12/17/14 12:30
(http://ivo.bg/)

Носталгично бдение в днешното ни телевидение

Носталгици по НРБ да бъдат вкарани в едно реалити с всички екстри от онова време

Иво Инджев ⋅ септември 17, 2013

„Изненадващо се оказва, че почти 20% от младите хора в България мечтаят да живеят по времето на Тодор Живков. Това сочи изследване на Националния център за изследване на общественото мнение, проведено през юни тази година.
18% от младежите споделят, че животът по времето на социализма е бил много по-добър и предпочитат да живеят тогава.
В проучването, посветено на образователни практики за изучаване на комунистическия режим, са участвали българи на възраст между 15 и 35 години от цялата страна.
Там се посочва, че за остров Белене не са чували 40 на сто от анкетираните.
Според данните от проучването, 42 на сто от младите българи до 35 години не знаят, че Хитлер и Сталин са диктатори.
Повече от половината не знаят какво е Освиенцим и не свързват с нищо конкретно Холокоста.
Абсолютно непознат за 85% от участниците в анкетата е и полският профсъюз „Солидарност”.”

Понеже реалити програмите са адски модни напоследък у нас, имам предложение: да бъдат вкарани няколко от замечтаните по светлото минало младежи в една възстановка и да бъде заснет ентусиазмът им. За целта ще бъде достатъчно да ги поставят при следните условия:

Победителите в реалити формата да бъдат пращани за награда на обмяна на опит с другарите и другарките от Северна Корея с цел запознанство с истинския комунизъм, от който нещастните днешни българчета са така вероломно лишени.

И никакво заплащане- истинският комсомолец не трябва да ламти за пари!”

 

Припомням ( със съкращения, оригиналът е в архива на блога) отново това свое предложение от 17 септември миналата година, както и фактът, че година по-късно бях поканен да участвам в осъществяването на тази идея във „ВИП Брадър”. Предсказуемо ( за всеки , който малко ме познава), естествено не приех.

Подозирам, че са ме поканили, за да не претендирам, че съм измислил закачката, а не са ме уважили с предложение да консумирам собствената хрумка. Защото темата на въпросния „ВИП Брадър” се оказа някаква пародия на онова, което предлагах в саркастичната си публикация година по-рано.

Знам, че и да се закълна, пак ще има убедени в обратното, но наистина не съм гледал нито един епизод от въпросното реалити. Освен че нямам време за губене и не си падам по грозни сценки, скандали, сълзливо-сополиви коктейли, интриги и воайорското им проследяване, преди всичко не понасям унижението. Представете си- и чуждото, както и своето. А участието в това (само)разголване от сърце и по заповед е някакви човешки същества ( с претенция за собствена важност дори в този случай) да се откажат срещу някакви пачки от суверенитета върху своя живот за кеф на простолюдието (извинете, но това е посланието- прости сте и на това разчитаме рейтинга да привлече реклами!).

 

И все пак научих великата новина, че в един от вариантите на воайорското реалити е спечелил произведеният в телевизионна звезда внук на Тодор Живков. Няма как да е спечелил по някаква ( неясна за мен) система за изразяване на зрителска подкрепа, без наистина да станал мил и драг на драгия зрител.

 

Обещавам да не раздавам оценки за начина на Тодор Славков да влюби в себе си аудиторията чрез пиянски сцени до припадък и с дебилно смъкване на гащите ( било по сценарий, твърдят някакви заглавия по сайтовете в интернет).

 

Но не мога да не репликирам интересния факт, че вместо да бъде иронизиран „соца” ( както все по-щадящо и мило напоследък бива обобщавана комунистическата диктатура), идеята (ми) в крайна сметка се изроди до негова възхвала чрез символиката на лицето със свалените гащи, което се плези ( дори не с езика си, а с друго нещо) в лицето на всички, които смятат, че осъденият със закон режим на дядо му не бива да бъде рекламиран като нещо готино и достойно за подражание ( със смъкнати гащи на публично място).

 

Излиза, че внукът на Живков е сбъднал в лично качество на онези 20 процента от младите, които си падали по непознатия им лично режим на дядо му. Ако към младите добавите и старите, които вероятно трябва да са повече от младите носталгици по неизвестното, изненада от победата на най-просташки представилия се между всички май няма.

 

Но какво да се чудим: случило се е същото, което сътвори нахалството на „културния министър” Вежди Рашидов. Той беше обещал да създаде музей на тоталитарното изкуство, но си смъкна министерските гащи и ни се изплези, като на своя глава реши да го назове Музей на социалистическото изкуство. Тодор Живков би му ръкопляскал за рекламното преобразяване на идея, която не би трябвало да бъде омесена с нечистоплътни ръце и поднесена като благодарствена погача за едно минало, което си заслужаваше критичния прочит, но беше опаковано и продадено на поколенията в целофана на Рашидов. Отваряш целофана и вътре- Рашидов!

 

Та така се получи и с реалитито. Нали за това е реалити- да ни съобщи факта, че носталгията по заклеймения със закон комунистически режим не е параноично видение, а самата реалност със свалени гащи, показвана от днешното ни телевидение.

 

Аз ли им се криво изразих, като предложих носталгици по онова време да бъдат вкарани в реалити шоу, те ли криво ме разбраха, но резултатът е, че носталгиците си излъчиха най-представителния възможен победител в състезанието по простащина.

 

А по повод плезенето със свалени гащи ( видяхме и нашия герой Пулев да се плези след сваления гард на грозната реалност, че яде бой пред целия свят), все пак трябва да различаваме все пак езика на плезенето. Едно е да се плези Айнщайн, който е гений, друго са комплексите на нашите разплезени и разглезени деца на „соца”. Но кой да им обясни разликата между необикновения гений и обикновения Ганьо!

 

 

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване