Едни от най-хубавите спомени от студентските години съм запазил за съботните вечери в някогашния Mega Bowling в Студентски град, когато в едно ъгълче можеше да видиш и послушаш на живо някои от най-готините български групи - Остава, Мастило, P.I.F. О, да, P.I.F. Няма да крия, че още оттогава лично за мен това е най-добрата (все още съществуваща) група... във всяко едно музикално отношение. А за онези малки концерти се замислих тези дни отново и реших да проверя какво е усещането... близо 10 години по-късно. 

На 16 януари P.I.F. имаха участие в клуб MAZE в София. Нямах никаква представа какво да очаквам. За толкова време хората се променят, та какво остава за нещата, които почти си идеализирал в спомените си! Първото нещо, което ми направи впечатление, беше истинското нетърпение, с което хората очакваха групата да излезе на сцената. Ето ги и тях - с променен донякъде състав, облечени еклектично, с неизменните чаши алкохол подръка. И само няколко акорда по-късно лумва същата онази искра, която мислех, че е останала в историята. Публиката полудява, една вибрация преминава през всички. 

Групата редува стари и по-нови парчета. Припявам с удоволствие познатите текстове и осъзнавам, че хлапетата наоколо знаят наизуст и новите. Някъде по пътя съм изпуснал няколко години от историята на тая невероятна група - време, в което са се появили нови фенове, нови песни и още магия. 

Установявам как всички подозрения са ме напуснали, докато групата буквално помита присъстващите в клуб MAZE с чудовищната си енергия. За пореден път си давам сметка за страхотния професионализъм, който притежават тези пичове. Далеч не са само запомнящите се текстове, нито мелодиите, нито ритъмът, който кара кръвта ти да кипне. Жестоко сценично присъствие, жестоко самонавиване от контакта с публиката, влудяващи импровизации... Димо подскача, прекъсва песните, за да подхване някой монолог, вдига наздравици... Песни като "Приказка", "Невидимо дете" и "Колело" се превръщат в дълги импровизации, по време на които публиката е като хипнотизирана. А новите парчета като "Седем", "Молещи очи",  "Не спя" са просто прекрасни. Наистина не се сещам за други български музиканти, които могат да сътворят подобен екстаз!

Десетина години са се разтворили във времето, боулингът с малката си ъглова сцена се е материализирал отново, същата младежка публика със същия ентусиазъм подскача пред един малко променен състав в истински триумф на магията, наречена P.I.F. Дявол да го вземе, още по-добри са днес! И новите им песни са страхотни! И на следващия ден обикалях цяла София да им търся албума, но не го открих и накрая почти с яд си го свалих от Zamunda. Сега слушам и се кефя в очакване на следващата подобна среща с най-добрата българска група.