Малка нощна му(р)зи(л)ка в София

Руският балет няма нужда от специална реклама и изкуствено напомпани суперлативи- това е едно от европейските изкуства, които най-добре са се развили на руска почва. Ако попитате когото и да било у нас и по света да каже какъв е руският балет, заслужено ще ви отговори нещо от рода на „прекрасен, велик, отличен…”.

Но на държавата, която не може да се похвали днес с добър образ пред света, а напротив, отблъсква все повече културните хора в демократичния свят, не й стига това. Тя се опитва да превърне дори своя балет в нещо като пропагандно оръжие.

Ето защо балетът в епохата на император Путин е „имперски”- да знаят всички, че не е просто някакъв си балет!

Това си е проблем на руската имперска комплексарщина ( и не бързайте да сравнявате с държави, в които монархическата традиция не е прекъсвана с разстрел на царското семейство и заличавана 70 годни с тоталитарен терор) .

Как обаче ви „звучи” присламчването на българските медийки към имиджа на руския имперски балет? Те спонсори ли са на Н.В Имперския балет или- по логиката на това кой е велик- са бенефициенти на някакви ползи от това присламчване!

По – простичко да попитам: плащат ли си за честта или им плащат да бъдат част от представянето на имперската изява?

Това не става ясно от разпространявания в София огромен билборд с реклама за предстояща изява на руския имперски балет, под който са подписани 11 български медии- 8 вестника, два сайта и един телевизионен канал.

Но и това е, ще кажат възмутените ( от моя милост) критици „нормална практика”: нарича се „медийно партньорство” ( каквото и да значи това да си партнираш с балета на държавата, която влага огромни средства за поддръжка на своята културна фасада и едва ли има нужда от туземната ни подкрепа в това начинание).

Ок. Мога и да се съглася с такова простодушно обяснение за механизмите, по които петата колона е мобилизирана да марширува в руския имперски парад в България.

Обаче прави впечатление и друго: че не всеки концерт, в който има нещо руско, се радва на подобен спонсорски или медийно партньорски ентусиазъм. За концерта с песни на Владимир Висоцки, възприеман в самия СССР и в НРБ навремето като алтернативен герой на съветското културно лигавене, няма нито един български спонсор- за кагебистката фирма „Жокер медия” и „Фондация Евразия” да не говорим!

„Жокер медия”, която е неофициалния регулатор на българско-руските културни връзки от наднационално ниво ( с истеричен акцент върху поканите към съветски (без)полезни изкопаеми , като Йосиф Козбон, представя само „правилни” посланици на днешната руска култура. Като Олег Газманов, например, чийто рекламен плакат „краси” трафопостовете в София близо полови година преди концерта му ( и поради явно съветофобските природни стихии вече трудно се чете поканата му към столичани).

А че Газманов е „правилен”, се вижда ясно: концертът му е организиран пак от „Жокер Медия” и Фондация Евразия, а под името му са се подписали абсолютно същите български медии. Както и в случая с имперския балет, те си вървят в пакет под плаката, с който Газманов се рекламира за българската публика чрез надписа „Сделан в СССР”.

Специално за носталгиците по съветския комунизъм на плаката на Газманов има и графично изображение, което едва ли говори нещо на днешните младежи: една стилизирана петолъчка, човече без глава ( а вместо нея има надпис СССР), което се слагаше върху стоки, определяни по съветските стандарти СССР за „качествени”.

Той и Висоцки беше „сделан в СССР”, но адептите на съветска-българската дружба явно не ни го препоръчват поради отрицателното му отношение към „съветската действителност”.

Опитвам се да си представя нещо като Германски имперски оркестър и германски имперски знак за качество ( при това истинско, за разлика от съветското, макар и нацистко ) от времето на разпадналия се райх на рекламен афиш за културно събитие в днешна европейска София, но фантазията явно ми е бедна. Поради което се връщам в действителността. Тя е такава, каквато я виждате от приложените към този текст снимки.

Забележка: въпросните скромни откъм качество любителски снимки на автора са направени само в един софийски квартал в радиус около няма и километър помежду им.Т.е. става дума за една малка разходка сред възможностите за музикален живот, които се рекламират в софийския център- “Малка нощна мурзилка” (“мурзилка” се утвърди като руски младежки жаргон за обозначаване на наемниците на официалната пропаганда в интернет в днешна Русия).

Ами ако се огледаме из цяла България, в която вече е обичайна практика пред църкви и параклиси да се монтират билбордове с покани към местното население да се събира на русофилския събор край язовир Копринка ( на разноски на организаторите, което е всъщност главното кюспе в зарибяването на пилигримите на съветофилството у нас, „избухнало” като уж спонтанно движение на бившите български дървосекачи в съветската република Коми)?

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител