Екология на свободата

Бях дете, но помня.

Въпросът, с който свързвам гола на Сираков от Мексико 86: „Кога ще можем пак да ядем салата?“ Майка ми е инженер-химик, но не знаеше отговора. Той беше известен само на много тесен кръг хора, а ние не бяхме сред тях. Пътуванията по Подбалканската линия асоциирам с командата: „Затваряйте прозорците! Наближаваме медодобивния комбинат.“ Смътно си спомням посещенията при роднини в Русе, но една особеност няма как да забравя. В разговорите им ежедневно се промъкваше ключовият въпрос:

Ще дишаме ли днес?

Ти помниш ли тези неща? Ако „Да, ама живеехме по-добре и природата беше запазена“, значи е време да ти припомня, че май здраво те е ударила амнезията. С теб ще си говорим по-надолу. Ако „Не, ама баба каза, че токът и хлябът били евтини и нямало толкова боклуци“, значи трябва да прочетеш това. За да разбереш колко богат си днес. Защото си свободен и живееш в една по-добра страна от тази, в която израснах аз.

Мислиш, че днес въздухът е по-мръсен, защото в Европа е по-чист и медиите непрекъснато ти го натякват?

Я си спомни как беше тогава…Как изглеждаха районите около всеки циментов завод? Как изглеждаше небето в посока Кремиковци? Рядко се виждаше, май? А как миришеше по градовете и полетата около химическите заводи? Как работеха ТЕЦ-овете? Да не би да имаха адекватни филтри и сероочистки? А помниш ли дупките в гащите, които майка ти простираше на балкона в наситената с киселини мъгла? А миризмата на нафтовата печка вкъщи? Или сте били на въглища?

Да, за колите си прав – много са днес и доста пушат. А помниш ли, че тогава всички бяха само на бензин? Просто целият СИВ не можеше да произведе един свестен дизелов двигател. А в един момент почнаха да го наричат безоловен бензина. Днес просто няма друг и прилагателното „безоловен“ стана излишно, но едно време също нямаше – всичкият беше силно „оловен“ и много по-отровен.

А онова, астматичното момче от София, Девня, Димитровград, Пловдив, Гълъбово, Бургас, Златица, Враца, Русе – избери си, изтезаван от народната промишленост, град, което дойде в 3-ти клас? Защото родителите му бяха направили невъзможното, за да бъдат разпределени и трудоустроени на малко по-чист въздух. Искаха просто да живее, нищо повече…

Реките били чисти, казваш. Колко точно пречиствателни станции имаше тогава? А колко от тях имаха вторично и третично стъпало или инсталация за оползотворяване на метан? А сметищата? Нали не си представяш, че имаха геомембрани, които да ги изолират от подземните води? Какви изолации, те си бяха просто планини от боклук! Всъщност, сега се сещам, и твоите съседи ли обръщаха кофите зад блока, директно от седмия етаж?

А торовете и пестицидите по полята, които се пръскаха без ограничения, защото не струваха нищо?

Къде мислиш се озоваваха те? На народната трапеза или… просто в реката.

Живеех в блок, който гледаше точно срещу Тунджа, а на другия бряг беше „Родопа“ – местната кланица. Цветовете на реката се изменяха във всички червени оттенъци на дъгата, а гледката на стотици чайки, които дебнеха поредното изпускане на смесица от кръв, кости и вътрешности, си беше ежедневие. Хайде, сети се! Сигурен съм, че и ти имаш подобни спомени. Я за Места след Разлог, за Искър след София, за Струма след Перник, цялата Тополница, Луда Яна, та даже за Дунав след Свилоза… Боже, успявахме да оцветим дори такава голяма река като Дунав…

Морето било супер, казваш. Върни се два абзаца нагоре и си помисли социалистическото тяло имаше ли отделителна система или работеше безотпадно? Дизентерията и хепатитът си бяха нормални по пионерските лагери. А помниш ли колко често морето изхвърляше едни такива меки, черни парченца, които се залепяха по ходилата и после ги търкахме сума ти време, за да се разкарат? Миришеха малко като нафтовата печка. Напоследък трудно се намират и не мога да покажа на дъщерята. Ако видиш, обади се!

Природата била много запазена по време на социализма, казваш.

Ти си голям любител на птиците, нали? Помниш ли Драгоманското блато тогава? А-а-а, хвана се! Драгоманското блато го нямаше, беше си просто поле, също като много други блата, езера и стари речни легла, които социалистическата любов към природата дренира и пресуши. А Сребърна, единственото, оцеляло от този „геноцид“, крайдунавско езеро? За малко съвсем да се стопи, добре че дойдоха промените и направиха канала. Най-големите ни езера, Бургаските и Варненските, си бяха мъртви от замърсяване… А днес живеят.

Дивите животни, според теб, са били повече, а сега са останали само по телевизията. Помниш ли учителката по природознание? Все повтаряше: „Човекът ще победи природата!“ и обясняваше разликата между вреден и полезен дивеч. Та хищниците бяха вредни. Затова войната срещу вълците започваше с пропагандата от бебешкото креватче и завършваше със стрихнина в труповете на овцете. В началото на 80-те отделни двойки оцеляваха само зад кльона, на ничия земя. Днес са във всички планини. А мечки имаше повече на синджири из улиците, отколкото на свобода. Спомняш ли си как „танцуваха“, а ние ги ръчкахме за бис…

Да, другарю, времената бяха жестоки, както към хората, така и към животните.

А чувал ли си, че и рисове има вече? Не знаеш какво е рис ли? Сладък горски котарак, нещо като малък леопард, но с къса опашка и смешни ушички. Днес са тук и ще останат, защото пандата ги пази. Искаш и ти? Помагай!

Горите, казваш, ги изсякоха. Във Фейсбук ли го пише? Разходи се из дълбоката провинция – Предбалкана, Родопите, Странджа, Краището. Да, ще видиш сечища. Обаче ще откриеш много повече призрачни места – къщи, обществени сгради, фабрики, улици, пътища и цели села – завзети от дивото. Дървета, които се издигат от пода, през тавана и над покрива, увивни растения, храсталаци, змии, гущери и прилепи… Уникални са!

А знаеш ли каква част от пустеещите земеделски земи сега са завзети от гората? Голата сеч, която днес е скандално престъпление, достойно за всеки сутрешен блок на национална телевизия, тогава си беше правило. Съвсем контролирано и по петилетен план се извършваше мащабна сеч на наистина големи територии. Как иначе щеше да кипи безсмислен труд в хартиените и мебелните заводи? Вярно, после се залесяваше, но естествено с неестествени видове. Важното беше да има дървостой, не гора… Схващаш ли разликата?

Помниш ли Синята лагуна? Не филма, а онова страхотно езеро, на което се любувахме през затворените прозорци на влака между Златица и Пирдоп. Все питах мама защо никой не се къпе там. А тя ми обясняваше, че чудният му цвят бил заради отровите. Е, сега там има гора. А големият комин отдавна не пуши, но заводът произвежда много повече, а онзи ден тръгна и третата пречиствателна станция. Все още има градове без пречиствателни станции, а там – вече три и явно не чакат някой в Брюксел да им сертифицира разходите.

Няма я бялата пелена край циментовите заводи, а новият ТЕЦ край Гълъбово даже няма един нормален комин. Можеш ли да си представиш, другарю – ТЕЦ без комин? Не може да бъде, викаш – това е все едно икарус без ауспух! Да, ама може – вече не им трябват дълги комини, защото емисиите им са в порядъци по-малко. А в София вече има автобус без ауспух и нашите деца ще живеят в един по-чист град без да се налага родителите им да бягат.

Енергийна ефективност, ВЕИ, ресурсна продуктивност, продуктова отговорност, екологична отчетност, разкриване на информация и данни, въглероден отпечатък…Не помниш ли – парното до дупка, печката на мах, а прозорецът го няма? Те премълчаха Чернобил, ти питаш за въглеродни емисии? Много си се разглезил с тази интернет демокрация.

Вярваш само на официални данни?

Мислех да ти спестя цифрите, но щом държиш… Общите емисии на всички значими замърсители на въздуха (прах, СО, SO2, NOx, NH3, H2S, летливи органични съединения…) в България са намалели с 60-80%, а на тежките метали – с над 90%. Днес водите се замърсяват много по-малко с органични отпадъци, азот, фосфор, тежки метали, хлорни съединения, пестициди, а качеството им е в пъти по-добро. Горите са се увеличили със 7 000 кв. км. (>20%). Да, това са млади гори, далеч от качествата на вековните, но ръстът е равен на площта на Софийска област. Хората в селата са намалели от 3.1 на 1.9 милиона, а хиляди махали просто не съществуват, тоест дивите животни разполагат с много повече естествени местообитания без значим антропогенен натиск.

Над 35% от територията на страната има някакъв статус на защита спрямо под 5% през 1989 г. Спадът в популациите на едрите бозайници и птици е овладян, а много от тях вече нарастват. Животни, които смятахме за безвъзвратно загубени, се завръщат. България е сред водещите страни в света по относително намаление на емисиите на парникови газове. Днес сме на около 50% от емисиите през 1988 г., енергийната и водната продуктивност на индустрията са скочили 3-4 пъти, а делът на ВЕИ в крайното енергийно потребление надминава 16%. В края на краищата през 2014 г. сме на 41-во място в световния Индекс за състоянието на околната среда (EPI), което е много по-добро от класирането ни по богатство (БВП/човек).

Не, съвсем не ти казвам, че сме достигнали върха на сладоледа. Все още има много какво да се направи. Изоставаме в сравнение с Чехия, Естония, Словения, да не говорим за Западна Европа. Въздухът и водите ни са по-мръсни, имаме твърде много незаконна сеч и бракониерство, презастрояване по морето и планините, загуба на ценни местообитания; оползотворяваме твърде малко отпадъци, а тепърва трябва да изграждаме адекватни сметища, пречиствателни станции и да оправяме бакиите, наследени от Народната република.

Как да ги стигнем, питаш? Графиката показва моя отговор:

Повече икономическа СВОБОДА
която се изразява в следните 4 измерения: върховенство на закона; ограничена намеса на държавата; регулаторна ефективност; отворени пазари.

Състоянието на околната среда в България днес – въздухът, водите, почвите, природата – е много по-добро, от това преди 25 години. Дължим го на свободата – свободни хора, които искат да живеят по-добре и осъзнават личната си отговорност и свободен пазар, който безмилостно наказва всяка неефективност, създава нови технологии и решения за всеки проблем и осигурява богатството, което ни дава възможност да искаме, можем и очакваме повече.

В заключение, приятелю, се надявам спомените ми за доброто старо време, комбинирани с рационални факти и аргументи, да са били достатъчно ярки и убедителни, независимо дали помниш социализма или не. И след прочитането на този текст да се радваш повече на свободата си и нейните екологични измерения. И да искаш повече!

Автор: Боян Рашев
Статията е публикувана в специалната тема на „Дневник“ „25 години без Стената“.
Визитка на автора: Боян Рашев е управляващ партньор на denkstatt България, подразделение на базираната в Австрия международна консултантска фирма по устойчиво развитие.

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/Greentech-bg/~3/eO6hRBNMfaI/

Свързани новини: