2014 – ГОДИНА НА ИЗНЕНАДИТЕ, КОИТО ПРОДЪЛЖАВАТ /част първа/

12/19/14 08:45
(http://asenov2007.wordpress.com/)

2014 – ГОДИНА НА ИЗНЕНАДИТЕ, КОИТО ПРОДЪЛЖАВАТ /част първа/

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Избори за европейски и български парламент, създаване на странни мнозинства и смяна на две правителства, руска агресия срещу Украйна и информационна война срещу България, колебания, въпроси и натиск за „Южен поток” – това са основните събития от отиващата си 2014 година, които тази и следващата седмица ще коментираме с Пламен Асенов.

- Пламен, в края на миналата година те попитах как би определил 2013-та, ако трябва да го направиш с една дума и ти каза – наглост. Каква е думата ти за 2014-та?

- Наглост пак си е добро определение, Фили, но този път е по-добре то да се използва не толкова спрямо българската действителност, колкото по отношение на поведението на Русия. Ще обсъдим по-подробно и руската тема, защото тя изскача буквално изпод всеки български камък, който човек повдигне. Но нека първо кажа, че според мен има една друга дума, която по-добре обобщава цялостната ситуация в България през отиващата си година, затова и приляга повече. Това е думата „изненада”.

- Можем ли да сложим тогава думата на везните и да кажем – повече хубави или повече лоши бяха изненадите?

- Страхувам се, че не, Фили. Поне аз не се наемам да определя в качествено отношение какво преобладава сред водещите политически събития през 2014-та. Те не само са прекалено много и трудно сравними едно с друго, ами и техните ефекти са многопосочни, нееднозначни и се реализират в различни времеви периоди, тоест, не подлежат на обективна преценка.

- Добре, тогава да ги разгледаме последователно и всеки от слушателите да прецени сам. Коя за теб беше първата важна изненада през 2014-та година?

- Това, че гражданското общество в България, което месеци наред протестираше срещу марионетния кабинет на Пламен Орешарски, не успя не само да постигне целта си и да го свали, а и заглъхна доста безславно. То остана разкъсано и не роди нищо. Да, признавам, това безплодие на протеста ме изненада – макар повече на психологическо, отколкото на разумно ниво. Още след първите дни разумът ми знаеше и аз споделях в анализите си, че би било добре, но надали този протест ще роди новата дясна политическа алтернатива, която беше и продължава да е необходима на България. Но чисто човешкото ми чувство таеше надежда и шепнеше, че може пък и да стане, какви ли не по-големи чудеса сме виждали…..Е, не стана. Протестът затихна и правителството на Орешарски продължи да управлява, като за няколко месеца дори изглеждаше, че все по-здраво се закрепва във властта.

- Да, на моменти изглеждаше, че то може да изкара дори пълен мандат, въпреки че се крепеше на едно съвършено невъзможно според политическата логика мнозинство…..

- Така е, Фили, това мнозинство включваше БСП и ДПС като основни коалиционни партньори, плюс Атака като присъдружна формация, която крепи управлението в най-важните моменти, въпреки че формално не участва в него. Тази нова тройна коалиция беше определяна по много начини, но аз и казвах етно-национал-социалистическа. Мисля, че това доста добре отразява нейния политически профил и веднага дава представа както за противоречията вътре в нея, така и за бедите, които може да докара тя на българското общество. Така че не само заради надеждата си в протеста, но и заради характера на самото управление, бях изненадан от факта, че то се задържа толкова дълго на власт, практически – повече от година. Следващата ми изненада дойде отвън, Фили, но тя беше изненада за целия свят. Имам предвид месеците февруари-март – началото на руската агресия в Украйна, откъсването на Крим в създадената суматоха и стартиралата паралелно с това мащабна информационна война, която Русия поведе буквално срещу целия свят. И която много здраво се усети в България.

- Пламен, темата за Русия няма ли да я разгледаме специално?

- Мисля, че е по-добре, Фили, да я вплетем в разговора си за българските събития, така може би по-ясно ще се откроят нейните ефекти. Руската агресия в Украйна вдъхна самочувствие на тукашните доста омърлушени дотогава представители на руската пета колона, сред които се нареждаха и трите партии от управлението. Неслучайно един депутат от БСП излезе и каза публично, че поздравява всички православни българи с поредната победа на руското оръжие в Крим. На подобни глупости в онзи период се преситихме, Фили. Но по-важни бяха сериозните въпроси, които ставащото повдигна. Как България, която не е известна с гъвкавата си политика, ще се приспособи към очевидната промяна на ситуацията в региона, донесла повече напрежение и несигурност? Как ще се справим с негативните икономически ефекти, които, малко или много, съществуват във връзка с наложените от ЕС санкции срещу Русия? От трета страна пък се извиси може би най-важният въпрос – какво ще стане с цивилизационния избор на България. Дали при случващото се в Украйна и последвалото го постепенно връщане на света към времената на Студената война, Русия няма да хвърли още малко ресурс, за да откъсне окончателно България от нейната европейска и евроатлантическа ориентация?

- Имаше такива опасения, да, но те изчезнаха ли докрай с последвалите развития?

- Не съвсем, Фили, но в някаква степен все пак нещата се поуталожиха, страховете тук вече не са така остри. И това е, защото разположението на силите както в България, така и в Европа, а и в целия свят, вече далеч не същото като през март 2014-та. Тогава Путин правеше каквото си иска, а Западът го гледаше с отворена уста и не вярваше на широко затворените си очи. Сега вече той позагуби ритъм, започна реално да усеща негативните последици от своите действия и, макар все още да не е изтървал напълно инициативата, обратът вероятно ще настъпи скоро. В България обаче, поне частично, такъв обрат настъпи по време на изборите за Европейски парламент през май. Те бяха разглеждани като ключови в две отношения – дали ще затвърдят стабилизацията на левицата във властта и дали България ще запази европейското си членство или ще се запише в Евразийския съюз на Путин. Е, отговорът е, че, за изненада на всички, през май левицата загуби сериозни позиции, а това позволи веднага да се повдигне въпроса за нови избори. С други думи, на този европейски вот българските граждани, ако не друго, то поне потвърдиха своя правилен цивилизационен избор.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com