Говори Пловдив: ПОЛИТИКАТА КАТО ЖЕЛАНИЕ ЗА НЕВЪЗМОЖНОТО

12/15/14 08:57
(http://asenov2007.wordpress.com/)

Говори Пловдив: ПОЛИТИКАТА КАТО ЖЕЛАНИЕ ЗА НЕВЪЗМОЖНОТО

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Политиката, казват, е изкуство на възможното.
Обаче има страни, в които съвсем не е така. Там политиката обикновено е изкуство на развихрената фантазия, което най-често води обществото до блатото на реализираната глупост. Така де, доколкото една от спецификите в политическия занаят е, че, след като е надлежно съобщена на широката публика, и нереализираната глупост вече е реализирана.
В България напоследък имаме няколко живи примера за участници в онази класация за изкуството на подобни реализации, която отдавна си водя.
Високо в нея тези дни се издигна например здравният министър Петър Москов, който реши да изключи ромите и техните квартали от цялата система на българското спешно здравеопазване. Очевидно е твърде лесно да се направи – прас, министърът казва и, поне от гледна точка на здравеопазването, такива хора и квартали вече не съществуват.
Изведнъж си дадох сметка, че по метода на министър Москов в света може твърде бързо да настъпят мир и благоденствие, така че той да стане наистина прекрасно място за живеене. Достатъчно е само някой по-устат, реално овластен и реформаторски настроен пич да каже, че терористите от „Ислямска държава” не съществуват и те – щрак, Марийке на портрет – ще останат само лош спомен от ужасяващи телевизионни кадри.
Като гледам отстрани, това не ми се вижда толкова трудна работа.
Аз например съвсем скромно бих поискал да изчезнат всички автомобили от всички пренаселени с автомобили тротоари в България. Но кой знае, друг може да има по-големи мераци и да поиска например Путин…..е, не чак да изчезне от Кремъл, което би било трудно с оглед на огромната подкрепа, която има от тъй наречените „обикновени руснаци” – но все пак да се превърне в нормален, предвидим и мислещ с главата, а не да си е нагъл, агресивен лъжец и действащ според комплексите си политик.
Лошото е, че при леснината, с която изглежда да става цялата работа с мераците, всичко е възможно, включително обратните примери.
Възможно е например терористите от „Ислямска държава” да поискат онова, което и без това искат – да изчезне гнилият, християнски Запад, с неговите либерални закони и на тяхно място да въведат бурката и рязането на глави като основа за правото и всяка друга мъдрост.
Но да се върнем на министър Москов.
Според него ромските квартали няма да бъдат посещавани вече от спешните линейки, защото ромите, които живеят там, бият лекарите. „От 225 нападения над спешните екипи, 175 са в ромските квартали” – цитира той някаква, неясно от кого и как направена статистика.
А останалите 50 нападения къде и от кого са извършени, бе, г-н министър? На Луната от лунатиците? Или в България от българите? Аз не познавам човек, който да се е обадил на Спешна помощ и те да не са му скъсали нервите дотам, че поне да не си помисли за необходимостта да им хвърли един оздравителен бой. За сметка на това пък познавам човек, моята класна от гимназията, който си отиде, защото екипът занесе до нейния етаж празната бутилка с кислород и спешно се върна за пълната. Която също се оказа празна.
Тези например трябва ли да ги бием или не трябва?
Не разбрах също как според г-н министъра, ще се реши въпроса по обслужването на онези български, турски, арменски, еврейски и всякакви други семейства, които също живеят в рамките на махалите, на едро определяни като „ромски”. В границите на прочутия пловдивски квартал „Столипиново” например е такава пъстра черга от хора, че на министъра свят ще му се завие, докато намери начин да определи кой е достоен за посещение и кой – не.
Да, разбира се, всички сме съгласни, че лекарите не трябва да бъдат притеснявани, поне когато упражняват наистина благородната си професия. Напротив, трябва да срещат сътрудничество и подкрепа по всякакъв възможен начин от всички.
Само че си има средства и начини това да се случи. Като просто изтрием с гумичка даден квартал, от това проблемите на „Спешна помощ” няма да се решат, а ще се задълбочат. Да не говорим, че на министър Москов няма да му стигне целия бюджет на министерството, за да плати глобите, наложени по лавина дела в европейския съд в Страсбург. Ако изобщо ги плаща с тях, де, а не с пари, които допълнително се взимат от джоба на данъкоплатеца. Да не говорим, че обществото ни изведнъж ще се превърне в христоматиен пример за нарушаване на елементарни човешки права и уж споделени демократични принципи – от което доверието към България по света ще спадне дори под критичната точка, на която то се намира.
Всичко това и още много – само защото един министър говори, преди да мисли.
Но има и още велики кандидати за класацията ми. В българския парламент например има партия, която говори не преди, а без изобщо да мисли.
Тъй нареченият Патриотичен фронт тези дни се е захванал с изключително патриотична задача – след като рекетира за изместване на новините на турски от първа във втора програма на БНТ, сега започва да изнудва управлението на ГЕРБ и РБ да въведе задължително гласуване, при това още за местните избори през 2015-та година.
Писал съм го веднъж преди, но занапред ще го пиша всеки път, когато мина покрай темата – дори по времето на Живков в България нямаше задължително гласуване.
Да, разни комунистически, ченгеджийски и квартални ОФ-фактори идваха дори в къщи да те притесняват да отидеш да гласуваш, но по закон не беше задължително. Искам да кажа – дори комунистите се притесняваха от въвеждането на подобна простотия по нашите земи. А сегашните ни комунисти и ченгета не се притесняват изобщо.
Всички в България са наясно, пък и никой не го крие – идеята съществува, само за да може механично да се намали влиянието на ДПС в българския политически живот. Защото неговите твърди 7-8 процента от гласовете имат една тежест в Парламента, когато гласуват 50 на сто от избирателите, и друга, ако гласуват сто на сто.
Намаленото влияние на ДПС обаче е въпрос политически, а не математически. Промяната му трябва да се случи, като политиците от всички партии подобрят качеството на идеите, мисленето и публичните си изяви, а не с помощта на теслата, чука и майката. И ако българската политическа класа вече 25 години не знае как да се справи с проблема, не мога да разбера защо иска да ми го натресе на мен, като ми отнеме човешкото право на избор – дали изобщо да избирам или не.
Може пък наистина да не искам да гласувам, защото няма за кого. И тогава ще правя като по комунистическо време – безогледно ще зачерквам всичко в бюлетината. Ако изобщо отида все пак до урните, де.
Какво, с полиция ли ще ме закарат?
Светлите примери на демократични държави, в които такова задължително гласуване съществува, хич не са светли. Първо, забележете – нито една от тях никога не е била комунистическа, та да имат хората там толкова силна вътрешна съпротива срещу думата „задължително”. Второ – във всички тях задължителното гласуване е въпрос на историческа традиция, а не на съвременно решение. Трето – във всички тях средното образователно ниво на населението е далеч, далеч по-високо, отколкото в България.
Изведнъж обаче да засилиш тук поне два пъти дела на маргиналния вот, онзи, който гласува за Волен Сидеров само защото вика най-силно или за Никито Бареков – защото обещава най-много, си е истинско извращение. Вместо да поправи, това допълнително и страховито ще изкриви и без това твърде кривото българско политическо пространство.
И двата тези нагледни примера за велики политически идеи, които раждат идиотщина обаче, ряпа да ядат пред светлия мислител Сергей Наришкин, председател на руската Държавна дума. С други думи – шеф на руския парламент. Тоз` титан на титаниевата московска мисъл миналата седмица най-сериозно предложи НАТО да изключи САЩ от редиците си, за да покаже по този начин Европейският съюз, че е съюз самостоятелен, а не взима решенията си под американски диктат.
И на кого е длъжна Европа да докаже това? На Кремъл?
Абе, Сергей, абе, Наришкин!
Че то ако така лесно желаното се превръщаше в действителност, нали по дърветата щяха да растат бонбони и децата нямаше да ходят на училище, а на бонбонобер. Да не говорим, че най-красивите актриси и манекенки нямаше да могат изобщо да насмогнат на общомъжките мераци по света, освен ако не станат по-бързи от дядо Коледа и се научат да обслужват желаещите за милионни части от милисекундата.
О, Свещена простота…..Превърната в Пълна простотия…..
Само си представям обаче, след като председателят на Думата им мисли по този начин, какво ли е в главата на тъй наречения „обикновен руснак”.
Не бих искал да живея в подобна глава, със сигурност.
Пък и в много други.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com