Заседналата линейка на министъра

След като вчера ДПС се присъедини към скромния ми призив министърът на здравеопазването Петър Москов да подаде оставка (по морално-етични причини и поради нарушаване на конституцията поне в частта за подклаждането на омраза по етнически признак) днес разбрах, че няма да има други присъединили се. Вероятно ще си остана в „компанията” на ДПС в чисто политическия смисъл и това ще бъде удобно да бъда сочен с пръст с нова вина пред онези, които имат желание да ме натоварят такава.

Да, не е реалистично да се очаква, че едва проходилият министър ще си ходи. Означава ли обаче това, че трябваше да бъде „помилван” априори за безпрецедентното палене на един фитил в сламата, в която всички ние можем да пламнем от една искра?

Главният пожарникар на републиката мълчи по въпроса и злорадо оставя коалиционните си партньори да се пържат на ръба на провала, какъвто той, разбира се, няма да допусне съвсем на такъв ранен етап без да си е опекъл работата със следващ властови ход. По същия начин той премълча и кризата със Слави Бинев, чието избиране за шеф на парламентарната комисия по култура и медии напълно предвидимо взриви същите среди, от които долитат (някакви си, достойни за презрението на Москов либерални) критики срещу антициганското говорене.

Посланието на Борисов е ясно в неговата недоизказаност: като пилета в калчища сте без мен! И за съжаление, без да е дошло време пилците да се броят, равносметката от двете микрокризи е точно такава. Реформаторите и патриотите се клатят на пръсти върху табуретката с примка на шията, докато непоклатимият премиер бащински наблюдава лудориите им до момента, когато ще прецени за необходимо да ги напляска.

От една дискусия по Нова телевизия тази сутрин стана ясно каква е политическата конфигурация около затъналата в доста грозна кал линейка на министъра.

ДПС си взеха от заседналата линейка своето. То им беше поднесено на тепсия като шербет.

Реформаторите се гърчат в обяснителен режим с „аргумента”, че Москов все пак е казал истината. Така заприличаха на онези журналисти от БНТ, които се опитаха да оправдаят показването в новините как чеченец реже глава на руски войник, твърдейки (преди да бъдат уволнени по тази причина) ,че истината трябвало да се демонстрира такава, каквато е и че тази прямота е достойна за похвала. Но ако беше така, защо да не покажем в новините и акта на педофила?

Изпуснатата мярка, преминатата граница и вредата от това, поставена на кантара на въображаемите ползи, е „тънък въпрос”. Той не може да бъде третиран с дебелашко пренебрежение от хирург, който вместо скалпел използва брадва.

От въпросната дискусия се видя също разкраченото положение на БСП, чиито избиратели са сред най-върлите циганомразци. Как да им кажеш, че д-р Москов не е прав да заплашва циганите с лишаване от медицинска помощ по колективен признак! Ако питат червените си последователи, те веднага биха приложили някой местен вариант на „окончателното решение”, подсказан от практиката на Фюрера. Ето защо от БСП са измислили тезата, че шумът около казуса всъщност бил хитроумна маневра на управляващите за отклоняване на вниманието от гласуването на едни големи пари.

От позицията на ГЕРБ, изговорена в студиото, се потвърди очакването, че няма да има министерска оставка. Не че ГЕРБ споделят тона и изказа на Петър Москов, но чак пък да уволняват новоназначения си колега заради такива дреболии очевидно нямат намерение ( засега).

Случаят обаче е петно, което няма да се забрави. Прилича на онази руска приказка за дърваря и мечката, чиято рана от брадвата заздравяла, но не могла да забрави лошата дума, която й казал.

Така е, дърварското поведение в управлението на една настръхнала от междуетническа омраза страна прави лошата дума по-опасна от онези с брадвите, срещу които от(к)ровена дума на министъра уж трябваше да има терапевтично въздействие. Получи се обратното- камъкът в блатото рикошира върху репутацията на онзи, който го хвърли и получи аплодисменти от (почти) всички страни за този „подвиг”. Парадоксално е, но от факта, че в защита на невъздържаното му говорене скочиха леви, десни и всякакви, се видя, че тук омразата срещу циганите е комай единствената обединителна „кауза”, която обаче днес копае нови разделителни линии, заплашващи да се превърнат в окопи.

Познайте дали най-радостни от подобно разпадане на европейска България не биха се зарадвали най-много в родината на калашниците!

Нанесената рана остава и има опасен потенциал. Казвам ви го като човек, който 4 години е оцелял в условията на една гражданска (ливанска) война, в която на определен етап вече мнозина участници в нея не се позоваваха на причината за нея – просто хиляди сънародници с различна или еднаква вяра ентусиазирано се самоизбиваха заради всяка (нова) лоша дума, отмъщавайки за брат, сестра, майка или баща. Никоя вендета не е по-яростна и фанатична от лично мотивираната.

Иначе срещу личността на Петър Москов- нищо лично!

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител