Часовник с портокалов механизъм

Не казвам, че темата за цените, скъпотията и беднотията не трябва да се разработва от българските медии, но си признавам, че в тази навалица не обичам да се бутам. Констатациите, според които само храната ще спаси човечеството от глад, не са ми по вкуса.

В последния ден на година обаче видях в кварталния магазин, че килограм портокали струва 29 стотинки, далеч по евтино от родните ябълки например. Което щеше да е уханен пример за европейското заробване на България, ако портокалите растяха в Германия.

И като ме налегнаха едни новогодишни, стародавни спомени…

Каквото и да ви разправят, в случай ,че не знаете от личен опит, не вярвайте на манипулациите, според които сме имали тежко минало в НРБ. Аз поне не помня новогодишна реч, в която отиващата си година да е била определяна като тежка, а бъдещето да е начертано като нещо друго, освен като „още по-добро”. т.е. и настоящето ни винаги ще да е било отлично.

Настървението, с което празнувахме края на старата и надеждата, която носеше новата година, могат да се изтълкуват с днешна дата като вид съпротива срещу действителността и неосъзнат порив за промяна. Но подобни мисли никой, никога и под никаква форма не споделяше публично.

Пък и кой ти мисли с такива възвишени ( и опасни за споделяне на глас) категории, когато се водеше битка на живот и смърт за парче салам, някакъв зеленчук от „скъпия магазин” ( в София) или за кило банани, портокали или мандарини ( постигането на „голям шлем” от трите вида скъпоценни дарове на чуждата природа не беше по силите на всеки).

От малък, преди да схвана случайния каламбур, се чудех защо да има полски цветя, а не чешки. Питах се обаче дали е случайно, че празнуваме Октомврийската революция през ноември и казваме ЕсЕсЕсЕр, след като в българската азбука няма буквата „ес”, нито пък „ер”.

По аналогия недоумявах, какво му е лошото да бъдеш „бананова република”. А защо не и портокалова? Да ядеш портокали до насита, а не само до 1 януари и до изчерпване на количествата , осигурени по Нова година у дома, беше една от детските ми мечти. Поне тя ми се сбъдна.

Когато пораснах разбрах, че да отглеждаш предимно банани заради кефа на експлоататорите от Америка е заробващо, но да отглеждаш чушки в името на вечната дружба с ЕсЕсЕсЕр е интернационален дълг на НеРеБе.

Но така и отказвах да разбера защо нашите приятели от топлите страни, които така ревностно подкрепяхме в ООН срещу колониализма, не ни затрупат с банани и портокали от едната солидарност. Виетнамците например ни се отплащаха за безрезервната помощ във войната срещу американския империализъм с нещо, което роди ( без майтап! ) въпроса в сладкарницата” имате ли кафе или е виетнамско”?

Вече като напълно възрастен дори още повече се усъмних в справедливостта на живота заради следния факт: пращахме им бронетранспортьори целогодишно, а те ни снабдяваха с по-малко от един банан и портокал на глава от населението (ни) на годишна база.

На всичко отгоре, когато теглихме чертата през 1989 г., се оказа, че те са изяли на зелено безвъзвратно стотици наши бронетранспортьори и никога няма да ни ги изплатят. Докато ние тепърва щяхме да откриваме в достъпни за масова консумация количества тяхната екваториално – тропическа продукция в условията на галопиращата човеконенавистна пазарна икономика.

Може би този неравен бартер е част от обяснението за ужасната истина за профуканите от държавата пенсионни фондове (за втори път след „революцията” от 1944 г.), събирани от поколения- откритие, с което осъмнахме в началото на 1990-та година?

И защо за този планиран демографски удар на плановото стопанство над българските пенсионери нямаше Народен съд? Ако имаше, трябваше доста смъртни присъди да се издадат над плановиците на геронтогеноцида. Тогава „еврогейският” съюз още не ни беше притиснал да отменим смъртното наказание, нали. Така днес , при вихрещия се реваншизъм на носталгиците по НеРеБе, щяхме да имаме нови, съвсем пресни мъченици на борбата срещу капитализма.

Възходът към който вървяхме беше „непрестанен”. Поради това не преставахме да се възхищаваме от заобикалящата ни действителност, каквато ни я показваха.

В онази действителност, каквато ни я преразказваха, нямаше катастрофи. И как да има? На принципа на Сталин: „няма коли, няма катастрофи”.

Впрочем, както и друг път съм отбелязвал, катастрофите в София като че ли нарочно се случваха под прозорците ми на кръстовището на бул. „Волгоград” и улица „Искър” в София. Този документален филм на ужасите обаче не се отбелязваше като новина- може би защото беше рутина?

Нямаше и убийства. Разправата с тояги в лагера „Слънчев ден” край Ловеч, където по норматив са били убивани дневно определен брой концлагеристи, не се брои, защото е бил „справедливо възмездие” ( за разказан виц срещу властта например).

Главният виновник за тази убийствена справедливост се оказа циганинът Шахо. Българинът Тато се размина за този уникален, единствен по рода си в Европа след смъртта на Сталин концлагер, само с едно дърпане на ушите и на тяхното разтриване от човека, който се отърка в него, обяви го за свой пример и днес ни управлява като съвременно правешко копи(л)е на онзи оригинал, чийто паметник отново е на пиедестал в родния му Правец.

И природни бедствия нямаше, освен ако нямаше как да бъдат премълчани последиците от тях.

Нямаше например заразяване с радиация. Имаше злонамерени слухове за някакъв измислен от злостната западна пропаганда облак от Чернобил.

Нямането, както се вижда, беше основна характеристика във виртуалната ( много преди интернет) и визуалната ни действителност. На фона на грандиозния фокус с нямането, представяно като имАне, споменаването на някакви си портокали, сигурен съм, ще бъде обявено за злонамерено връщане на часовника към времето, когато тиктакаше всеобщото щастие.

Впрочем, в една годишна класация сме се изкачили през 2014 г. пред Гърция по усещане за нещастие. Изпреварили сме с едно стъпало страната на маслините, каквито също нямаше в НеРеБе („юруш на маслините” беше израз, който иронизираше гражданската война в магазините, която се разразяваше ако са „пуснали” тази рядка стока).

Явно имаме напредък поне на принципа, че на съседите им е по-зле или поне те така си мислят. Ще ги видим на изборите, които им се очертават през 2015 г., а и ние май отново ще премерим сили със себе си.

А дотогава часовникът с портокалов механизъм, имплантиран в мнозина от нас, ще си цъка. Никакви евтини портокали не могат да ни убедят, че портокалът в капана на демокрацията е (почти) безплатен, когато на кантара надделяват ужасите на декемврийските виелици в условията на демокрацията, за която са характерни също поледиците, високите цени на всичко (освен на портокалите) и чернокожата престъпност по селата, балансирана расово от (де)белокожи кражби за милиарди в градовете.

P.S. Всяка прилика с един филм не е случайна:

„Портокал с часовников механизъм“ (на английски: A Clockwork Orange) е филм от 1971 година на режисъора Стенли Кубрик по едноименния роман от 1962 г. на Антъни Бърджес. Филмът има елементи на фантастика, комедия, драма и трилър. Главната роля се изпълнява от известния актьор Малкълм Макдауъл. Филмът се смята за един от шедьоврите на века.

Филмът разказва за Алекс ДеЛарж и неговата садистична банда, занимаваща се с грабежи, убийства, изнасилвания и мъчения, в света на една тоталитарна държава. Най-накрая Алекс е заловен и е „превъзпитан“ чрез поредица от извратени филми. Само че за новия Алекс няма място в неговата страна. Накрая той отново възвръща инстинктите си на садистичен маниак и филмът свършва с неговата фантазия как изнасилва една жена.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител