ЕСПЧ, право на информация: Гусева срещу България

Стана известно решение на Съда за правата на човека по делото Гусева срещу България.  Любов Гусева от Видин  участва в сдружение за защита на животните и настойчиво иска от кмета информация за мерките към бездомни животни, но не я получава дори след решения на съда, които кметът не е изпълнил.

Вече и по българско дело имаме поредното решение на ЕСПЧ, в което се потвърждава активното задължение на държавата да съдейства за информиране по въпроси от обществено значение. Съдът обсъжда

•  дали е имало намеса в свободата на изразяване:

53. Обществото има право да получава информация от общ интерес. Целта е информирано участие в дебати по въпроси от законен обществен интерес.

54. Функцията за създаване на различни платформи за обществено обсъждане не се ограничава до медиите, а може да се упражни и от неправителствени организации – те получават защита в рамките на Конвенцията подобна на медиите, каквато впрочем е практиката на ЕСПЧ.

55. Гусева иска информация с цел да информира обществеността в контекста на работата си в сдружение за защита на животните. Следователно, информацията е пряко свързана с работата й като член и представител на сдружението. Налице е обществен интерес.

Като не предоставя информацията, кметът се намесва в процеса на информиране на обществеността чрез създаване на административно препятствие.

56. Държавата има позитивно задължение за защита на упражняването на правата по член 10. Отказът на кмета представлява пряка намеса в правото на жалбоподателя да получи и да разпространява информация от обществен интерес.

• дали намесата е била оправдана:

57. Съдът определя дали намесата е била “предвидена в закона”, дали преследва законни цели, посочени в чл.10 пар.2, както и дали намесата е била “необходима в едно демократично общество” за да се постигнат тези цели.

58. Кметът не е имал правно основание да не предостави информация. В конкретния случай тя е била в негово изключително притежание.

Съдът е убеден, че намесата не е била “предвидена в закона” по смисъла на член 10 пар. 2 от Конвенцията.

Налице е нарушение на чл.10.

Има две особени мнения. Те показват, че практиката, според която чл.10 ЕКПЧ предвижда активно задължение на държавата да предоставя информация, още не се споделя от всички съдии.  В особените мнения се обсъждат нюанси на различията между правото да се получава информация и правото да се изисква информация,  защо неправителствените организации трябва да имат  привилегия пред отделния гражданин и дали правото на информация изобщо се включва в правата на човека.

Български ad hoc съдия в състава е Павлина Панова.

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2015/02/19/guseva/

Свързани новини: