Хърватия (2): Центърът на Дубровник

Средиземноморското пътешествие на Роси продължава към Хърватия – пристигнахме вече в Дубровник, а днес ще разгледаме центъра му

Приятно четене:

Хърватия

част втора

Дубровник

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

автор: Росица Йосифова

 

Центърът на Дубровник

Дубровник е под „венецианско”

в годините на четвъртия кръстоносен поход, когато латинците си създават империя с център Константинопол – от 1204 до 1258 година. Малко преди тази империя да бъде катурната от Михаил VIII Палеолог, градът отива под шапката на Хърватия, която уж е самостоятелна, но пък кралят ѝ е унгарец. Дубровник уж е в цялата тази хърватско-унгарска конфигурация, но на практика си е самостоятелна република цели четири века. В резултат на този статут си е имал и сенат. Членовете му – 45 на брой, били избирани сред благородническите семейства. Единадесет от тях упражнявали изпълнителна власт. Сред тези единадесет бил избиран един ректор, който управлявал в продължение на месец, без да напуска ректорския палат, освен по неотложна работа.

Детайли от колоните на ректорския палат. Ангелчета с пишки – дубровничани са определили пола на ангелите по този начин

 

Дубровничани не обичали монархията, свободата на личността им била най-важна, били сред първите, които отменили робството. Но преди всичко, както и Венеция, Дубровник търгувал. Градът разполагал с големи складове за жито, система от акведукти и кладенци. Това било изключително важно за корабите, които кръстосвали морето. Те спирали за прясна вода и за провизии именно в Дубровник.

И тук му е точното място да припомним, че видните дубровнишки търговци били облагодетелствани от нашия велик цар Иван Асен II, който след битката при Клокотница през 1230 година, издава следната грамота.

Дубровнишка грамота (оризмо) на цар Иван Асен II

Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и верни гости на царството ми, да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят, и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанската земя (Албания), или отиват в Солун – навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли пък им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата, или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царството ми.

+ Асен, цар на българите и гърците +

Източник: Wikipedia

 

В книга за родното село на баба ми и дядо ми – с. Габрово, Благоевградско, намирам следния текст: „През първата половина на XIII в. България търгувала главно с Дубровник. Износът и вносът ставали на сухо през Сърбия. За транспортиране на търговските стоки били в употреба кервани от мулета и коне. Тогава бил ползван пътят, служещ на римляните за военни цели, който минавал през Дубровник, Скопие, Щип, долината на р. Брегалница, седловината „Локвите” при Цръквинската бука, с. Габрово и оттам долината на Струма – при днешното с. Покровник…”¹

Такива ми ти работи по ония години. А сега да се върна на днешен

Дубровник, който миришеше на лавандула²

Туристическата страница на града съветва да се обиколят следните обекти: градските стени, порти, крепости и старото пристанище; улицата „Плака” («Placa”), позната още като «улицището» („Страдун”) и улица «Широка»; площад «Гундулич»; ректорския палат и двореца Спонца; фонтаните на Онофрио; колоната на Орландо и знаковите за града църкви – катедралата, «Св. Влас», «Св. Игнаций», «Св. Спас», доминиканския и францисканския манастир. Всичко това е на близко разстяние и се обикаля бързо. В интерес на истината нито преди, нито сега влязох в някоя от изброените величави сгради. А пък и с годините все повече се изчанчвам и тълпите народ все повече ми пречат и все повече искам да обикалям спокойни места. Впрочем концентрацията на вниманието ми отслабва драстично, когато наоколо е пълно с движещи се същества и обекти.

Улицата «Страдун» някога е представлявала водна разделителна линия между две селища. Пространството било запълнено с пръст в края на XI век и така се получило сливането им в едно. Оттам и непонятната за средновековието широчина на улицата, която наричали «Плака» (площад, гр.) или «Страдун» – «огромната улица» (от „страда” – улица, ит.). Павирането е направено през 1468 година. Двете «платна» се различават по посоката на паветата, които са монтирани като «рибена кост». По средата между платната е поставен друг вид камък – нещо като разделителна линия. Паветата са изтъркани от употреба, хлъзгави са, а понякога са и опасни.

 

Както отбелязах в началото на разказа, Дубровник беше само попътна спирка, затова не предвиждахме да се застояваме. Поснимахме в района около часовниковата кула и статуята на Орландо, после отидохме да площад „Гундулич”, откъдето се излъчваше мириса на лавандула. Ма много им ранна лавандулата на тези хора! Да не е от миналата година? Краят на юни още не е дошъл, а в Казанлък и в Прованс едва след средата на юли, та дори и през август ще я берат. През 2011 година България бие Франция по производство на лавандулово масло като произвежда около 45 тона. Франция произвежда по-малко от 30 тона през същата година. През 2014 година обаче българската продукция скача на близо 120 тона масло, с което счупва всички световни рекорди. Лавандула се отглежда в страните от Средиземноморието (в т.ч. Хърватия и по-специално остров Хвар), в Англия, Руската федерация, Австралия, САЩ, Канада, ЮАР, Танзания, западна Индия и пр.

Църквата „Св. Влах”. За изпълнението ѝ е поканен Марино Кропели, работил по църквата „св. Мавриций” във Венеция и автор на бароковите статуи в летните градини на Петербург. Свети Влас (Власий) Севастийски от Сивас (Турция) бил покровител на Република Рагуза, сега на Дубровник.

Church of Saint Blaise, 20000, Dubrovnik, Хърватска

 

Някак си в реда на нещата е да седнеш в някое кафене или кръчма, докато си на туристическа обиколка. Уж не си вървял много, а започваш да чувстваш умора. Дали пък лудницата наоколо не изморява повече от ходенето и гледането? Пихме по една напитка близо до катедралата. Сервитьорчето беше любезно и усмихнато, обслужи ни без да задава въпроси за платежоспособността ни. После се върнахме в началото на „Страдун” и стигнахме до францисканския манастир, големия фонтан на Онофрио (Онофрио дела Кава е строителят на градските фонтани), църквата «Свети Спас» и една от четирите порти на града – Пила. Дубровник изкушава с хубав сладолед и някъде около фонтана на Онофрио се яде сладолед.

 

„Свети Спас” е интересна църква поради факта, че е ползван дизайн на архитекта Мауро Кодуси или Кодучи от Венеция. Той изпълнил фасадата на „Св. Захария”, работил по „Санта Мария Формоза” и други църкви във Венеция, а освен всичко друго е автор на часовниковата кула на площада „Сан Марко”. Петар Андрийч (Petar Andrijic) от Корчула е майстор на по-скромното копие на венецианската „Св. Захария”. Подобни „копия” се откривали на остров Хвар и другаде в Хърватия.

 

Очаквайте продължението

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

¹ Село Габрово планинска обител – спомени на Петър Михайлов и други габровци за родното място. Благоевград, 2010. – бел.автора

²Смея да твърдя, че миризмата, която се носи над град е от едно дърво, цъфтящо с големи бели цветове, растящо по дворовете. Може и да е специален, неядлив вид портокал, но за последното не съм сигурен – бел.Ст.

 

 

Други разкази свързани с Дубровник – на картата:

Дубровник

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=52534

Свързани новини: