11/19/14 15:34
(http://patepis.com/)

Черна гора (4): Пераст

Средиземноморското пътешествие на Роси продължава из Черна гора – първоначално през Бар стигнахме Будва, послея разгледахме Будва, а за последно бяхме в Котор. Днес сме в Пераст.

Приятно четене:

Черна гора

част четвърта

Пераст

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

автор: Росица Йосифова

Пераст

Слънцето вървеше към залез, но аз имах още една муха в главата. Някога бях чула, че моряшка съпруга от този район, шила гоблен със своите коси, докато чакала мъжа си да се върне. Първо със златни коси, после със сиви и накрая с бели. Много ще да ме е впечатлила тази история навремето, но доскоро дори не знаех доколко е вярна и къде точно е този гоблен. Оказа се, че произведението е икона на Богородица с младенеца и се пази в музея на църквата, която се намира на островче срещу Пераст.

Островчетата срещу Пераст всъщност са две – свети Джордже и въпросното миниатюрно парче земя с църква върху него – Gospa od Skrpjela („Madonna dello Scarpello“ на венециански). Особеното на въпросното островче е, че е изкуствено създадено. Двама венециански моряци от Пераст открили чудотворна икона на св. Богородица през 1472 година върху скала в залива. Църквата била построена през XVII век и служела (може би още служи) и на католици, и на православни. Притежава десетки творби на ренесансови художници от Пераст и Италия, а бродираната с коси цели 20-25 години икона от Jacinta Kunic-Mijovic се пази в музея. Бродирала 600 до 700 бода на квадратен сантиметър! Легендата разказва, че когато довършила гоблена, жената ослепяла. Умряла, без да дочака съпруга си. В по-милостив вариант на легендата се казва, че морякът се върнал тъкмо когато тя довършила произведението си.

Любопитството ни заведе в Пераст.

Которски залив – крайпътни гледки

Веднага се усети, че тук не е като в Будва или в Котор. Изглеждаше някак си като “private place” – по-интимно, по-закътано. С кола не може да се влезе в градчето, ако не сте жители или гости на тамошен хотел. Има паркинг и будка с чичка, който пази и събира някаква дребна такса. Тръгнахме пеша към марината. Беше часът между деня и нощта – малко след залеза, ничие време – мистериозно време и време за неразумни постъпки, когато сърцето нещо започва да ти прихлопва – аха да илезе от тясното.

Пераст, Черна гора

Градчето си живееше някакъв живот, скрит от очите на късните посетители. Градче с достойнство, с леко презрение към плебеите и с аристократизъм от старо време. Малка Венецийка.

Пераст и двете островчета в далечината

Пераст

Не видях гоблена, защото беше късно и нямаше лодкар, съгласен да ни отведе до островчето. Пък и там всичко беше замряло. Но все пак зърнах мястото на събитието, а Пераст ме очарова много, ама много. Изглеждаше като място за познавачи и разбирачи. А гледките към залива бяха вълшебни! Винаги ми се е струвало, че которският залив прилича на алпийско езеро – при това на най-хубавите. Ами алпийски фиорд си е това тук, не е чудно, че съм намерила прилика. Посетих Котор за първи път половин година след Лаго ди Гарда. Но и сега – години по-късно, пак ми се стори, че съм край езеро, а не край морски залив. Някой ден трябва да се разходим и до Рисан. Връщането към Тиват си беше магия – светлини и сенки. Стълбите към високата которска църква бяха осветени и този огромен светещ гирлянд в планината създаваше усещане за Нова година насред лято. Фино!

На сутринта взехме ферибота от Лепетане, за да прекосим напряко залива и да продължим към Дубровник, Сплит и Трогир.