11/21/14 11:10
(http://ivo.bg/)

Затишие пред южен поток в България и надигаща се буря в Европа

Ако е вярно, че в България тези дни е гостувал един руски гражданин, който е достатъчно важен, за да бъде обявен за нежелана персона в списъците на страните от ЕС и НАТО като част от санкциите срещу Русия заради агресията й срещу Украйна, „к’во праим сега”?

Въпросът ми е в стил пътен полицай хваща в нарушение водач на МПС и си проси подкуп- с тази разлика, че не искам нищо от водача на държавата Борисов, освен да му съобщя, че двойната му игра между Запада и Русия няма да мине незабелязано, както явно се надява.

 

На сцената на санкциите вече се появяват гражданите на поне две държави, в които отделни вождове заиграват с Путин в противоречие с общата политика на ЕС и НАТО. Това се случи по време, когато Италия даде замразяващ сигнал на север:

Проектът „Южен поток” не ни е приоритет , обяви на 19 ноември италианският министър на индустрията Федерика Гуиди, цитирана от EurActiv. Съобщението на практика доразви идващите от месеци насам сигнали на италианския концерн Eni за отказ от участие в руския проект, „в случай, че той се оскъпи” . А той се оскъпи драстично!

По политическото трасе по-рано се дочуха скептични нотки и от Виена, която изглеждаше готова да сътрудничи с Путин (особено преди агресията му в Украйна).

Хърватия мълчи „неутрално”- поне не се присъединява към унгареца Орбан в реториката за строителството на Южен поток” като национално решение, независимо от мнението на Брюксел.

Един словак обаче направи изненадващо съобщение по темата- изненадващо, заради предишната позиция на Братислава. На 21 октомври ръководителят на словашкия оператор на проекта „Южен поток” Томас Марасек беше цитиран от Ройтерс да казва следното:

„Одобрение на руския газопровод “Южен поток” би отправило послание към Украйна, че Европейският съюз не е готов да подкрепи амбициите й за свързване със Запада и не приема Украйна като надеждна транзитна държава”.

И още от Ройтерс:

“Потенциалната подкрепа за “Южен поток”, особено в пълния му мащаб, не е позитивна подкрепа за нашия руски партньор, но всъщност е изцяло враждебен акт срещу Украйна”, каза председателят на Eustream Томас Маресек пред Ройтрес.

Не мога да разбера как ЕС би подкрепил това, особено в контекста на сегашните амбиции, нужди и надежди на Украйна, допълни той.

“Южен поток” би лишил Киев от приходи от “Газпром”, които помагат на страната да покрива сметките си към руския държавен монополист.

Това силно ще навреди на Украйна. Ще причини огромни финансови загуби, ще разруши стойността на газовите й активи, които са гръбнак на нейната икономика, каза още ръководителят на словашкия газов оператор.

Според него изграждането на “Южен поток” ще понижи енергийната сигурност на Европа, тъй като газотранспортната система на Украйна с мощност 140 млрд. куб. м. ще бъде заменена с по-малко мощната на “Южен поток”.

Той в същото време е убеден, че “Газпром” е надежден доставчик на газ за Европа и ще си остане такъв.

Словашкият оператор Eustream транспортира газ от Украйна към различни регионални газопроводи. Изграждането на “Южен поток” би лишило Словакия от част от тези обеми”.

Словакия, чиито премиер Робърт Фицо се беше откроил месец по-рано като неофициален говорител на няколко държави от бившия съветски колониален лагер със скептична позиция срещу западните санкции по отношение на Русия заради Украйна, се оказа първата от навързаните по трасета на „Южен поток” държави с институционално дефинирана позиция срещу проекта по морално-политически причини. При това го направи въпреки факта, че Словакия има интерес да разпределя повече руски газ, за разлика от България, която няма никакъв интерес да стане двойно по-зависима от него при липса на алтернатива.

 

Дали става дума за солова акция на един словашки висш чиновник? Едва ли. Просто той е оставен да говори на фона на потъналия (вече) в мълчание премиер Фицо.

 

Но дори и да беше солова акция, разделителната руска линия в Европа междувременно доби нови очертания.

 

Миналата седмица на сцената на Унгария и Чехия се появиха разгневените граждани. Хиляди демонстранти в Прага се изправиха срещу проруските вербални демонстрации на техния президент Милош Земан и още повече унгарци потърсиха сметка на премиера Виктор Орбан (и) за заиграването му с Путин, принуждавайки го да се оправдава.

 

В Румъния, през която Путин не е правил опити да копае газов коридор към Европа, но все пак беше намекната от самия него тази година на енергиен форум в Петербург като потенциална алтернатива на евентуално българско непослушание, картината е най-радикална. Там дори левият премиер Виктор Понта се бори за пред народа да се докаже като по- голям борец срещу руския шантаж от десните му конкуренти в политиката.

 

Остана само една Сърбия в калейдоскопа „Южен поток” (извън българската ключова входна врата на проекта), където ехото от фанфарите по посрещането на император Путин с военен парад през септември вече се изроди в намалени руски доставки на газ за Белград през ноември и предизвика миналата седмица настойчиви призиви на Брюсел към Сърбия да не се включва в руския енергиен марш срещу организацията, за чието благоволение се бори от години като кандидат за членство.

 

У нас министърът на отбраната от служебния кабинет Велизар Шаламанов, дръзнал да предизвика руската мечка с документа „Визия 2020” с констатации за руската информационна война в България, на практика бе отстранен тихомълком от властта чрез пасуване. Борисов не е предложил на Шаламанов да остане на поста си, а на публиката бе съобщена половинчатата истина, че Шаламанов се завръща на предишната си работа в НАТО по свое желание.

Привилегията да остане на поста си заслужи външният министър Даниел Митов, който цял месец мълча и остави колегата си Шаламанов да поема сам ударите за „Визия 2020” преди руският вицепремиер Дмитрий Рогозин да провокира реакцията му ( и на премиера Близнашки) с нагло подмятане по адрес на българския суверенитет в социалната мрежа туитър.

Голямото изключение, което на Борисов му се е наложило да направи, беше принудителното преглъщане на кандидатурата на правосъдния министър Христо Иванов- четвъртият от карето „опълченци” по руската тема ( водено от Плевнелиев и Шаламанов, към което месец по-късно се присъедини и Митов). Христо Иванов, заедно с Митов, също проговори ( и дори го направи язвително) срещу провокацията на Рогозин.

На пръв поглед „закъснелите” с подкрепата за Шаламанов министри от служебния кабинет на Близнашки през трудния месец септември са двама. Но тънкият нюанс и намек е във факта, че Христо Иванов, за разлика от Даниел Митов, е нежелан от Борисов министър в днешното му правителство и за това си има причини, чиито генезис би се изяснил при евентуална криза…

Сега президентът Росен Плевнелиев отново е сам на държавния връх по отношение на твърдата евроатлантическа линия в контекста на руската агресия срещу Украйна. Христо Иванов най-вероятно си мисли същото, което каза на една пресконференция, заявявайки ,че суверенното право на България да се превъоръжи по натовски стандарти е защита на българските национални интереси (а не е работа на Русия го коментира). Христо Иванов заяви тогава това в качеството си на вицепремиер, наблюдаващ съответния сектор в изпълнителната власт. Днес той няма тази власт.

Действащият в момента външен министър Митов формално се активизира по темата за руската агресия, но нито веднъж не е формулирал българска позиция на острия и откровен евроатлантически език, на който говорят съюзниците и Плевнелиев.

 

Този, от когото зависи балансът в България, се нарича Бойко Борисов- същият, който е накрещял по телефона на служебния премиер Близнашки заради оригиналния вариант на „Визия 2020” и му е наредил ( в качеството си на партиен лидер, преди да е спечелил изборите !) да накара авторите да редактират, т.е. да цензурират в желаната от Москва посока небивало смелия ( като за държаната в шах от петата колона България) български документ, който всъщност отразява мисленето на ръководството на НАТО.

 

С подкрепата си за оригиналната визия на „Визия 2020” ключови натовски държави на практика бламираха самия Борисов в задкулисната му роля на цензор. Въпрос на време е този конфликт да стане публичен, освен ако Борисов не рискува да се откъсне от руските си зависимости и да се обозначи ката гражданин за европейско развитие на България на дело, а не само на думи.

 

Сега, когато Борисов отново е на власт, по темата за руската зависимост на България ( иронизирана редовно от писарушките на руска служба в българските медии, независимо от очевидния факт на пълното енергийно заробване на страната ни от руския внос), вместо надграждане на прозападната позиция, наблюдаваме затишие.

 

Дали няма да се окаже пред буря?

 

Борисов трябва да знае, че при следващите граждански протести, срещу които той се опита да се подсигури с подкупващи предложения към БСП, може да му бъде потърсена сметка както на Милош Земан в Чехия и на Виктор Орбан в Унгария.

 

Мечката ( която се обажда на името Кремъл) и преди е заигравала в двора на чешките и унгарските съседи. Историята ни учи, че трябва да сме готови да заиграе и у нас ( вече открито, а не само чрез двулични политици). Унгарците и чехите са пионерите в съпротивата срещу тази мечка, но макар и оставачи в тази съпротива в посткомунистическия период, българите също не са за пренебрегване.

Пък и имаме да наваксваме по отношение на каузата на българската еманципация от Москва. Време е да видим истината в очите зад запотените очила на корупцията и това обстоятелство да се превърне в мобилизиращ фактор срещу двуличието на нашите управляващи политици.

 

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване