Ако собственик на рекламна агенция има собственост в телевизия, преди  заличаването на ограничението  – ако не друго – той  трудно можеше да легализира доходи, получени от сделка с дялове в тази телевизия. След заличаване на ограничението можеше. Така и стана.

Нещо повече -

регулаторът КРС още по времето на Станишев, но все под председателството на   сегашния председател Божков, раздаде честоти без конкурс на основание на критерий обем реклама. Ирена Кръстева и Красимир Гергов взеха 80 на сто от въпросните честоти.  ВАС потвърди това решение. Но какво толкова, ВАС  потвърди и решението за мултиплексите, преди да се включи ЕК.

Нещо повече -

пийпълметрията се смята дълго време за свързана и контролирана.

Нещо повече -

по случайно съвпадение  точно сега  КЗК започва производство за оценка на ограничението на рекламата в обществените медии – дали е необходимо и пропорционално.

С Решение 1500 на Комисията за защита на конкуренцията от 5 декември 2014 г. се образува дело с предмет застъпничество за конкуренцията.

КЗК се самосезира на основание на чл.38, ал.1, т.1  за извършване на оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба на общото времетраене на рекламата в БНТ и БНР, в т.ч. чл. 90, ал. 1, ал. 2 и 3 от ЗРТ).

По директива телевизиите имат право на до 288 минути на денонощие, а  за  БНТ има ограничение 15 минути на денонощие и 4 минути на час, от които може да използва до една трета между 19 и 22 ч. Ще се изследва дали БНТ не е поставена в неравностойно конкурентно положение спрямо другите телевизии. Същото за БНР.

КЗК приема, че във връзка със сигнал “възниква необходимостта от задълбочена оценка относно съответствието с правилата на конкуренцията на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията (чл. 90, ал. 1, ал. 2 и 3), предвидвиждащи ограничения по отношение на рекламното време в БНТ и БНР. В този контекст са налице основания да бъде образувано производство за застъпничество за конкуренцията по чл. 28, т. 2 от ЗЗК, в рамките на което да бъдат оценени конкретните мотиви и специфичните цели на разглежданата правна уредба, като се прецени дали от нея възникват ограничения за конкуренцията, както и дали и доколко тези ограничения са необходими и пропорционални на поставените специфични цели. В хода на проучването следва да бъдат взети предвид и източниците на европейското право на конкуренцията, регламентиращи статута и характера на дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, но така също и практиката в другите държави членки на ЕС. Следва да се подчертае, че с оглед спецификата на дейността на обществените радио- и телевизионни оператори е възможно посочените първоначално констатирани ограничения да са обосновани и оправдани предвид защитата на определени обществени интереси, гарантирани от държавата.”

• Интересът на автора на сигнала Българска асоциация на рекламодателите, БАР е разбираем. Още стотици минути реклама на денонощие в обществените медии. Какви са ефектите за търговските медии, тяхното финансиране и плурализма  не е работа на БАР.
• БНТ вече беше искала изменение на закона за 12 минути на час реклама. През 2006 с поправка в ЗРТ, обявена за техническа грешка и отменена по-късно, БНТ дори беше получила за кратко време по законов ред тези 12 минути. (Макар че друг път ръководството на БНТ е заявявало, че би приело и пълна забрана за реклама, стига да е осигурено устойчиво финансиране.)
• Секторът на рекламата с радост ще приветства каквото и да е увеличение в БНТ, рекламният бизнес винаги е имал интерес към БНТ, преди 10 години един генерален директор си отиде предсрочно по тази причина.

Три интереса в една посока.

Аудиторията я няма на картата на интересите, или поне горният обзор не съдържа такива данни.

Има  решение на КЗК от 2005 г. , преди близо десет години, по искане на РГ Политика в културата и аудиовизията, на базата на предоставен анализ на източниците за финансиране –  в решението ограниченото времетраене на рекламата не се поставя под съмнение.

Да прави оценка дали ограничението за реклама е необходимо и пропорционално  означава конкурентният регулатор да се произнася и по законодателния избор каква да е пропорцията на различните източници на финансиране в България. Картината на съотношенията в държавите е  известна:  става дума за обществена услуга, всяка държава е избрала собствен модел за компенсиране, изборът е некоординирана зона, националните условия са различни, комбинацията от източници също, има държави от ЕС  с повече реклама, има и без.

Как  точно ще се оценява необходимост и пропорционалност на ограничението за реклама – остава да видим.

Източник ЕСРТ

• ЗРТ: Станишев така, и Борисов така 
• Има ли шанс за прозрачността на медийната собственост
• Каква е основната цел на медийния закон
• За медийния закон отвъд еклектиката
• Пак за състоянието на медиите