Привлекателният американски демократичен мазохизъм

Светът се тресе от  възмущение по повод американски разкрития за американски антихуманни практики в разследването на врагове на Америка. Подчертавам: американците, за пореден път, си „причиняват” този вътрешен контрол пред целия свят, но най-вече го правят заради собствения народ, пред когото политиците се смятат длъжни да се отчитат.

Ние знаем отдавна, че в Америка има много лоши хора, овластени да се грижат за сигурността, но превишаващи правата си. Едни други американци ни го казват- наричат се опозиционери, правозащитници или журналисти. Най-често всички те вкупом биват обвинявани от по-консервативната част на обществото ( в същата онази Америка), че прекаляват с либералните си критики рушат доверието в американската демокрация в страната и в света.

Либералите и консерваторите, ( като Роналд Рейгън, на когото лично дължите възможността сега да четете този текст в нашата вече доста по-свободна страна) се дебнат, но и се допълват.

В резултат на всичко това американската мечта обраства с нови и нови стотици милиони желаещи граждани на други държави да я постигнат.

За сравнение: руската евразийска мечта обраства с нови и нови стотици квадратни километра анексирани територии, а стремящите се да емигрират в Русия хора са единствено бивши светски поданици от разорените след сгромолясването на съветската империя азиатски колонии- тези нещастници от периферията на империята просто нямат друг избор.

Интересното е, че за американската привлекателност най-много допринасят именно скандалите около слабостите на американската демокрация. Обикновено ги вдигат либералните кръгове. Но вместо да разклатят американската привлекателност, те заздравяват доверието, че в Америка това наистина е възможно, а не е някакъв лицемерен водевил на позволената критика.

В скоби казано, поради лични причини , които ще обясня малко по-долу в текста, избирам да дам пример с „Ню Йорк таймс”.

Именно в този вестник, смятан ако не за най-влиятелния в света, то определено за първи претендент за това място ( по признание на мнозина, включително на конкуренцията), се появи тези дни най-яростната , най-разгромяващата критика срещу практиките на ЦРУ да прилага мъчения срещу заловени терористи- практики, разкрити от доклад на американска сенатска комисия. Съответно статията е преведена на десетки езици и обикаля с цитати нашия глобално възмутен от ЦРУ свят.

Това, да попитам без никаква ирония и съмнение в мотивацията на американския вестник, достатъчно ли е като предисловие за укрепване на доверието на четящите тези редове към „Ню Йорк таймс”?

Питам, защото екип на „Ню Йорк таймс” беше наскоро в България. Бях му домакин за час и половина, което измерено в „медийно време” е доста. Казах в дългия ни разговор неща, които читателите на ivo.bg познават добре. Просто спазих принципа си да говоря абсолютно едно и също в своите политически анализи без разлика от аудиторията. Дали ще пиша някому електронно писмо, ще сглобявам статия за ivo.bg или ще водя разговор с чужди дипломати, ще коментирам нещо от телевизионния екран, по телефона (смешно ми е да си представя да съм подслушван по тази причина!) или на улицата, провокиран от непознати, спазвам желязното си правило да не се нагаждам подмазвачески към събеседника и аудиторията.

Очаквам с интерес, дори и да не бъда цитиран, да прочета какво ще напишат от „Ню Йорк таймс” по темата, която ги интересуваше толкова много, че си бяха направили труда да потърсят моето мнение- не по телефона ( както и друг път ми се е случвало като техен коментатор), а лично.

Дано на онези в България, които сега препечатват „Ню Йорк таймс” по повод лошите практики на ЦРУ , изразявайки своето доверие към този колос на вестникарския либерализъм, да им бъде също толкова меродавно да научат през същия вторичен източник някои неща, за които пиша и говоря от години, но никога, никога, никога не биват цитирани от български политици и медии (ако изключим ехото в интернет).

А междувременно се опитвам да си представя какво ли си мисли някой Иван Иванич за руския еквивалент на ЦРУ, руската Дума като разследващ орган, за бълващия верноподаническа пропаганда официоз „Российская газета” или за онези снимки от мазетата за изтезания, публикувани в най-новата книга на Виктор Суворов „Крахът”.

Суворов е прави точно това, което върши сенатската комисия в САЩ и „Ню Йорк таймс”- опонира най-либерално на насилието, зверствата и безумията на системата в своята родина. Родината му обаче го е осъдила на смърт заради дързостта му на опонент и разобличител. Неговите разследвания са забранени в Русия, а той е принуден да се крие в чужбина.

Под една от снимките, за които споменах, пише лаконично, че сред инструментите, използвани за мъчения от съветските другари, е пилата. Използвана е за пилене на зъбите на жертвите в подземията- практика , за която споменава и Солженицин в „Архипелаг ГУЛАГ”. Ако не греша по памет, ставаше дума за едра пила, т.н. рашпила ( не знам дали не идва от „рашън”, щом е нещо едро). Съветските другари не си играят на дребно.

Едно от обясненията за бързо побеляващите коси на разпитваните от съветските специалисти затворници е честото им закопаване живи в ковчег и съответно разкопаване в последния момент- докато не си признаят всичко, което искат от тях.

Но да не се отклонявам от темата- тя не се концентрира ( поне в този текст) върху добре известният факт, че съветските зверства и многомилионните им жертви сред собствения народ са несравнимо повече от нещастията на чуждите терористи, измъчвани от ЦРУ. Друго е „интересно”- че и снимките, за които говоря, нямаше да ги има, ако зависеше от съветските другари, днешните руски господа(ри). Снимките са изложени на показ в Унгария, където съветският колониализъм беше победен все пак, но не и в родината на държавно практикувания тероризъм срещу собствения и поробените народи, прикриван с мълчанието на архивите от днешната руска държава.

Апропо, сред плячката на съветските окупатори безнадеждно пребивават и българските архиви, които и днес се пазят като строго секретна тайна в държавата, която не иска да се знае как и от кого конкретно България е превърната от горда страна, чиито народ се е опълчил дори на освободителите си в името на българската свобода само 7 години след руско-турската война, в безволев парцал за забърсване на следите от съветските колониални практики.

Как беше постигнато това тук ли? Ами така, с изпилване на зъбите, които се опитват да гризат петата колона и чрез ритуално погребване на нейните критици, оставени да си пищят безпомощно някъде във виртуалното пространство, откъдето гласовете им най-много да възбудят злорадството на някой трол.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител