред загиналите е и 43-годишният строителен работник Йордан Недялков…

„Във всяка война победителка е смъртта“…²

 

Забележителности

Старият град Ипр е почти напълно унищожен по време на Първата световна война. В новата история това е първият случай на пълно унищожение при военни действия и последстващо възстановяване на европейски град.

Текстилната палата (Halles aux draps, Lakenhal)

Дългата 133 м сграда е строена между 1200 и 1304 г., а след това възстановена през 1967 г. от местен пясъчник след разрушаването ѝ през Първата световна война. Високата 70 м кула, завършена през 1230 г., помещава карийон (carillon – (фр.) механичен музикален инструмент) с 49 камбани с общо тегло 11 892 кг. На всеки 15 мин карийонът свири «Het Iepers Tuindaglied», балада, описваща обсадата на Ипр през 1383 г.

Lakenhal

адрес: B-8900 Ieper, Grote-Markt 34

GPS: 50.851, 2.884509

Музей „В полетата на Фландрия“ (In Flanders Fields Museum)

Отвореният през 1998 г. музей, намиращ се в Палатата на текстила, е посветен на историята на Първата световна война. Изцяло обновената експозиция (от 11 юни 2012 г.) с помощта на аудиовизуални средства представя войната през очите на обикновените хора – повече от 3000 свидетелства на войници, медицински сестри, бежанци и деца от повече от 50 националности.

In Flanders Fields Museum

адрес: B-8900 Ieper, Grote Markt 34

GPS: 50.850931, 2.886107

тел.: +32 57 239 220

web: http://www.inflandersfields.be

email: flandersfields@ieper.be

цена: 9/4 €

работно време: 10 – 18 ч. (1 апр.-15 ноем. ); 10 – 17 ч. (през останалата част от годината), без пон., 1 ян., 25 дек. и 5-19 ян.; на 28 окт. (денят на първата битка при Ипр) затваря в 15 ч.

Къщата на тамплиерите (Tempeliershuis, Het Steen, Tempelierssteen, Hooghuis)

Забележителен пример на средновековната (13 в.) градска архитектура, единствената запазена досега.

Tempeliershuis

адрес: B-8900 Ieper, Rijselsestraat

GPS: 50.848913, 2.887467

тел.: +32 57 20 30 42

Портата Менин (The Menin Gate, Menenpoort)

Намираща се на изхода към гр. Менин арка, на която са издълбани имената на 54 986 английски войници, не намерили своя гроб. Всяка вечер, точно в 20 ч., тръбачи от местната пожарна команда свирят „Последна стража“ (Last Post).

Menenpoort

адрес: B-8900 Ieper, Menensestraat

GPS: 50.852034, 2.891196

Катедрала „Св. Мартин“ (Cathédrale St-Martin)

Катедралата, разрушена през войната, е възстановена в оргиналния й стил (13 – 15 в.). Забележителни са сцените от Страстите Христови (16 в.) в полиптихния олтар на параклиса на Светото причастие (Holy Sacrament chapel) и алабастровите статуи от 17 в., обграждащи баптистерия.

В тази катедрала е и гробът на Янсен.

Вероятно е чисто съвпадение, че Примирието е подписано точно на деня на св. Мартин (Martinmas).

Cathédrale St-Martin

адрес: B-8900 Ieper, A. Vandenpeereboompl

GPS: 50.851671, 2.884026

Мемориална църква „Св. Георги“ (St-George’s Mémorial Church)

Тази англиканска църква, построена през 1929 г., по-късно е посветена на британските войници, загинали в двете световни войни. Обзавеждането ѝ е осигурено благодарение на щедри дарители от Великобритания и от Британската общност.

St-George’s Mémorial Church

адрес: B-8900 Ieper, Elverdingsestraat

GPS: 50.852293, 2.883031

работно време: 9:30-20:00 (апр-сеп); 9:30-16:00 (окт-мар)

Belle Godshuis Museum

Музеят, разположен в стария параклис на благотворителна църковна организация, има богата сбирка от мебели, сребърна и златна утвар, църковни одежди и гоблени. Тук се намира една от най-старите картини в Белгия – „Пресветата Дева“ (1420 г.), изящна композиция на златен фон.

Belle Godshuis Museum

адрес: B-8900 Ieper, Rijselsestraat

GPS: 50.84802, 2.88792

тел.: +32 57 22 85 82

факс: +32 57 23 92 75

web: http://www.iepereducatief.be/nl/pagina/528/museum-godshuis-belle.html

email: toerisme@ieper.be

цена: 2.50/0.50 €

раб. време: 10:00-12:30, 14:00-18:00 (апр-окт); затв. нов-мар, пон

Музей на образованието (Onderwijsmuseum)

Музеят се намира в старата църква „Св. Николай“ и показва историята на образованието във Фландрия от Средновековието до днешни времена. Изложени са книги, тетрадки, дидактични материали и пособия, оригинални фотографии. В реконструираните класни стаи от 1700 и 1930 г. можем да видим как се е променял образователният процес през вековете.

Onderwijsmuseum

адрес: B-8900 Ieper, G. de Stuersstraat 6a

GPS: 50.850150, 2.881369

тел.: +32 57 23 92 20

факс: +32 57 23 92 75

web: www.toerisme-ieper.be

email: toerisme@ieper.be

цена: 2.50/0.50 €

работно време: 10:00-12:30, 14:00-17:00 (апр-окт до 18:00), без пон

Градски музей (Stedelijk Museum)

Градският музей се намира в бившия приют (armenhuis, almshouse) „Св. Йоан“. Сградата, построена през 1555 г., е една от малкото сгради в Ипр, които не са били напълно унищожени през Първата световна война.

Музеят показва вековната история на града чрез стари картини, графики, карти и оригинални снимки. Тук е изложена колекцията от произведения на изкуствата на град Ипр. Перла в короната са творбите на местната художничка Луиз De Хем (Louise De Hem) (1866-1922).

Stedelijk Museum

адрес: B-8900 Ieper, Ieperleestraat 31

GPS: 50.845427, 2.889142

тел.: +32 57 23 92 20

факс: +32 57 23 92 75

web: www.toerisme-ieper.be

email: toerisme@ieper.be

цена: 2.50/0.50 €

работно време: 10:00-12:30, 14:00-17:00 (апр.-окт. до 18:00), без пон.

Военно гробище Tyne Cot (Tyne Cot Military Cemetery)

Това британско гробище е най-голямото в региона. 11 856 бели надгробни паметници сред цветни лехи обграждат високия „Кръст на саможертвата“ (Cross of Sacrifice). Върху полукръгла стена, ограждаща гробището, са изписани имената на почти 35 000 войници, които са загинали след 16 август 1917 г. От гробището се открива великолепна гледка към района.

Tyne Cot Military Cemetery

адрес: B-8900 Ieper, N332

GPS: 50.883714, 3.005245

Bellewaerde Park

Увеселителен парк, съчетаващ атракциите на Дисниленд и зоологическа градина на открито. Предлага разходка сред антилопи, щрауси, елени, лами и зебри, или със специално сафари-влакче – между лъвове и тигри.

Bellewaerde Park

адрес: B-8900 Ieper, Zillebeke 497

GPS: 50.845705, 2.950336

тел.: +32 57 46 86 86

web: http://www.bellewaerdepark.be

email: info@bellewaerdepark.be

цена: 50 € (год. абонамент); деца, по-ниски от 1 м – безплатно; паркинг 16 € (год. абонамент)

работно време: 10-17 (трябва да се провери на сайта или по телефона)

Фестивал на котките (Kattenstoet)

Фестивалът води началото си от Средновековието. Хората често разглеждат котките (особено черните) като символи/спътници на дяволи и вещици. Масовите убийства на котки са доста чести. Съществува версията, че изтреблението на котки е допринесло за разпространението на Черната смърт – чумата, чиито връх е между 1347 и 1351 г. Тя е причинена от бактерията Yersinia Pestis (Plague), която обикновено се разпространява от гризачи. Има логика – с повече котки гризачите са далеч по-малко. Съществува и друго, по холандски прагматично, обяснение – Ипр е център на търговията с вълна и лен, които се съхраняват в Палатата на текстила. Котките са необходими за запазване на продукцията от гризачи. След продажбата котките стават излишни…

В последния ден на годишния панаир, който се нарича и Котешка сряда, живи котки се хвърлят от кулата на Палатата. Тази традиция се поддържа жива в продължение на векове, като последното „забавление“ е през 1817 г.³.

Традицията е върната към живот през 1930 г. За щастие, вече не се използват истински котки, а кукли. Това продължава до Втората световна война.

На 17.03.1946 г. на централния площад (Grote Markt) се организира малък парад, завършващ с осъждането на котката.

Първият голям Kattenstoet се провежда през 1955 г. Участват над 1 500 души (8 000 през 2000 г.). Ипр започва да носи и името „Град на котките“ именно заради големия парад, а не заради жестоката традиция. Нова промяна има през 1958 г. – дотогава фестивалът се провежда на втората неделя от Великия пост, а след това – на втората неделя от май.

През следващите десетилетия фестивалът привлича много важни посетители, включително кралски особи. През 1985 г. фестивалът не се провежда поради посещението на папа Йоан Павел II.

Между 1959 г. и 1989 г. фестивалът има Котешка кралица (Cat Queen) и нейните придворни дами.

След 1991 г. Kattenstoet вече не е ежегоден, а на всеки три години. Следващият, 44-ти в новата му история, фестивал ще се проведе на 10 май 2015 г.

Празникът започва с голям парад, който включва котки във всички форми и размери. Повечето от тях са изработени от папие-маше. Най-впечатляващи котки в парада са огромен Крал на котките (Cieper) и съпругата му (Minneke Poes), които, според местните, са се оженили през 1971 г. Фестивалите са тематични, например „Преклонение пред котките в историята“ или „Котки от целия свят“. Много от участниците в парада носят средновековни костюми или са маскирани като котки. Режисьор от 1997 г. досега е Барт Кафмайер (Bart Cafmeyer).

 

 

След това се „изритват“ плюшени котки от кулата, които зрителите на площада събират. Kattenstoet завършва с фойерверки.

Kattenstoet

адрес: B-8900 Ieper, Grote-Markt 34

GPS: 50.851, 2.884509

 

В малките улички около централния площад има много бижутерски работилници. Ако избраният пръстен е прекалено широк за нежните пръстчета на любимата, докато разгледате забележителностите на града, ювелирите ще го стеснят, като с фламандска честност ще ви върнат отнетото парченце метал, колкото и малко да е то. Ипр не е толкова известен като старите диамантени центрове Антверпен и Амстердам, но тук „първите приятели на жените“ са значително по-евтини. Казват, че диамантите излъчвали студена светлина. Вèрвайте ми, няма нищо по-топло от дама по диамантени обеци! Е, може и капка парфюм…

 

 Край

 

¹Ерих Мария Ремарк: На Западния фронт нищо ново

²Из цикъла „Песни и танци на смъртта“ по текстове на Арсений Аркадьевич Голенищев-Кутузов и музика на Модест Мусоргски:

… Всё стихло – и в ночном тумане

Стенанья к небу поднялись.

Тогда, озарена луною,

На боевом своём коне,

Костей сверкая белизною,

Явилась смерть! И в тишине,

Внимая вопли и молитвы,

Довольства гордого полна,

Как полководец, место битвы

Кругом объехала она;

На холм поднявшись, оглянулась,

Остановилась … улыбнулась …

И над равниной боевой

Пронёсся голос роковой:

„Кончена битва – я всех победила!

Все предо мной вы склонились, бойцы.

Жизнь вас поссорила – я помирила.

Дружно вставайте на смотр, мертвецы!

Маршем торжественным мимо пройдите, -

Войско своё я хочу сосчитать.

В землю потом свои кости сложите,

Сладко от жизни в земле отдыхать.

Годы незримо пройдут за годами,

В людях исчезнет и память о вас -

Я не забуду, и вечно над вами

Пир буду править в полуночный час!“

³И тези хора си позволяват да ни укоряват за „тричането“?! Май наистина когато една проститутка престане да практикува, става пазителка на морала!

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: източниците са предоставени от автора, източниците са указани на самите снимки

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Белгия

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=51746

Свързани новини: