Сицилия и Стромболи (1): Сиракуза, Етна и Таормина

С Домоседа ще отскочим до Стромболи и Етна в Сицилия. Да, и в самата Сицилия

Сицилия и Стромболи

Сиракуза, Етна и Таормина

На Кирил и Методий ядох конско. Месо. Може да го предложа на плебисцит да ни стане официална традиция. Така и така няма традиция какво точно трябва да се яде на този празник за разлика от други празници като Гергьовден и Никулден, за които има.

From Italy 2014: Sicily & Stromboli

Конското го предлагаха от една препечена от слънцето каравана-панинарница (разбирай – сандвичарница) на кръстовище без никаква милост от сенчица за димящия от жега асфалт в квартал с безлични квадратни жилищни блокчета и наднормено лично бетонно светлище между гръцкия театър, римския амфитеатър и фашисткия стадион. Където в «центъра на просветата», както би казал народният артист, бяха довели средношколски групи от цяла Италия да си обогатят общата култура. А те всички до един се бяха струпали на сергията на амбулантния търговец с неопредeлен афроазиатски произход за разноцветни калъфки за джобни телефони. В сициалинския град

Сиракуза

От античните архитектурни образци гръцкият театър е най-добре съхраненият и до ден днешен на него се поставят класически пиеси и опери през лятото. Отделно е богатата, методично събирана, с търпение и (много!) въображение реставрирана и педантично класифицирана по витринки в дух на старата музейна школа колекция от глинени чирепчета, цели вазички и мраморни части от идеализирани в атлетичен дух човешки тела на археологическия музей. Включително цяла гемия празни амфори, извадени от това, което са нарекли гроб на Архимед. А как са познали гроба точно на Архимед в некропола от негово време, което покрива период от няколко века, ако не и хилядолетия? Предполагам, че е бил оформен като вана за къпане. Зачитам си го за отметнат по проекта «Гроботърсачество на физици и математици». След Анри Поанкаре в парижкото гробище Монпарнас преди седмица.

Модерната църковна архитектура, по-точно – архитектура от средата на втората половина на XX век, е представена с най-видния (разбирай – видимия) бетонен колос (разбирай – конус) в континенталната част на града – светилището на Богородица Сълзлива, издигнат в памет на трижди повторилото се Чудо на Просълзяването на гипсовата фигура на Богородица в спалнята на семейство Янусо през агуст 1953-та («Хладното лято на 53-та», руски перестроечен филм на Александър Прошкин без никаква връзка с Богородица). И сега, ако си се отегчил от готически и барокови форми или изобщо никога не са ти допадали, но те е страх или срам да си смениш религията, тук ти се дава избор за същото духовно-културно преживяване в различна геометрично-естетична среда

Барокът в сициланската си разновидност царства в Стария град на Сиракуза – Ортиджа. Той, разбира се, е стар само от съвременна гледна точка, защото е с поне хилядолетие архитектурно по-млад от класическия град, затворен в археологическия парк отвъд светилището. Катедралният площад е бижуто

Можеш (или да речем, че аз мога) цял следобед и вечер да си седиш и да се любуваш и на фасадите на църквите и палацата, и на шарения свят, дефилиращ покрай тях. Включително и шарени сватби между бяло и черно. И да си намираш изненади.

Катедралата, например, не е 100% барок. Изградили са я точно върху античния храм, без даже да разместят колоните, а ползвайки ги директно за носещи елементи. Значи и под стария град е имало оше по-стар! Има даже еврейското гето, «жидотеката», в което не намираш нищо еврейско, нито дори помен от синагога, вероятно заради някои демографски катаклизми в историята на Европа през XX век. А шаренийка има и във водата между яхтите, предимно бели и сребристи. Не знам кога ли ще дойде модата на ярко оцветените като алени ферарита и жълти ламборгинита яхти, но си представям, че ще тръгне точно от Италия. На тоя етап младежи с алени и жълти каяци играеха турнир по каяк-поло между мостовете в Сиракуза, а кибиците лижеха още по-разноцветни сладоледи. На италианците, се потвърждава, че им е страст джелатото. И някак си не им се отразява на фигурите.

Бяхме се застигнали предишния ден на летище Катания с полети на популярна нискоразходна авиокомпания. Кой от Лондон, кой от Париж. Докато вземем фиатчето под наем, станало обед. А сега на къде? За първа разузнавателна спирка в посока вулкана Етна избрах

село Заферана Етнеа

от южната страна, на средата на пътя към хижата, от която според картата и книгата нагоре има някакъв лифт.

В селото очаквах да гъмжи от агенции за планински туризъм. Нищо! Само двама чичковци държат на площада отворен дървен павилион като за греяно вино по Коледа в Алпите. С тази разлика, че не е Коледа, и не е студено, ами най-обратното на студено. И изобщо не ти е до греяно вино. Предложиха да се включим в пешеходната групичка на техен приятел до новия, оформил се 2002-ра, кратер. И ни обясниха за работното време на лифта, ако искаме да се качим по-нагоре.

намерихме една глуха народна пицария,

в която пици нямаше, но пък имаше фокачи, които са все едно пица lite. Всъщност не са и лайт, защото и двамата не се справихме с по цяла. Впоследствие апетитът ни щеше да се разработи, а и щяхме да умозаключим, че на някои места не си играят да напалват пещта за пици преди вечеря. Лифта го хванахме (скиорски формат кабинка) до 2500 м, но за екскурзия с планински рейс нагоре не остана работно време, та пропуснахме да се качим докъм 2900, докъдето беше отворен за туристи вулканът в момента.

Рейсовете – те са нещо като пътнически ратраци, но на колела с много високо окчаване – през това време щъкаха нагоре-надолу абсолютно празни, от което ни навя някакво подозрение, че и в Сицилия има да се отчита дейност за усвояване средства по регионални евро програми. А вулканичната прах не се харесва на всеки като грунд за пешеходни преходи. Особено, ако не си екипиран с вулканоустойчиво облекло (разбирай – в тъмни земни тонове, че да носи на прах). Аз бях. Първа среща със сицилиански вулкан – fail!

Тук се намесва народът и припомня мъдростта си «Всяко зло за добро». Вместо с бели маратонки по ръба на кратера обиколихме вулкана с кола по западния контур през низ исторически градчета, останали извън туристичекия хоризонт, все едно че са на обратната страна на Луната. За сладолед и първи изпит по сицилиански шофьорски нрави на тесноградско движение избрахме

Адрано

Толкова затънтено градче, че даже нямаха сладолед във фунийка. И това – в Италия! Само заводски на клечка от глобална марка. Квадратен нормански замък обаче си имат.

В следващото – Бронте – не влязохме да проверим замъците и сладоледите от близо, но хванахме гледката към целия град от пътя в най-добрия час на деня. След което покрихме и най-спокойния и същевременно живописен сектор от етнооколовръстното шосе

From Italy 2014: Sicily & Stromboli

Преди да се отклоним на североизток за търсене на подслон в града с още по-голям древногръцки театър, този – с гледка към Етна,

Таормина

Нещата се уредиха по-добре и от най-добрите прогнози. Реших да пробвам класическия созополски начин на търсене на квартири след залез слънце с тропане на врати. Но вместо към морската махала Мацаро, пропуснах един разклон, и пътят ни качи без право на отклонение горе, на скалното плато в центъра. На градче, което има вид да е Монакото на Сицилия и да не страда от липса на търсене на легловата му база даже извън сезона.

А ние, не само че намерихме спартанско, но чисто и уютно хотелче на цената на фъстъка, ами хазяинът ни посочи неуловимо от градската полиция място за паркиране точно пред входа. Иначе трябваше да оставяме колата на свръхплатен паркинг някъде в ниското и да блъскаме с раници по баира. Уловката беше, че трябваше да се изманеврира колата точно между два паркирани напреки на улицата мотопеда клас Vespa, оставящи около 5 см разстояние до броните. Мотопедите логично се оказаха на хазяина и на комшията, които и двамата ни наблюдаваха ехидно от тротоара и си ги отместиха веднага … след успешния края на маневрата

С колата обикаляхме още барокови градове, забелязани от Юнеско. Но съм отвикнал да карам в условия на пожелателно отношение към сигналите на светофарите. В Сицилия ти свирят да караш на червено, даже и ако точно до светофара седи на гюме полицейска кола. В Италия има поне 4 различни униформени полицейски служби, които да внимават да се държиш прилично, но тук наистина нито една от тях не обръща внимание точно на такива дреболии. На следващия път през същото кръстовище пред гробището (съвременния некропол на Сиракуза), бях готов аз да бибипна на някакви заблудени туристи-далтонисти с милански номера, чакащи да им светне зелено. Разгледахме

Ното и Модика,

но за Рагуза не ни стигнаха силите. Макар и да минахме оттам, но само през долния център. А интересното било гледката от горния. В Ното се разхождахме сутринта със свежи откъм възприятия умове.

Целият център е едностилно бароков, защото е граден по едно и също време след разрушително земетресение през 1693. Куполът на катедралата впоследствие се е срутил и без земетресение през 1990-те, но е възстановен съвсем наскоро. Ние се тревожим, че руснаците анексирали Крим, пък те отколе били анексирали и Сицилия. Панславянски трикольори и транспаранти „Casa Russia“ красят главната улица.

Докато Ното кипеше от живот (поне по главнта улица),

Модика

ни посрещна пуста като след неутронна бомбардировка. Обяснението, че е превалило пладне, и че вече е неделя следобед насред традиционалистка по въпросите на сиестата Сицилия, може би е само половината обяснение. А другата половина – че Модика е малко по-далече и малко по-непознато. Все пак намерихме в една задна уличка със затворени магазини (предполагаемо отворени в делничен ден) много добра пицария и отметнахме точката «пица с аншоа» от програмата

From Italy 2014: Sicily & Stromboli

И продължихме към морето, за да се разнообразим от пренасищане с барок. В Марина ди Рагуза на Средиземно море. Уточнявам, защото

Сицилия е остров на три морета

Тъкмо беше излязъл вятър и вдигнал вълна. Но нямахме време да седим и да съзерцаваме. Проблемът е, че на мен в Сицилия ми харесва всичко – и барокови църкви, и ветровити плажове, и прашни вулкани, и морски градчета, в които няма нищо обективно за харесване. А ми харесват и усмивките на персонала в кварталната панинарница, в която предишната вечер гледахме на крак с по бира Морети в ръка финала на Шампионската лига, към който нямаше никакъв интерес по туристическите заведения в Ортиджа. Нищо, че се играеше в Италия. Бяха ни запомнили и ни се усмихнаха другарски, като минахме покрай тях. Даже без да се отибваме, защото си бяхме избрали един бар в тясна уличка зад катедралата, в който към чаша кехлибарена бира ти се полага цял бюфет неустоими антипасти, предимно патладжанени.

Очаквайте продължението

Разказът и снимките са със запазени права

Други разкази свързани с Сицилия – на картата: