Една котка, неделя и половина

12/04/14 07:43
(http://vasvalch.com/)

Една котка, неделя и половина

Вдъхновена от Събина, реших и аз да разкажа за котката, ставането, делниците и почивните дни. И още тук ще вляза в пререкание – да, драги читателю, понякога да имаш котка все пак прилича на това да имаш дете. Страхувай се!

07:00
Тончо е решил, че трябва да се става. Вярвайте ми, с котка на 18 години трудно може да спориш. Въпреки че стандартно в работни дни ставам към 7:30, той държи да съм прилежно събудена малко по-рано – за всеки случай. Сигурно се притеснява да не закъснеем за работа, душичката. Нищо, че е неделя.

07:01
Някакси успявам в просъница да укротя мяукаща котка. Ритуалът е един и същ: аз се размърдвам, той започва да мяука, аз протягам дясна ръка леко нагоре, той се намества в гнездото между ръката и възглавницата. Това ми печели 20 минути, но понякога води до титанично схващане на дясната ръка, което с усилия минава поне за час след събуждане.

07:20
Алармата ми още не е звъннала (няма и да звънне – неделя е), но Тончо е звъннал – или “мяунал”, ако има такова понятие. С желание да не разбуждам половинката, шепна с надежда “Тончо, Тончо”. Ефект няма – явно трябва да се става. Котката не признава почивни дни, навил си е котешкия часовник и няма милост.

07:30
Успявам да го накарам да се мушне под завивките. Той мърка, аз пак заспивам. Идилия.

08:10
Търпението е изчерпано, гладът е непоносим – чиста проба котешка трагедия. Започва нова доза мяукане, допълнено от няколко плесвания с лапа по лицето. Всъщност, усещането е сякаш някой те бута настоятелно по челото с пръст – но ако този пръст има добре заострен нокът. Аз упорито се врътвам и се правя на заспала.

08:30
Вече не се издържа. Успокоявам се, че все пак предната вечер съм си легнала рано и така или иначе не ми се спи толкова. Ставам от леглото, котката едновременно бърза към кухнята и успява да ме спъва на всяка крачка. “Има някаква дарба това животно”, мисля си кисело. На автопилот вадя котешката храна, сипвам и отивам в банята под акомпанимента на доволно мляскане.

08:35
За времето, в което съм си измила зъбите и лицето, Тончо се е нахранил, почистил се е и е доволен. Аз зъзна, докато осезаемо по-дебелият котарак залита обратно до леглото, разхожда се по главата на половинката и се мушва обратно в топлите завивки, за да храносмила блажено. Знам си, че няма да се събуди до 5 следобед – все пак е почивен ден. Аз си правя кафе и си мисля, че ще свърша нещо полезно, “рано пиле…” и т.н. (spoilers: не ми се получава, неделя е и съм сънена).

Бонус
Алтернативно, може да е 6:30 в понеделник и за начало на седмицата Тончо да набара тенджера варено пиле, да я разсипе в кухнята, да нагъва месо, докато се опитваш да почистиш около него и да те остави да измиеш мазната вода от пода – за да започне седмицата с отскок. Случи се миналия понеделник. Душичка!

Постът Една котка, неделя и половина е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.