И с медиите е така

Омбудсманът говори пред БНТ. За съдебната система. Естествено, че има гнили ябълки в съдебната система – на възловите места, казва Омбудсманът на удивения Димитър Цонев. Естествено, че ги знам кои са. Естествено, че всеки ги знае. Идете във всеки окръжен град, всеки знае кой ще свърши работа, това е търговска дейност. Естествено, че няма да ги кажа, това значи да не изляза от съда до края на живота си.

В потвърждение –  медиите, които говорят за олигарси, търговия с влияние и гнили ябълки, се радват на интереса на най-разнообразни институции – и, важно е да се отбележи –  между тях не е медийният регулатор.

1. Малко  журналисти информираха за  КТБ, акумулирането на публичен ресурс и финансирането на КТБ-медии  още когато  информацията за  КТБ  се свеждаше до изречението  “Клиентите са ни скъпи.” Санкционираха Икономедия още тогава. КЗК.

За какво? Ето какво казва за нарушението Монитор, годината е 2010 : “В публикация в седмичника Капитал от април 2010 г. дори се посочваше, че НБМГ не е независим издател, а се контролира от трети лица, като например председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев. След щателна проверка обаче от КЗК установиха публично известния факт. А именно – че „Нова българска медийна група” е едноличен собственик на капитала на „Телеграф” , „Монитор” и „Политика”. При това в нито една от фирмите не присъстват нито името на Цветан Василев, нито на КТБ.”  Сега е общоизвестно, че НБМГ е закупена с кредит от КТБ.

2. Заради публикации за гнилите ябълки в банковата система издателите на Бивол общуваха с  БНБ.

Посланикът на САЩ се изказа за необходимостта от прозрачност в банковия сектор – и  БНБ веднага излезе със съобщение, че прозрачност има.  КТБ беше тема-табу. Дойче веле,  Ню Йорк Таймс, Економист получиха писма с предупреждения, че ще бъдат съдени.   Дойче веле прекрати отношенията си с Еми Барух и Иван Бедров с обяснението “не заради КТБ”. Така и не се разбра защо.

3. Медии извършвали пазарни манипулации. Изводът е на  КФН.

Било вярно това, което   се потвърждавало от публичните регистри. От друга страна,  да се посочели източниците на информация за проверка. Върховенството на закона изисквало налагането на санкции.

4. И новини от тази седмица.  Проверка в Капитал. БНБ – прокуратура – МВР.

През 2014  БНБ дава пресконференция, на която   представя резултатите от одит на КТБ, но управителят на централната банка Иван Искров оповестява само едно   число – “липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета  в размер на 3.5 млрд. лв.” Одитите не са публично достъпни. “Митът “Отворете здравата КТБ” е публикация, в която се изнасят заключения  на независимите одитори. Половин година по- късно става ясно, че  БНБ  (Нели Кордовска, ръководител на  управление “Банков надзор”)  препраща сигнал до прокуратурата за престъпления по две разпоредби на НК –  за издаване на информация от длъжностно лице и за  разгласяване на банкова тайна. Прокуратурата разпорежда проверки кои лица са имали достъп до информацията,  кое   от изнесеното е предвидена от закона тайна и “справка от съответните лица от Капитал.”

Не е за първи път. И не, не  по всеки сигнал е задължително да се разпитват журналисти:  защото в някои случаи – ако отсъствието на престъпление може да се установи елементарно –  това е обикновен тормоз.

А дали отговорността за  разгласяването на сведения трябва да се носи от журналистиката, е въпрос от  времето на вътрешния министър Петканов.   Преди това: какво ведомствата  обявяват за тайна и защо? Ако се засекретява информация, която уличава институциите в нарушения или в престъпно бездействие,  не е ли задължение на медиите е да посочат този факт?

 

 

 

 

 

 

 

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2015/01/29/nk-3/

Свързани новини: