Гаилея, Галилея (10): Кесария, Израел

Продължаваме с пътеписа на Галина за израелската област Галилея – вече бяхме в Рош ханикра,  Монфор, индустриалния парк Тефен, Пкиин, град Ако, националния парк Бейт Шеарим  в археологическия парк Ципори и планината Мерон и  град Цфат (Сафед). Днес сме в Кесария.

Приятно четене:

Кесария

част десета на

Галилея, Галилея

 

 

 

Само на десетина километра от моето градче, в посока към морето и в северната част на долината Шарон, в областта Дор, между Ручея на крокодилите и малката рекичка Хадера, се е гушнал един от най-обширните по площ национални паркове, археологическият резерват Кесария. Реших да дойда в това наситено с история кътче в средата на безкрайно дългото израелско лято и да се срещна, за кой ли път, с древностите в старата Ханаанска земя. За бодрия, любознателен и издръжлив турист няколко часа бродене под жежкото слънце си е изпитание, въпреки че морето се плиска наблизо и мами с прохладата си. Аз се задоволявам с приятния му непрекъснат полъх и усърдно, с карта в ръка, поемам по всичките седемнадесет пункта на обиколката.

 

За първи път финикийците през ІV век преди новата ера построили тук, в един от заливите, селце с неголямо пристанище. Имало високи подпочвени води и маларийни комари, но човешкото трудолюбие облагородило климата – садило евкалиптови гори, пресушавало блата и в последвалия елински период тук вече процъфтявала култура.

Съвременното човечество узнава историята на това красиво място с название „Кулата на Стратон” от папируса на Зенон, писан през 259 година преди новата ера, когато градът принадлежал на една от най-известните гръцки династии – Птоломеите от Александрия. След това, през 103-тата година преди новата ера, Александър Янай с кръв и меч присъединява цялата област Дор към Хасмонейското царство, а след още четиридесет години римският цезар Октавиан Август тотално завладява Юдея. След кратък период, през който градът бил във владенията на египетската царица Клеопатра, около тридесетата година преди новата ера Кулата на Стратон тържествено е подарена на цар Ирод – римския намесник. За двадесет години той го издига като голям и модерен за времето си град. Именува го Кесария, тоест императорски град, в чест на своя приятел и покровител – цезаря, император Август. Ето какво пише летописецът Йосиф Флавий в книгата си „Юдейската война”(1,5,21): „На брега на морето той избрал един изоставен град, наречен Кулата на Стратон, понеже от него се откривал прекрасен изглед и бил достоен да се прослави. Построил го отново от бял камък и украсил с великолепен царски дворец. Така показал величието на своя дух.”

Ирод бил един от най-значимите владетели и архитекти, строили някога по тези земи. Действително и досега от неговите реставрирани монументални строежи – градове, дворци, крепости, крепостни стени, водни и военни съоръжения – личат талантът и размахът на творческия му замисъл, доказали още преди две хиляди години, че на тези пустинни територии може да се построи цивилизация. Било необходимо само много воля, мащабно творческо въображение, архитектурен замисъл, невероятна организация, трудолюбие и, разбира се, царски пари.

Кесария била замислена като център на гръко-римската култура

Жилищните квартали били планирани много симетрично – като комплекс от правилно подредени, пресичащи се улици. Освен това се предвиждали храм, театър, хиподрум, дворец, баня, пристанище, крепост за гарнизона, крайбрежен булевард и хълм с култови сгради. Именно от Кесария Ирод диктувал модата в строителството по цялата си подопечна територия, а пристанището се считало за най-високото постижение на епохата. Градът бил завършен през 9-10 година от новата ера почти без никаква техника, според съвременните понятия, а и темповете на застрояването му били завидни даже и за днешното технологично време.

Населението било смесено – евреи и езичници – и това било ябълката на раздора. През 66-тата година спор за синагогата довел до еврейския погром, послужил след няколко години за начало на самата антиримска война. Но Кесария бил голям и значим град. Тук били разположени щабът на пълководеца Юлий Север, постоянната резиденция на римските прокуратори, както и базовият пункт на легионите. Въстанието против римляните било кърваво потушено, а Веспасиан провъзгласен за император. Очевидно именно тук били екзекутирани и ръководителите, начело с раби Акива. Точно тук и апостол Павел прекарва в затвора много дни преди изгнанието си в Рим.

 

Най-високия си статус Кесария постига с признаването и за град колония на Римската империя и столица на цялата провинция Юдея, особено след разрушаването на Ерусалим и Втория Храм. Това си високо положение градът запазва до края на римското владичество, а след това и през цялото византийско управление на Палестина. За това допринасят и специално построените от Ирод развлекателни монументи – днес паметници на културата, явяващи се болшинството от чаровните обекти на моята разходка. Знае се, че понастоящем Кесария е един от най-мащабно реставрираните в световен план градове от Римската епоха.

 

(((((((((())))))))))

 

 

И така – напред към античния театър!

 

 

 

 

 

Нека за миг да се превърнем от безлични зрители в артисти на сцената на живота. Казват, че у всекиго е стаен актьор, че всеки човек играе по-добре или по-зле своята роля в живота. В зависимост от това той е щастлив или нещастен; богат или беден; късметлия или неудачник. Но убедена съм, че на всекиго поне веднаж на ден му се случва да излезе от собствените си рамки и пред някого или някъде да изиграе друга – нова роля. За успелите да се отърсят от личното си дребнаво „аз” това е напредък, а за останалите – само разочарование и амбиция да пробват още веднъж, докато се издигнат в собствените си очи. По силата на тази логика и в търсене на различното „аз”, в много психотестове се среща въпросът: „Ако сте актьор и имате възможност за избор, каква роля бихте избрали?”.

Точно тази вечна дилема си зададох и аз, стъпвайки на огромната за времето си 50-метрова сцена на античния театър в Кесария. Този необикновен амфитеатър е един от най-древните от всички разкопани в Израел – с двуетажни ложи и четири хиляди места, с обширен „оркестър”- площадка пред сцената, където са поставяли трона и креслата на велможите от висшата каста. Зад сцената, на фона на морето, се намирала прекрасно оформена стена, опираща се на колони и служеща за своеобразна декорация и кулиси. Формата на театъра е правилен полуконус, с шест сектора и стръмни редове. Последните са толкова високо, че от най-горния ред, като от птичи поглед, се открива прекрасен изглед към морето, двореца на рифа и хиподрума. Удивително е, че този масивен каменен театър наистина бил неподвластен на времето и се ползвал столетия наред – до византийския период – ІV век. В руините му са открити статуя на богинята Артемида Ефеска и множество части от женски фигури – вероятно нимфи, украсяващи сцената; глинени лампи и разнообразен сценичен инвентар.

Днес добре запазената акустика отново привлича ценители и превръща Кесария в един от културните центрове на Израел. След щателна реставрация тази сцена отново е място за културни изяви. Открита е вторично през 1964 година, когато на общонационалния музикален фестивал Ерусалимският симфоничен оркестър бил дирижиран от Стравински. От началото на деветдесетте години на миналия век този театър станал и оперна сцена за гостуване на оперни състави от цял свят. Но всичко това било през тези години, когато на територията между театъра и запазилия се тук по-късен град на кръстоносците се водили активни археологически разкопки. Днес за широката публика са открити в съседство хиподрумът и римският град. Това вече позволява да се устройват по-мащабни културни изяви – не само в театъра, но на крайбрежния булевард и хиподрума. Затова и едно от големите събития в Кесария е ежегодният есенен фестивал на театралното изкуство. А в началото на новото столетие за пръв път тук, край морето, прозвучава и джаз. Експериментът бил удачен и сега е вече традиция – всяка година в края на май тук се събира световният джазов елит за фестивала на традиционния класически джаз от средата на ХХ век.

 

 

 

 

 

Развлеченията от не толкова високоинтелектуален характер също били неразделна част от живота на патрициите. Затова Ирод не жалил сили и пари и построил на морския бряг легендарният хиподрум. В продължение на векове – до самия край на римското владичество той бил твърде важно и посещавано място. Хиподрумът бил с форма на удължено U, като дължината на арената била над 460 метра, ширината около 90 метра, имал 12 реда за сядане – масивни, последователно подредени каменни блокове за 3000 зрители. Вероятно това е споменаваният от Йосиф Флавий в „Юдейската война” „ицтадион” (стадион). Тук зрелищата и емоциите често били сменяни с дива скръб и горчиви сълзи. Човешкият живот не струвал нищо, особено ако бил в разрез с променливите капризи на управниците. Римляните добре умеели да се забавляват и били на принципа: „Дай хляб и зрелища на народа, за да нямаш проблеми”. (Ко-бра! Ко-бра! Ко-бра! – бел.Ст.)

Днес в началото на пистата стои стилизирана фигура на колесница от ковано желязо, с устремени в бесен бяг коне. А тук, освен надбягвания с колесници и конни състезания, се редували най-различни спортни и развлекателни представления. Гладиатори изкусно въртели меча и демонстрирали бойно изкуство; силни мъже безстрашно мерили силите си в схватки с диви зверове; патриции се сражавали за ръката и сърцето на римска красавица; клоуни джуджета разсмивали скучаещото множество; дресура на животни удивлявала деца и възрастни. Но най-изявени били спортните състезания, които днес са в основата на олимпийските дисциплини: бягане, скачане, борба, вдигане на тежести, плуване, гимнастика…Този вид развлечения римляните възприели от предишната елинска епоха заедно с принципа: „Здрав дух в здраво тяло“

 

Тръгвам си със съжаление от театъра и се отправям към морето. Там привлича погледа издаден нос с романтична беседка на върха. Наоколо – градинки с цветя, кактуси, тревни площи и артистично разхвърлени капители, колони, части от мраморни облицовки с надписи и каменни фигури. От обяснителните плакети личи, че тук е бил луксозният царски дворец на Ирод, украсявал цяла Кесария. Сега от подводните скали едва личат основите му, а басейна, издигащ се над нивото на морето, явно е бил пълен с морска вода и добре е разхлаждал в жарки дни гостите на цезаря. В по-късни времена, когато времето, морето и завоевателите сриват до основи този дворец на рифа, остава само басейна, който впоследствие местните жители използвали за рибен пазар.

 

 

 

Картината на този прекрасен град не би била пълна, ако Ирод не беше построил и удобно пристанище, най-усъвършенстваното за своето време. Та нали тихият залив и вълшебният изглед са причината да бъде избрано точно това място за град столица. Ето как Йосиф Флавий лаконично описва строителството на пристанището в Кесария: „Ирод заповядал да бъдат спуснати в морето на дълбочина 20 лакти огромни блокове – скали…Царят успешно се справил с тази трудна и напрегната задача”. Било изградено голямо изкуствено пристанище, включващо външен залив с висок вълнолом и дължина 400 метра; вътрешен, частично изкопан залив и панорамна крайбрежна улица. По това време Кесария служила за транзитно пристанище, предимно за транспортиране на сол от Мъртво море и подправки от целия Арабски полуостров.

Въображението ми вижда елегантни римски галери, кръстосващи Средиземно море и акостиращи в царския град; мъжествени легионери; надменни патриции; забързани вестоносци; наблюдателни кофчежници и плебеи, които са в услуга на всички и във всичко. Виждам робите – с опънати мускули и гневни лица, работещи от сутрин до вечер. Всъщност точно те – пленници от завзетите подвластни територии или купени за дребни грошове от търговците на роби, са изнесли на плещите си целия строителен гений на Ирод. Да, много енергия и робски труд е хвърлен тук за увековечаването на една велика империя на върха на разцвета си!

Кесария, Израел

Но постиженията на римското инженерно подводно изкуство, погребани 2000 години под дебели пластове вода и тиня, биха били неизвестни за туристите, посещаващи Кесария, ако още преди години тук не е бил открит подводен археологически музей. Били оградени около 40 000 квадратни метра морско дъно и поставени 34 обемни експоната, намерени по време на разкопките. Към музея има училище за подводно плуване, където може да се получат плавници, костюм и акваланг. Гмуркането в този защитен тих залив е релаксиращ спорт – ако искате да се отпуснете, то ще ви осигури най-близкото подобие на безтегловност, достъпно на Земята, и ще изисква по-малко енергия, отколкото излежаването върху шезлонг на плажа. В повечето популярни водолазни дестинации ще ви поискат сертификат, за да ви пуснат да се гмуркате, но тук той не е задължителен. При кей №1 се извършва спускане под водата. Гмурналите се туристи плуват покрай експонатите, ориентирайки се по бялото въже. Особено впечатление прави колекцията от древни котви. В края на екскурзията край табелка №34, на дълбочина 9 метра, е експониран на фундамент огромен фар (20х40м), показвал някога пътя на корабите. Най-хубавото нещо при гмуркането е, че е спорт на парадоксите. Тъй като между Кесария и Рим е имало оживена търговия, то щастливецът аквалангист не е изключено да намери даже римска монета или фрагмент от антична ваза.

 

 

 

 

 

 

Напускам подводния свят и романтичното пристанище, но продължавам по пътя на водата. През всички времена и епохи тя е била ценна, животворна, но рядко срещаща се в достъпен вид и затова много добре стопанисвана. Ирод решил кардинално проблема. От минералния извор Еин Шоми в диплите на планината Кармел до града било построено едно впечатляващо и днес съоръжение, наречено аквадукт. От извора водата изтичала в тунел , изкопан в хълмистата местност „Ха-Куркар ха-Тихон”, а след това в равнината вече продължавала по аквадукта.

Това древно съоръжение няма аналог в съвременността. Поради техническа невъзможност да се изработят достатъчно обемни тръби с голям диаметър за поемане на водата, Ирод издигнал на високо широк улей. За по-голяма устойчивост улеят канал стоял не на стена, а на множество колони, уплътнени дъгообразно с арки в горната си част. Височината му и днес е приблизително осем метра над морското ниво, а средният пад на водата – 0,2%

Но съобразителността на Ирод била безгранична. Той подсигурил града с още един аквадукт – резервен, да не би в момент на бедствие или война градът да остане без вода. Направил изкуствен резервоар, с който каптирал водите от Ручея на крокодилите и ги впримчил в по-малък аквадукт – в така наречения „долен аквадукт”. Дължината му е едва 5 километра, а височината – 5,5 метра над морското ниво в долната си част. Той и сега стабилно стои, протегнат успоредно на морския бряг край северния плаж, стъпил на множеството си крака колони.

 

 

Днес под сенчестите сводове на аркадата са се приютили множество чаровни ресторантчета, кафенета и магазинчета. Късно следобед плажът е все още пълен с търсещи прохлада семейства с малки деца, отсядащи да похапнат морски деликатеси. За съвременния израелец, живущ в централната част на страната, Кесария е любимо място за отдих след работния ден и за изпращане на слънцето, което бавно и величествено потъва в морето. Край аквадукта е уютно и за любителите на пикантна кухня, на тихи ъгълчета за дружески срещи и…още нещо. Израелците са поклонници на залязващото слънце и обичат да идват на този северен плаж. Тук човек успешно релаксира – край масивния, древен, статичен, вечен аквадукт, на фона на безспирно движещото се и играещо с вълните си също древно море. А това вече създава усещане за допир със спрялото време и с вечността – усещане, оттичащо умората и негативната енергия и зареждащо човека със свежест и желание да работи и да създава, като остави след себе си също толкова нетленни следи на земята.

 

 

 

Пак там, на северозапад от днешния център, има един все още малко изучен участък с крепостна стена, дълбок ров, пригоден за пълнене с морска вода, и квадратна кула до стената. Имало и врата, пазена от две кръгли кули, през които се влизало в Кесария. После древният пътешественик продължавал по добре павирана улица с дренажни канавки отстрани. Възможно е точно тук да е била тайнствената Кула на Стратон, дала име на селището, битувало тук преди основаването на Кесария.

Сега обширни територии наоколо още са в разкопки. Армия археолози, студенти и работници, под слънчеви тендери и с лопати и четки, се трудят упорито. Целият този огромен по мащаб археологически труд по изравянето из-под пясъците и възстановяването на истината за Кесария е с начало 1873 година. Инициатор е Британският фонд за изследване на Израел и неговите древности. Оттогава и до днес не стихва интересът към миналото величие на Кесария. На различни етапи се провеждат активни разкопки от американски и израелски експедиции. Животът върви напред и всеки ден носи нова и нова информация за този античен и загадъчен град.

 

 

((((((((((((((((())))))))))))))))

 

 

 

 

 

 

Но… римляните си отиват и…”панта рей” – всичко тече, всичко се променя, времето не спира своя бяг и историята продължава неизменния си ход.

В последвалите векове процъфтяващият град отново е на почит.

През византийската епоха

пристанището е реконструирано и отново много добре експлоатирано. Византийците – също умни и мащабни строители за своето време, са разбрали цената на оставеното им наследство. В Кесария се зародили обединенията на първите християни и от ІІІ век градът става център на новата религия. Тук живели и творили известни църковни деятели, сред които Ориганес, изследовател на Библията, и Евсевий, автор на „Ономастикона” – списъка с имена и географски названия, споменавани в Библията.

В края на VІ век византийците обградили Кесария с крепостна стена и тя станала един от големите и добре укрепени градове в страната. Била столица на провинцията Палестина Прима – център на християнската култура и изкуство с богати красиви домове и знатни жители. Градът отново разцъфнал и се разраснал, а двата аквадукта снабдявали жителите му с прясна вода. Кесария била последният град на византийска Палестина, паднал под натиска на арабските завоеватели през 640 година.

След това,

през арабския период,

всичко тук било изоставено и потънало в пясъците на пустинята. Защото в глобален план е ясно, че ако човек не поддържа отвоюваното от природата, после морето, ветровете, слънцето и дъждовете си го вземат обратно. Плиткият вътрешен залив бил вече пълен с наносен пясък, а тук, край морето, през вековете отново възникнало селище. Никой вече не знаел на какви древни основи и на плещите на какъв минал разцвет лежали къщичките на бедно рибарско село.

Едва в началото на ХІІ век всичко тук отново и за кой ли път се събужда за живот.

Кръстоносците

завладяват Кесария през 1101 година, укрепват я добре, като възстановяват стария вълнолом и пристанището, използвайки каменните грамади от развалините на предишните периоди. През почти 200-тата години кръстоносна държава тук кипи бурен живот, а и Ако, столицата, не е далеч. Кесария постепенно възвръща блясъка на миналото си величие. Тук е резиденцията на епископа и затова кръстоносците строят величествена катедрална църква. Градът става митрополия на най-голямата християнска община от трите области, на които е разделена Палестина. Прекрасната готическа обител бързо става известна сред богомолците и религиозните християни, понеже, според преданието, в нея се пазела безценна реликва – светият граал – чашата, от която е пил Христос по време на тайната вечеря и в която Йосиф Ариматрейски е събрал кръвта Му след разпятието.

Започва се монолитно строителство на укрепен град в града – предимно от ордена на рицарите хоспиталиери. По време на френския крал Людовик ІХ и втория кръстоносен поход тук се строи военен гарнизон крепост, заобиколен с дълбок, сух ров, над който били прехвърлени два подвижни моста. Самият град на кръстоносците също бил обграден с масивни каменни стени и широк ров. Десет кули с височина 10 – 17 метра се извисявали над стената. Сега много добре е реставриран мостът, водещ към главната западна врата. Там кулата на пазачите е типичен образец на ранната готика – със сводест, висок таван, съставен от четири части, и тесни прозорци – бойници, разширяващи се навътре.

 

 

 

 

 

 

Гледката от крепостта е внушителна! Стените в основата си са трапецовидни и е невъзможно човек долу да се измъкне безнаказано. Тази необикновена смесица от епохи и времена придава допълнителен чар на Кесария и дава шанс на любознателните туристи да се връщат отново и отново и със затаен дъх и пълни очи да преоткриват древността.

 

След надменните кръстоносци, които в името на христовата вяра подложили на огън и меч цяла еврейска и мюсюлманска Палестина,

дошли мамелюците

Те с не по-малък фанатизъм през 1265 година завзели и разрушили стилния готически град, опасявайки се от евентуално завръщане на кръстоносците. След тях почти шест века никой не дръзнал да живее в Кесария, а за крупното строителство в Ако и Яфо оттук бил пренесен висококачествен строителен материал – дялани камъни, мраморни плочи и колони. Неспирното лениво време, жежкото слънце, бягащият вятър и вечно живото море засипали със забрава чудесния град повторно.

 

Едва в края на разбунения ХІХ век тук се заселили мюсюлмани – бежанци от Босна, а след тях и араби.

Преди по-малко от век семейство Ротшилд изкупува земите около Кесария, дарява ги на новообразуваната държава Израел и създава поминък на хората.

 

 

 

Вървя по най-древната улица на римска Кесария и неизменно попадам в самия център. Близо до пристанището и хиподрума е площадката на храмовете. Никъде следите от всички епохи не са толкова много, както тук. Вероятно мястото е наистина свято, но такава последователна и неотклонна борба за квадратни метри под слънцето и такова тотално разрушаване на духовни светилища, строени, унищожавани и наслагвани едно върху друго, не се срещат често по земята.

Какви исторически събития, властолюбиви домогвания и съдби, политически идеи, движение на парите и на човешкия ресурс са създали в самия център на Кесария такива различни по форма и дух места за поклонение, никой не знае. Ще се опитам да се ориентирам и прехвърля песъчинка по песъчинка хилядолетната история на това място.

В началото били римляните. Те се отличавали от останалите древни народи с абсолютната си трезвост и минимален мистицизъм. И въпреки това, Ирод Велики не можел да не построи в императорския град Кесария блестящ и богат форум, но не в чест на Бога, а на своя покровител Октавиан Август. Две десетилетия преди началото на нашата ера, на върха на крайбрежния хълм той издигнал, на високи основи, площадка (подиум). Местоположението било много добре избрано, а изпълнението – перфектно. Нежнорозовият флорентински мрамор на високите колони завършвал с богата украса от резбовани капители и фризове. Тук, на площада, се събирали гражданите, за да чуят речите и видят своя вожд. Залезът на слънцето процеждал лъчите си през колонадата, рисувал ореол около главата му и това допълнително го издигало в очите на поданиците до божествен и недосегаем.

 

 

Но… всеки възход си има и своя пад. В следващия, византийския период, точно на същия подиум, върху знатните руини е построена внушителна ортогонална (осмоъгълна) църква, възвеличаваща новата християнска религия. После, след разцвета – отново упадък и разрушения. Идва арабският период и в чест на пророка Мохамед е издигната висока джамия. След няколкостотин години земетресение я срива до земята и дава шанс на кръстоносците да построят на същото място монументална, катедрална католическа обител. След век и половина, обаче, мамелюците я унищожават до основи и от великолепната готика остават само бледи рисунки на пергамент. За това са се погрижили група богомолци, дошли от Европа за поклонение на Божи Гроб.

Днес храмовият площад е за кой ли път празен и значително по-висок от времето на Ирод. Върху красиви плакети подробни обяснения на няколко езика и стрелки напътстват към едва забележимите очертания на различните светилища. От всички тях римският форум бил най-монументален и покривал най-голяма площ.

Много стилен е магазинният комплекс в подножието на площадката на храмовете. Тук се продават не само стойностни изделия на изкуството, но и сувенири с най-високо качество. Освен това по старинни технологии, ръчна изработка и бутиково изпълнение работят бижутери, стъклари, гравьори, ковачи. А неизменните кафенета и ресторанти демонстрират всички варианти на разнообразната европейско – азиатска кухня.

 

 

 

Но посещението в Кесария не би било достатъчно екзотично, ако не се види и най-съвременната туристическа атракция, наречена „Кула на времето”. Това е забавно и познавателно, компютърно и художествено, триизмерно мултиплицитане на всички обекти. И защо не – живеем в ХХІ век – времето на най-високите познати технологии и възможности за максимално онагледяване на всичко открито до днес. Добър колектив от археолози, архитекти и програмисти – компютърни аниматори са съгласували усилията си, за да се получи това шоу. В залата са монтирани екрани с пулт за управление на прожекцията. Там са закодирани основните обекти в Кесария. Достатъчен е лек допир до надписа и започва увлекателна лекция. С триизмерни графики се проследяват етапите на строеж на всеки един от бившите монументи. Редят се епохи и времена, владетели маркират своето време с невиждани постройки. На площадката на храмовете камерата подробно „строи” всеки от тях, позволява ни да го огледаме от всички страни, а после го разрушава. Скачаме от епоха на епоха и сме като на жив урок по древна история. И всичко това е на върха на вълнолома, високо над морето, в сградата на последния оцелял фар, а сега – на елегантен магазин за сувенири.

Вярна на търговското правило, че всички интересни и зрелищни обекти завършват на изхода с магазин, аз отнасям за спомен нежна „антична” вазичка от „потъмняло от времето” матирано стъкло.

 

 

 

Още дълго бродих из препълнените с история кътчета на Кесария. Снимах удивително запазилата се цветна мозайка в синагогата с остатъци от мраморна решетка и подробен списък на селищата в Галилея, където трябвало да служат коените след разрушаването на Втория Храм. Бях на „площадката на статуите”, където в цял ръст са се извисявали две статуи – едната от бял мрамор, другата от червен гранит. Според някои изследователи статуите са били на император Адриан и на самия цар Ирод. Внушителна е и колонадата на византийската баня, която е с басейн-парилка и изящна каменна резба с растителни и животински елементи. Разположена е зад хиподрума на кардото, но е построена след края на неговото функциониране.

 

Днес Кесария е елитарно вилно селище с разкошни домове. Има модерно оборудван спортен център с плувен басейн и СПА. Известна е сред любителите на най-аристократичния спорт – голфа, благодарение на изискания голф клуб.

Съзерцавам зелените поляни с кадифена трева, сенчестите, цъфтящи алеи в огромния парк и усещам тиха радост и завладяващо спокойствие. Трудно ми е да повярвам, че много пъти през вековете тук е имало само сипещ се горещ пясък.

 

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=51930

Свързани новини: