02/21/15 08:00
(http://komitata.blogspot.com)

50 нюанса сиво – битият-бит, другото го знаете

50 нюанса сиво – битият – бит,

останалото не е за приказване

(поглед на хетеросексуален, женен, с деца и постоянна работа и от основното вероизповедание, както и с отбита военна служба)

Случи ми се да гледам нашумелия с литературния си първоизточник филм „50 нюанса сиво“. Сивото идва от името на единия от двамата главни герои – милионерът Сив(ов) (Grey), иначе по-коректното заглавие би било „50 нюанса червено“. Но ... не става дума за ЦСКА, а за извънредно насилие, носещо наслада на упражняващите го. Насилието все пак е показано в някакви разумни кинематографични граници, иначе ограничението „16 години“ за зрители би трябвало да е двойно – т.е.32 години. А в тази ситуация филмът просто би останал без зрителки. Не случайно споменавам зрителки, т.к. отзиви за едноименния роман през последната година виждах само от страна на нежната половина на човечеството (и да е имало мъжки отзиви – съм ги пропуснал, но едва ли са много). А и мене точно жена ме накара да ходя да гледам филма! (Боже, какво ли не правим заради половинките си!!!)

За целите на отзива ще се наложи да разкрия (част от) съдържанието – сигурен съм, че тези, които са чели книгата и още не са гледали филма, няма да се сърдят; тези, които и бе здруго няма да го гледат – само ще им се изясни защо са прави; а тези, които не са чели книгата, но мислят да го гледат – продължават да четат на собствена отговорност. Все пак за последните – и да научите съдържанието, това няма да ви промени изненадата по време на гледане ;)

Историята се отнася за едно момиче, последен курс в университета, което по случайност взима интервю от милионер, двамата се влюбват – правят това-онова (като за забрана на филма до 16 години) и ... в класическите традиции на порно-филмите – не се „взимат“ накрая.
И още нещо – отзивът ми се основава на филма, т.е.каквото и да кажа за се отнася за филма и историята/героите в него

Нека кажем първо добрите страни на филма:
1.    Душата ми на пътеписец нямаше как да не отбележи страхотните градски пейзажи от високо, както и показването на основни забележителности на град Сиатъл. В „Безсъници в Сиатъл“ това не беше достатъчно добре показано, но пък ставаше за гледане като любовна история ;)
2.    Страхотно озвучаване – дължи се и на системата долби атмос в салона – но не във всеки филм чуваш как дъждът ти вали по главата
3.    Очакването ми, че филмът ще бъде целият в сиви тонове не се оправда
4.    Актьорите са нови и неизвестни (освен шофьора на богаташа, когото често виждам по някои ТВ сериали по Фокс). Това може да бъде и плюс, и минус – пиша го като плюс, защото трябва да се дава път на нови лица не само в политиката
5.    Филмът ми се видя отвратителен – ако това е била целта на авторите, искам да изкажа специалните си поздравления за майсторството! (това го казвам напълно сериозно)
6.    Някои чисто физически детайли за харесване във филма: хубави коли, хубави хеликоптери, добро обзавеждане на кухня и хол (холът беше над 150 кв.м.според мене)
7.    Сигурно има и 7, но го оставям на вас ;)

Нещата, които не ми харесаха
1.    Образът на героя беше изпълнен в класическия ключ на любовната литература за жени – той беше ИДЕАЛЕН! Идеален, до пълна липса на реализъм! Той беше млад, той беше красив (даже на мене ми хареса ;), той беше богат, той беше МНОГО БОГАТ, той беше направил богатството си САМ, без престъпления, той имаше време за НЕЯ (три дена в седмицата! През цялото време!), той я спасяваше от навлеци, той я спасяваше от самата нея, той беше чист, имаше вкус, свиреше на пиано, караше собствен хеликоптер, пилотираше планер, можеше да отсвири майка си, и я гледаше в очите без да мига! Кажете ми, какво друго може да се иска от един мъж? (подозирам, че и чорапите му сами се чифтосват и няма нужда да ги търсиш!). В този ред на мисли – мъжкият герой много ми напомня мъжките герои на Никълъс Спаркс – ПЪЛЕН ИДЕАЛ (само да съм чул подигравки, че съм го чел – веднага ще ви банна! Чел съм го, разбира се – как иначе ще мога да разбирам жените така добре ;) , с леката уговорка, че мъжете у Никълъс Спаркс нямат жени – роднини, но пък и тук в „50 нюанса сиво“ майка му му беше мащеха, а не родна ;) От сто години чакам любовен филм/книга, а кой(я)то мъжкият герой ще има дъщеря/сестра и любвеобилна майка (всички майки са такива, не се сецайте!), или пък герой, който се справя трудно с живота – но май няма да дочакам ;)
2.    Моралът на героя беше морал на българска мутра, а не на американски милионер. Това просто КРЕЩЕШЕ през целия филм!
3.    Актьорът можеше да е по-добър. През цялото време си мислех, че точно този типаж най-добре пасва за Джъстин Тимбърлейк, но... беше друг артистът.
4.    Момичето първоначално ми хареса, особено играта с мимика – беше убедителна, няма спор. Героинята обаче беше странна – не чак колкото мъжкият герой – но все пак имаше странности: беше последен курс в университета... девствена. Въпреки това се държеше свойски с мъжете, пиеше като смок (извинявайте, ама коскоджамити мъж съм и още не съм повръщал от препиване!), и беше доволно симпатична в лице. Такова тяло и... пълна липса на сексуален опит???На 25? Извън Афганистан?
5.    Моралът на девойката беше повече от съмнителен – и то не в мръсния смисъл на думата, а именно защото се съмнявам в реализма на подобен морал. Девица, която казва НЕ в последните секунди на филма? След като битият – бит, а е@@ния – е@@н?

Като цяло филмът не ми хареса. Опитвах се да се идентифицирам с някой от героите, но и двете страни бяха абсолютно неприемливи за мене – момичето беше овца в главата: симпатична и глупава, но даже и най-глупавата жена (човек!) може да си представи какво я чака при показаните през цялото действие признаци на опасност. Опитах се да помисля, че тя иска да прави експеримент със себе си (както казват феминистките кучки: да открие женската си сексуалност) – но даже и при такава постановка трябва да ти светне лампичката в главата, че тук нещата отиват към без контролно насилие.
Да, нека приемем, че днешните жени не са чели Стария завет, в който на едно място пише, че на жена може да й се случи всичко(изнасилвачи винаги е имало), но приличната жена казва категорично НЕ. Поне!

А днешната 24-25 годишна девица не казва Не, а прави експерименти със себе си – „до колко нося на бой и дали ще ми хареса“. Ами – колкото да умреш – толкова. И го казвам това с пълното съзнание, че наистина съществуват садисти и мазохисти, на които им харесва да бъдат такива – но съм абсолютно сигурен, че този, на когото не му е харесало да го бият/да бие още в началото просто ще вземе мерки да се махне. Поне ще каже НЕ, НЕ ИСКАМ! (За феминистките, които четат тук, а не са гледали филма – изобщо не става дума за домашно насилие във филма, а за садо-мазо изпълнения – нали сте по откриването на женската сексуалност?)

Освен да кара хеликоптер и планер, главният герой свиреше и на пиано

Да видим морала на мъжкия герой и неговата съмнителност. В началото беше чувствителен и внимателен, пък какво се оказа накрая... Сигурен съм, че психолозите сред нас ще му намерят диагнозата, но за да си извретеняк като него съвсем не е нуждно да си милионер. Изобщо – някой от вас познава ли жив, истински милионер? От ония – американските? Това са изключително стегнати, възпитани, даже бих казал – морални – хора. А тези, които са садо-мазохисти сред тях, удовлетворяват това си желание в специализирани клубове. Т.е.тук имаме вземане-давана с милионер-тип българска мутра, която се е научила да носи ръкавели.
Нещо друго – ако той наистина е садист, щеше ли да я чака през цялото филмово време да се накуми? Щеше да си я претрепе още на първа среща и щеше да й плати някаква издръжка, за да мълчи после. И тя изобщо нямаше да се влюбва в него, а филмът щеше да бъде филм за домашното насилие сред милионерите (смея да твърдя, че домашното насилие е обратно-пропорционално на личното благосъстояние на мъжа, ако приемем, че мъжете са виновни за него)
А нашичкият я „чакаше“. Остава да приемем, че и той я обичаше по някакъв начин? И ще иска да подписва договор за конфиденциалност? Не беше убедително.

Няма да ви описвам отделни сцени, но имаше места, на които излизах от салона. Някой би нарекъл филма еротичен, защото се виждаха цици и дупета, но – можете да ми вярвате – такова чувство за отхвърляне и разграничаване от екрана има в тези сцени, че всяка еротика губи смисъл. Признавам си, че в половината време имате същото усещане, каквото и когато попаднете на гей-порно по нощните канали – сигурен съм, че има хора, за които това е еротично. Не и в моя случай.
Скъпи създатели на филми – ако искате да правите хубави любовни филми, нека бъдат такива, в които булката казва „Не“ в началото на филма, а не в последните 30 секунди. Освен, ако не сте решили, че закъснялото Не е началото на следваща серия от филма ;)

Послепис: и все пак си мислех какви ли жени ще се въртят около мене, ако се науча да пилотирам собствения си хеликоптер? Или си направя кухня без аспиратор?