Лондон за ден (2): Обиколка на Лондон и концерт в О2 арена

Продължавам разказа си за късметлийското ми пътуване до Лондон тази година – започнах с вечерта на пристигането, а сега ще ви разкажа за деня, в който успяхме да пообиколим малко и да отидем на концерт на Il Divo.

Приятно четене:

Лондон за ден

втора част

Обиколка на Лондон и концерт в О2 арена

 

Следващият ден, събота,

вечерта беше предназначен за концерта на Il Divo, а през деня можехме да направим или специално посещение на някой обект (напр. Хайд парк, или Тауър, или друго), или да направим

обиколка на Лондон

Всъщност и за двама ни това беше първо посещение в Лондон и то практически за ден само, така че решихме да се качим на обиколните автобуси с гид, които ги има по много градове в Европа, вкл.и в София. Само че в София, колкото пъти го засека, толкова пъти автобусът е празен. Не се комплексирайте – в Белград есъщата история В Лондон, подобно на Виена и Берлин е постоянна гъчканица

Единият от машрутите – жълтият – започваше от кьошето до нашия хотел, консиержът на рецепцията ни продаде билети (5 звездните хотели си имат и консиерж

Цената за туристическите автобуси

за двамата (възрастен и дете) е 108 лв, като включва три обиколни маршрута в Лондон и разходка по Темза с корабче в рамките на 24 часа. Навсякъде има чуждоезикова информация на слушалки, а на жълтия маршрут е с жив екскурзовод на английски. В рамките на тези 24 часа можеш да се качваш и слизаш неограничен брой пъти. При покупка по интернет, подобно на Лондонското око, цената е по-ниска от нормалната, но това нямаше как да го направя от София, по простата причина, че тогава още нямахме никаква идея къде ще бъдем, а и откъде ще го взимаме туристическия автобус.

Едва ли мога да възпоризведа през кои точно места минахме, но по спомен – край хотел Риц (екскурзоводката разказваше нещо за Чарлс, Камила и Даяна, свързано с хотела), покрай на клуба, в който е членувал Филиъс Фог (читателите на този сайт нямат право да не знаят кой е той, а щерка ми беше доволна много, че го видя ;), край Хайд парк (мииии… парк е), покрай задната ограда на Бъкингамския дворец (прилича на пандиз), а преди да спрем пред самия Бъкингамски дворец минахме покрай няколко

паметника на загиналите,

ако не във всички, то поне в Първата световна война. Наблизо имаше и паметник на загиналите животни, както и на загиналите новозеландци.

Щеше ми се да се побъзикам малко на тема „загинали новозеландци и животни“, но паметниците са направени с много вкус и уважение – и към хората, и към животните.

Мисля, че този, който се отнася за Първата световна война, в мрамора бяха изписани имената на битките и местата. И там видях с дълбоки букви: Македония и Дарданели. Имаше и още, но на мене тези ми бяха забележителни… Защото точно нашите дядовци са изписали тези думи върху британския паметник! А техните дядовци са изписали буквите по нашите паметници. Признавам си, че бях горд в този момент. Да, предполагам, че и наследниците на Мустафа Кемал ;), въпреки, че паметникът не е за нашите дядовци, а за вражеските, изпълнението му е такова, че не може да не се сетиш и за тях. Страхотен вкус и изпълнение, заслужават адмирации британците за тези паметници!

Малко по-късно слязохме до

Бъкингамския дворец,

за да гледаме прословутата смяна на караула. Ако ви се гледа, имайте предвид, че се провежда през ден – не знам къде се проверява, на нас консиержът в хотела ни каза, че го има в този ден.

Пред двореца се беше събрала тълпа туристи, умело направляавана и ограничаване от полицаите. И т.к.самата церемония е пълна боза, предпочитам

да ви разкажа за полицията

Каква ли полиция не съм виждал до сега, но полиция, която с чувство за хумор и постоянно обясняване къде, какво ще се случи, кой, кога и откъде може да мине, кога децата могат да мината отпред, и кога да се върнат – не съм виждал. И това – един полицай, който успяваше да контролира огромна тълпа, опитваща се да се приближи колкото се може повече. Е, в определени моменти (само като се сетиш за численото превъзходство на тълпата пред полицая) идваше една дама на кон, с вид и маниери на Хитлер (дамата!, конят си беше нормален) и почваше да крещи. Ама то с глухи японци на глава излиза ли се? (По-късно яростно спорихме с щерка ми, китайци ли са били или японци, но понеже аз знам визуалната разлика между двете, можете да ми вярвате – японци бяха).

Въпреки всичките потенциални неприятности, пешият полицай беше върхът! И беше усмихнат през цялото време, а когато гвардейците се показаха от казармите, за да стигнат до двореца, човекът КЛЕКНА, за да можем да снимаме!

Трябва да изразя възхищението си от полицията

Имахме още един случай да си говорим с униформен – след края на церемонията (казах ви, боза е, и освен това нищо няма да видите, ако не сте непосредствено до оградата на двореца, за да гледате през решетките, притиснат от огромна тълпа желаещи зад гърба ви) – та след края на церемонията, когато народът започна да се разотива, намерихме една кредитна карта на площада. На Mr.Thompson, издадена от банка, чието име нищо не ми говори, но очевидно – местна. В този момент, събота следобед, нямаше никакъв шанс да намеря работещ офис и решихме да я дадем на първия срещнат полицай. Да де, ама те бяха изчезнали! Нито един след края на церемонията! Сложих я в джоба и след края на обиколката ни с автобуса, вече на площад Лестър, видяхме едн патрулна двойка – мъж и жена бяха, отидохме при тях да им я дадем. Проведохме следния разговор:

– Господине (не че не уважавам жената–полицай, ами просто не знам как е обръщението към дама на английски), намерихме ето това пред Бъкингамския дворец – и му показах картата

– Добър ден, сър, за съжаление вече нямаме право да приемаме лични вещи

– Нямам никаква идея как да му я върна на човека, чужденец съм и съм за малко в Лондон

– Банката трябва да работи още – погледна си часовника – половин час, няма да успеете. Можете да опитате в понеделник

– Господине, излитаме утре рано сутринта и не ми се иска да я пращам по пощата от София

– Разбирам ви, тогава ще направя изключение, но ще трябва да ви запиша данните

Дадох му паспорта, защото подозирам, че нямаше да мога да кажа името си с английски акцент Обясних му разликата между личното, бащиното и фамилното име, а той ми поиска и телефон за връзка, ако имат допълнителни въпроси. Взе картата, записаме в един тефтер (нашите полицаи в подобен тефтер си записват спрените, но неглобени шофьори) и ми каза:

– Благодаря ви, сър. Приятен престой във Великобритания

– Благодаря ви и аз, приятен ден – усмихнахме се и си тръгнахме да си търсим нещо за ядене

През цялото време изразяваше уважение, нямаше грам насмешка, презрение или агресия в поведението или гласа му. Не знам защо после си мислех за Швейк и срещата му със сапьор Водичка (онзи, с който щяха да се срещат в 6 часа след войната) – не, няма връзка между двете ситуации, освен може би срещата между човеците в океана от несгоди.

Бях впечатлен, признавам си. Просто тръпки ме побиват, ако трябваше да направя същото в София. Даже не само в София – в Атина, Букурещ, Истанбул, Будапеща, че и Берлин…

Да се върнем на Бъкингамския дворец

Церемонията по смяна на караула е безплатна за туристите и като всяко безплатно нещо – не струва. После се замислох, че от прозорците на двореца сисгурно се вижда добре и е интересно, но в крайна сметка от там го гледа този, който плаща церемонията Ако нямате зор – няма смисъл да ходите на церемонията.

 

Две неща ми харесаха в района – това е

паметникът на кралица Виктория на площада пред двореца и оградата и портите му

Красиви са. Доста са впечатляващи.

Самият Бъкингамски дворец обаче има излъчването на Партийния дом в София – същия размер, мирис и много подобен класицизъм. Да, огромен е, величествен е (то и Партийния дом, таковата, е величествен), но лъха бесен тоталитаризъм от сградата. Дворците във Виена и Берлин са много по-царствени и елегантни от Бъкингам –да не говорим за Залцбург или Бавария (не съм бил във Франция).

После

отново се качихме на туристическия автобус,

за да минем покрай катедралата Свети Павел (голяма е), покрай Шард (Shard) най-високата сграда в Западна Европа (явно в Москва има по-висока, ама и тази си я биваше), по едно време в далечината видях една сграда, за която съм гледал по NatGeo с три вятърни турбини на последните етажи, и минахме през моста Тауър (Tower bridge). Интересен е и готин, а до него се намира и „крепостта“ Тауър, която просто си прилича на затвор. И тя е била затвор. С ров отпред, в който вероятно е имало вода, а днес бяха сложили огромно количество червени макове, вероятно по повод предстоящуте тогава чествания за края на Първата световна война. Стилно беше, но и с огромни тълпи наоколо.

<- Небостъргачът Шард – Мостът Тауър ->

Тогава ми дойде на ум нещо, което не претендира за обща валидност, но като че ли обяснява много неща. Както казах, бях практически неподготвен за това пътуване – щерка ми, покрай часовете по английски и презентациите в часовете, играеше ролята на персонален гид и надълго и нашироки ми разказваше за Парламента, за Биг Бен и каквото още срещхнехме по пътя.

 

Една от причините за неподготвеността ми беше една особеност на всички пътеписи за Лондон, които прочетох – във всички до един, разказът се води така, все едно читателят (е длъжен да) ЗНАЕ ЗА КАКВО СТАВА ДУМА. В общия случай даже пътеписите от София нямат подобен уклон, докато за Лондон се пише така, все едно всички знаем за какво става дума. Да де, но поне в моя случай не е така и затова пътеписите по-скоро ме объркваха, отколкото да ми дадат някаква предварителна увереност. Все пак съм инженер – за мене няма подразбиращи се неща, освен законите на физиката, и трябва да ми се обяснява с ясни дефиниции – например какво е Пикадили съркъс, егати (иначе това реално е един десен завой на един тесен площад с фонтанче и голямо рекламно пано Затова и заминах тотално незнаещ.

Та, въпреки тази девственост на възприятията ми от Лондон, открих, че

всичко, което виждам, вече съм го виждал!

Масовата култура, мили мои, масовата култура! Тя ни храни с познати образи!

Не видях нищо, което да открия! Даже в една Гърция има неща за откриване, и това прави пътуването там интересно. В Берлин или Виена и сега е пълно с неща, които плачат да бъдат открити – и това при условие, че цял живот уча и чета немски! А в Лондон? Тауър? Все едно да направите от Централни софийски затвор забележителност! (а той обективно е забележителност – една от малкото сгради в стил сецесион в София) Това можем да го разглеждаме и като мегдан за подобрение в туристическата политика на милата ни татковина – да направим така, че нашите забележителности да влязат в масовата култура. И съвсем между другото – снимките на холивудски филми МОЖЕ много да помогне, иска се някаква политическа воля по въпроса.

Да се върнем на Лондон –

мостът и затворът Тауър

си заслужават, интересни са, ако имам време друг път, ще сляза за по-подрбно разглеждане, стига да няма тези огромни тълпи.

Мостът Тауър

Крепостта Тауър и червените макове в рова (дясно)

На връщане

минахме и покрай Даунинг стрийт,

но екскурзоводът каза, че там не се минава и не се разрешава да се снима и по живо по здраво се върнахме на площад Лестър, то където бяхме тръгнбали сутринта. Тогава и намерихме полицая, на който му дадохме кредитната карта.

Имаше около час и половина до времето за отпътуването до концерта, а ние с щерката ходихме да потърсим нещо за ядене – да, отново във Fish&chips, защото алтернативите бяха много скъпи. Бях решил да си поръчам някакъв пай с месо, но добре че не го направих, защото четвъртинката пиле с картофи беше ужасяващо голяма и детето се нуждаеше от помощ. Дрънннн!!! – 35 лв с водата Но се наядохме с една порция двамата

И ни остана съвсем малко време за шопинг в … магазина на бонбоните М§М Гаднярът на рецепцията още предната вечер беше обяснил на щерка ми, че в партера на хотела има магазин на прословутите бонбони и че можем от там да си купим разни неща! Подлец! По времето на Виктория такива ги бесеха!

Магазинът на М§М на площад Лестър

Мда, да сте виждали дете в сладкарница? Или жена на Мария-Хилфер-щрасе във Виена? Предполагам, че аз ще съм същия в музея на НАСА Такава беше и щерка ми – пощръкляла от възхита!

Четири, ЧЕ–ТИ–РИ етажа с бонбони М§М и съпътсващите им сувенири! Изроди! Тези хора са за убиване, не може да причиняват това на родителите! Какво ще стане с нас, ако умрем?!?

Мда, идете, но не си водете децата там! Кротко и полека им купете бонбони, и не се оглеждайте, защото няма да се сдържите. А ако сте с деца – загубени сте. Похарчих 130 лв за половин час, от които 55 лв за бонбони, останалото бяха фанелка с надпис Лондон, чаша с надпис Лондон и подобни щуротии Всъщност това ни беше единствения шопинг при това пътуване – нямахме никакъв шанс за друг, като време.

И така, стана време за концерта – в 5 следобед имахме среща на рецепция, за да ни открата с едно бусче до

O2 арена за концерта на Il Divo

O2 арена се намира на т.н. Гринуички полуостров (завой на реката всъщност) и е забележително архитектурно произведение: представлява огромен купол от найлон (някакъв полиетилен), висящ на въжета върху носещи мачти – и под цялото това чудо има концертна зала за 20 000 души! Залата се вижда още от самолета и прилича на „торта с набодени клечки за зъби“ – край на цитата.

The O2 Arena, London SE10, Великобритания

Настаниха ни в една от VIP ложите, имаше разни вкусни неща за хапване, пийване, шампанско и тем подобни благинки плюс две чернокожи прислужнички за разкош. Това беше един от редките случаи, в които съм докосвал негърка – докато взимах/ѝ подавах нещо я докоснах неволно по ръката: много меко и топло усещане, като на малко момиче. Обслужването беше фантастично и почти мога да си представя, откъде идва израза „да се чувстваш бял човек“ Просто трябва да си готов да платиш много!

Il Divo

са група от четирима (да не се лъжа само) италианци или испанци, които пеят осъвременени версии на съвременни класики от мюзикъли, за които само сме чували, но които едва ли ще се появят скоро в София, песни на Франк Синатра и филмова музика. Всичкото това – в съпровод на неголям симфоничен оркестър, както и специално поканена певица.

Никой от моите познати не беше чувал за състава (аз също), но беше фамозно! Още по-фамозното беше, че залата беше пълна до козирката, а усещането вътре е за много по-голям простор, отколкото в зала Арена Армеец. Пяха много и известни за мене неща, като Over the rainbow (от Магьосника от Оз), My way (обикновено приписвана на Франк Синатра), Уестсайдска история и още много други (неееее, мотив от Котките свириха само, докато оркестъра се разсвирваше в началото

Беше хубаво и вдъхновяващо! А и концерт с шампанско в ръка и негърка – прислужница силно се различава от концерт без шампанско и без прислужница

След края на концерта направих личното си географско откритие, че Гринуич, и сътоветно нулевият меридиан, който минава точно през О2 арена, се намират в източната, а не в западната част на Лондон. (е, то аз и съвсем наскоро осъзнах, че Уембли и Уимбълдън са две различни места, за две различни занимания – ама нейсе, запуши я .

По този начин Лондон се превръща в най-западната точка на планетата, на която съм бил (предишният „рекорд“ беше Схевенинген в Холандия през 1994г), а аз през целия си живот бях убеден, че Гринуич е в западната част на Лондон.

Прибрахме се след полунощ, по улиците на Лондон имаше задръстване.

На другата сутрин, неделя – рано-рано в 5 часа, когато пийналите лондонски тинейджъри се свличаха по улиците, се качихме на колата, която ни откара на Хитроу, за да си вземем полета за България На летището, от магазина на Хародс си купихме коледен кейк, който любезно ни беше загънат от единствената местна българка, която срещнахме тези два дена – усмихнато момиче със силен източен акцент

Излетяхме, над Алпите беше слънчево и пак имах възможността да обяснявам на щерка ми за ледниците, циркусите, долините и лавините, над София беше дебела мъгла, над която Витоша се рееше като приказен остров

Кацнахме. Знаете ли как обожавам да слушам радио в таксито от летището!

 

И, така завърши едно нелошо и интересно пътуване –

не знам дали ми се ходи отново до Лондон –

не е лошо, хубаво е, има какво да се види, но не ме вдъхнови (освен концерта, де – но тук говорим за града).

И Берлин, и Истанбул, и Виена ме карат да се връщам там, а Истанбул ме подкарва да обиколя и Анадола, а Виена ме кара да се преселя – докато Лондон не ме кара да се връщам там, ами да продължавам към Америка!

Специални благодарности на VISA България и Уникредит Булбанк! Те и сега не знаят, че пиша този пътепис

 

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=52343

Свързани новини: